Дора Габе и Елисавета Багряна споделят поне петима мъже
Aко Николета Лозанова, Валери Божинов, Алисия и Ники Михайлов си мислят, че са
единствените в българската история, оплтени в любовен четириъгълник, много са
се объркали. Размяната на гаджета си е традиция по нашите ширини от поне 150 години.
Трампите в края на 19-и век, разказани в книгата на Венелин Митев "Големите любови
на българските поети и писатели", разплетохме в предишния брой. Сега е ред на
триъгълниците и другите геометрични форми в елита от началото на 20-и век. Те
са много по-драматични и пикантни от съперничеството на Николета и Алисия, с извинение
за сравнението. Обаче то е съвсем резонно - сега те са светският елит, тъй както
преди век елитът са били Дора Габе (1888-1983) и Елисавета Багряна (1893-1991).
Това за любовното съперничество на две от най-големите български поетеси даже
гимназистите го знаят, защото им го преподават най-вече в частта за общата им
тръпка проф. Боян Пенев. И това не е всичко, както казват в домакинските тв реклами.
Има най-малко още 4-5 имена от читанките, за които си съперничат двете литературни
фурии. Ако не е невъзпитано да го кажем по адрес на класички, от един момент нататък
май са си сваляли мъжете от спортна злоба. Има обаче един, когото не са делили
- Пейо Яворов. Защото Багряна е само скромна студентка и още не е част от столичния
елит, когато през 1914 г. той се самоубива след драмата със застрелялата се Лора
Каравелова. Може би затова в края на живота си Дора Габе казва, че единственият
мъж, когото истински е обичала, е Яворов. И твърди, че стихотворението му "Две
хубави очи" е посветено на нея, а не на Мина Ю. Тодорова от нейното стихотворение
"Женска кръв. Двамата се срещат през 1905 г. Дора е на около 18 години (около,
защото има спекулации дали е родена през 1886 или 1888 г.), а Яворов - на 27.
Смайващо красивата добруджанка живее на хотел с поетесата Екатерина Ненчева, която
я запознава с мустакатия чирпанлия. Изтънчената мома в началото не го харесва
- бил сух и черен. Но постепенно помежду им се разгарят бурни чувства, пишат си
пламенни писма. Когато Дора решава да замине да учи в Швейцария, Яворов моли баща
Боян Пенев в греховен триъгълник.
Професорът е ерудит - литературен историк и критик, писател, поет, музикант.
По него много си пада не само Габе, но и десетки столични интелектуалки и студентки.
Според слуховете той охотно приема ухажванията им, а Дора бясно го ревнува, но
му прощава безбройните изневери. Чашата прелива заради дъщерята на езиковеда проф.
Любомир Милетич - Олга. Съпрузите се разделят. Когато се появява Елисавета Багряна,
Боян Пенев и Дора Габе от 6 години не живеят заедно, макар че не са разведени.
Багряна също е омъжена - за офицер, син на фолклориста Кузман Шапкарев. Запознават
се и се женят, когато тя е учителка във Враца. Лиза обаче не ще живот на офицерска
съпруга, която си седи вкъщи, грижи се за малкия си син и от време на време ходи
на балове. Поетесата и Иван Шапкарев се разде-лят на 16 април 1925 година. В този
ден Багряна спасява живота на мъжа си. Отива да вземе багажа си от дома му, а
той кавалерски Лиза и Боян Пенев живеят заедно до смъртта му през 1927 г. Живеят
в греховен триъгълник, защото тя се развежда, а той не и до края си остава женен
за Дора Габе. Сякаш за да отмъсти за това, а и от литературно съперничество, после
Багряна отмъква всеки мъж на по-възрастната поетеса. Някои пък още преди това
се влюбват последователно и в двете.
