Мляко-туршия, "Бял мъж" и още рецепти и истории от Белица
"Бял мъж" е стара зимна рецепта, традиционна за района на ихтиманска Средна гора,
селата между Вакарел и Панагюрище. На път е да изчезне, наред с последните възрастни
хора, останали да живеят в малките, пръснати на километри една от друга махали
на село Белица.
С баба Яна, много мила и добра жена на почти 90 години, често си говорим за случки от дългия й живот, за традициите, географията и историята на местността, за онова, което знае и помни за родното си място. Била е учителка, все още знае и обича да рецитира одата "Паисий" на Иван Вазов.
Спомня си за традиционни рецепти от времето на нейното детство и младост, които са се приготвяли през зимата, когато животните спирали да се доят, заради бремеността и раждането на малките, "Бял мъж" е една от тях. Приготвяла се е от прясно сирене докато било още меко и безсолно, поставяло се в голям, нагорещен тиган и се бъркало, за да се разтопи. След като водата му изври, се прибавяли няколко лъжици брашно. Бъркало се, докато си пусне отгоре маслото. Това ядене върви ръка за ръка с топла содена питка, която печали в пепелта на печката, казва ми баба Яна.
"Крукмач"
Друго любимо ядене от зимните месеци, за което се присеща баба Яна, се нарича "Крукмач". Правел се от последното овче мляко – около 15 септември, гъстата му смес се слагала в съд на печката и се бъркала през цялото време докато се появят маслени топчета - те подсказвали, че ястието е готово. Бил много вкусен и хранителен, както си трябва през студените дни.
Мляко-трушия
А последната зимна рецепта от периода, в който животните спирали да се доят за
няколко месеца – приблизително от септември – октомври до януари или февруари,
било мляко - туршия. Правело се от последното заквасено кисело мляко, което се
редяло в кален съд и се сипвало отгоре пръст вода. При следващата порция заквасено
мляко, се изгребвала водата, нареждало се млякото и пак се покривало с пръст вода.
Като се напълнел съдът, млякото – туршия можело да издържи така няколко месеца.
На вкус било малко по-кисело от традиционното кисело мляко.
За махалата Горубиите
Според баба Яна и нейния син – Христо Горския – разказът им минава неусетно към историята на селото. Махалата, в която живеят - "Горубиите" е била основана от Стоян Грубия, който вероятно е бягал от пожарите и грабежите на кърджалиите.
Според местното предание селото е било опожарено от кърджалиите през 1793 г. Старо издание на вестник "Средногорски глас" от 1937 г. потвърждава тази история, в него четем, че старото поселище Беличе или "Старо село" се е намирало до река Драгославица. Покрай реката и днес могат да се видят основите на стари къщи и една воденица. Историята разказва, че след опожаряването от кърджалиите или заради чума, останалите живи хора избягали по билата на Средна гора, които отстоят на километри от средищното село - Черковна – това са отдалечените днес 15 махали на селото. Затова и землището на днешното село Белица се разполага на цели 100 кв. км., а най-високият връх в района е "Иконата" или " Голяма Икуна" (1221 м.)
Когато се изкачиш над дома на баба Яна - Бели камък, могат да се видят къщите на съседните махали Суевци, Градеж, Бойчиновци – скрити иначе от погледа на минаващия по пътя човек.
История от турския регистър
Христо Горския ми показва архив от турски регистър за данъка "Джазие и Геберан" за Ихтиманска каза от 1831 – 32 г, изброени са поименно мъжете и момчетата от село Белица, живяли тук през Османската империя. Документът изрежда имената им, възрастта и кратко описание на човека – например "с висок ръст и жълти мустаци ..., среден ръст и черна брада ..." и разбира се – категорията на данъка, който всеки е заплащал.
От тези регистри Горския е успял да възстанови много от историята и родословното дърво на хората, живеещи по тези земи. При преброяването на населението през 1900 г. е имало 1 831 души, а през 1934 г. са били 2514 души. Днес постоянно живеещите хора във всички махали на село Белица са малко над 100 човека, повечето пенсионери…
Фотограф: Милена Димитрова
В началото на миналия век населението на селото е било основно българско, будно, но както го описва старият вестник, доста изоставено физически поради слабия поминък и лошите условия на живот. От старите снимки виждаме, че носията се е състояла от широк черен сукман и бръчници за жените, а мъжете се обличали с чешири, елече и аба от естествена черна вълна, местният говор е преходен между източното и западното наречие.
Христо Горския и баба Яна знаят добре и местни исторически забележителности и останки от стари поселища от времената на Второто българско царство. Крепостните стени местните хора наричат "Градище" и "Серсем кале", за съжаление там никога не са работили археолози и реставратори. Днес са почти недостъпни и обрасли в растителност.
По времето, когато баба Яна била дете нейните съселяни намирали много и различни артефакти – най-вече огромни делви, които почти всеки занасял в къщата си. В архивите четем за тези крепости - калета, че са съградени по най-непристъпните седловинни три страни на река Драгославица и заемат големи пространства, оградени от зид от камъни, тухли и хоросан – широка стена от 1 – 2 метра. Освен външна ограда вътре калетата са разделени на отделения. Горския отбелязва, че днес личат само каменните зидове, заради растителността и си спомня как в детството си вкъщи са имали такава голяма делва. Никой обаче, казват ми, не се е интересувал от тези крепости и до ден днешен стоят запустели, посещавани от време на време от иманяри.
Белица въстанала
На площада на село Белица има паметник с имената на героите на селото, взели участие в Априлското въстание, през април 1876 г. Кой и как е организирал хората не е известно, но се пази историята за случилото се. По време на Априлското въстание хората от махалите напуснали къщите си и отишли в планината, където си направили катуни и колиби. Събрали овчарските ножици, за да си направят саби. В махалите останали прикрити наблюдатели. По това време в махала Суевци пристигнали двама турци – таксимандарина Адем и заптието Али. Като видели, че няма хора в махалата, пренощували в къщата на Георги Цонов. На сутринта двамата турци били убити от въстанците. Обезкуражени от неуспеха на панагюрци и по молба на двама свещеници от селото мъжете се прибрали обратно в махалите. След разследването на подбудителите на въстанието били арестувани и осъдени на смърт, 7 души от тях били обесени в затвора в София, а останалите султанът помилвал с доживотна присъда и заточване в Диар-бекир. След Освобождението останалите живи били освободени от затвора.
Разказите на баба Яна и Христо Горския за родното им село продължават и двамата
започват да спорят дали следващата история е вярна или е просто една приказка
и легенда. А аз осъзнавам, че един цял свят е на път да изчезне заедно с хората,
които го помнят и разказват за него. Дървата в печката догарят, навън се стъмва.
Какво четем:
🔴 Снежен ад ни очаква по време на голямото пътуване в неделя, тръгнете сутринта🔴 "Високо" на ФСБ е най-велик български текст на песен
🔴 София без софиянци, театър без спектакъл (СНИМКИ)
Източник: Дневник
Коментари
Последвайте ни във facebook!