Всяка по следите на другата. И обратно Йордан Йовков се запознава с Дора през
1906 г., докато е учител в с. Долен извор, съседно на Хармънлък, където е чифликът
на рода Габе. Двамата се разхождат, но той не смее да признае чувствата си на
блестящата и образована млада дама. След това си пишат години наред, а когато
през 1934 г. излиза "Чифликът край границата", Дора и близките Стеснителността
на Йовков пречи и на близостта му с Багряна, която продължава от 1913 до 1918
г. А може би той съзнава, че със скромната си заплата на библиотекар и редактор
не може да угоди на амбициозната дама. От фронта Обратен е случаят с Тодор Христов.
Той първо се влюбва в 17-годишната Багряна в ямболското село Автане. Макар и едва
20-годишен, Христов е директор на училището, където тя е учителка. Разделят се,
когато Лиза заминава да се запише в университета в София. След повече от две десетилетия
Тодор Христов, вече дипломат и известен публицист, се влюбва в Дора Габе. Малко
преди да се венчаят, през 1940 г. той получава инфаркт и умира в посолството в
Москва, където е пълномощен министър.
Багряна си отмъщава с Александър Ликов.
Няколко години след като губи годеника си Тодор, макар и вече към 50-годишна,
Дора има нов шанс да се омъжи. Тя пак е сгодена за дипломат и публицист - Александър
Ликов. И тук се намесва не лошият късмет, а коварната Лиза. След смъртта на Боян
Пенев двете не са си говорили, макар че като известни поетеси се срещат в литературните
среди и обществото. През 1945-а Багряна е много тъжна, защото е загубила поредния
си любим Матей Вълев. Твърди, че това я е променило и моли съперницата си да Това
е документиран факт. Не е много сигурно, но изглежда, че Дора и Лиза споделят
още един мъж - чешкия поет, композитор и художник Витезслав Незвал. Той и Габе
са много влюбени през 1933-1934 година. За това свидетелстват десетки писма и
един роман на Незвал, в който Дора е главната героиня. Обаче пред свои приятели
Багряна твърди, че Незвал бил влюбен и в нея.
Но дори да сметнем тази двойна връзка за измислена, пак остават поне четирима
мъже, които двете най-големи български поетеси на 20-и век любовно са споделяли.
ВEНEТА ДАМЯНОВА
Любовник на Багряна сваля гаджето на Смирненски
След смъртта на проф. Боян Пенев, когато е само 34-годишна, Елисавета Багряна
живее без венчавка с още един талантлив мъж - хумориста Матей Вълев. Двамата се
запознават в Берлин през 1923 г., но срещата им няма бързо продължение, защото
като се връща в България, Лиза започва връзка с професора.
Матей пък е с разбито сърце от Женя Дюстабанова. Тя е любимата на близкия му
приятел Христо Смирненски. Женя е от революционния род на Цанко Дюстабанов, с
буйна кръв и е много ревнива. Смирненски - също, и поне в един случай явно с основание.
Матей Вълев я засипва с любовни писма, макар че тя го отблъска. Дори дава писмата
му на Смирненски да ги чете. Когато през 1923 г. поетът умира от туберкулоза,
Женя не се смилява над Матей и до края на живота си остава сама. Той пък отива
чак в Бразилия, за да я забрави.
Когато най-после се връща в София, среща отново Багряна и двамата заживяват заедно.
До есента на 1944 г. Тогава Матей заминава доброволец на фронта и още през ноември
загива. Лиза е съкрушена, но малко след това отмъква годеника на Дора Габе и става
госпожа Александър Ликова.
Сестрата на Женя Дюстабанова - актрисата Дора, пък е любовница на поета Теодор
Трянов. Тя е 22 години по-млада от него, но издържа домакинството, а той твори
на спокойствие. Поне докато Дора умира на 33 години от рак.
Какво четем:
🔴 Десетина мечки живеят на Витоша далеч от хората🔴 "Хубава си моя горо"
🔴 Проф. Божидар Димитров: Разкриването на Местан е най-големият успех за разузнаването ни
Източник: 24 часа