Невероятният Петър Делчев и неговите изумителни инструменти - фотогалерия
За себе си Петър Делчев казва, че се интересува от много неща, но с позволението
на времето е специалист в сравнително малко. Интересът му към музиката датира
от много, много отдавна и за това има да благодари на родителите си. Започнал
е да свири на 7-годишна възраст с акустична китара в читалищната школа в Ловеч
при Стефан Тихов (по него време "другарят Тихов").
На снимката: португалска китара
На снимката: португалска китара
Петър Делчев притежава наистина богата колекция от екзотични музикални инструменти,
сам не знае колко точно са на брой. По-голямата част са струнни. Има и разни инструменти
в категорията "малка перкусия" - дребни неща, които са по-скоро с шумови ефекти,
отколкото тонални инструменти. Притежава и няколко духови инструмента, които ползва,
за да семплира звука им и да работи с него.
На снимката: два вида португалски китари
Но не обича думата "колекция" - на български тя има конотация на сбор от предмети,
които се трупат някъде, за да се показват или просто да бъдат там.
На снимката: аутохарп
Но не обича думата "колекция" - на български тя има конотация на сбор от предмети,
които се трупат някъде, за да се показват или просто да бъдат там.
На снимката: аутохарп
"Инструментите, които имам, са купувани - на практика без изключение, за да бъдат
ползвани. По същата причина не бихме казали, че даден резбар има голяма колекция
от длета или че някой монтьор има голяма колекция от гаечни ключове", казва Петър
Делчев.
На снимката: аутохарп (американски от 70-те)
Той има и някои дребни инструменти - например т.нар. шейкъри, които от една страна
са музикални инструменти, от друга - човекът, който ги ползва, обичайно притежава
десетина, заради различните звуци, които могат да бъдат изкарани от тях.
На снимката: аутохарп (американски от 70-те)
Първите няколко инструмента са му били подарък от родителите му. "Китари. Една
акустична, на която се учих да свиря, една класическа, която беше китарата за
концерти, един бас, после една 12-струнна китара, която дочака да бъде преведена
в работно състояние почти 20 години по-късно.
На снимката: цитра (концертна)
"Първата ми тамбура беше също подарък от родителите ми, след това започнах да
пазарувам сам - спомням си, че когато получих първата си заплата след университета,
влязох в един музикален магазин в София и похарчих половината пари за неща, които
си бях мислил, че ми трябват. По-късно се оказах прав, но тогава изглеждаше много
неразумно". След това е продължил да пазарува от целия свят - чрез ebay или при
пътуванията си по света. Няколко от инструментите са му подарявани.
На снимката: цитра
На Делчев му е трудно да определи кой от инструментите му е "най-ценен – в пряк
и в преносен смисъл. "Имам няколко, които дойдоха до мен трудно или пък бяха въпрос
на късмет или такива, които дойдоха след много чакане."
На снимката: хърди-гърди
Петър Делев свири в няколко музикални проекти. На сцената той е с чело-тамбурата
- тя му е основен инструмент в "Кайно Йесно Слонце", както и в "Исихия" (заедно
със стандартната тамбура). В момента свири на контракитарата - тя пък му е основният
инструмент в Ambient Folklore. Иначе напоследък вкъщи си свири най-много на мандола.
На снимката: хърди-гърди
С Ambient Folklore тази година издават дебютен албум, а с "Кайно Йесно Слонце"
- вече четвърти албум. С "Исихия" са се събрали тази година за пръв път от 10
години насам за концерт по време на Transfiguration Festival. Иначе като гост
музикант Делчев свири с още няколко приятели - Happy Hang Friends и още един проект,
който все още си няма име.
На снимката: дулсимер
Признава, че "не е могъл да се пребори с концепцията" на някои от инструментите
си. "За мое огромно съжаление единият е цитрата, която дава много възможности,
но в България няма от кого да получа някакво базово обучение", разказва Делчев.
"Преди няколко години Албена Тодорова ми даде шамисен. Когато засвирих за първи
път, тя каза, че изобщо не звучи като шамисен, което аз приех като критика и не
съм го ползвал, но скоро и това ще се промени. Също така имам банджо, на което
свиря, но не по начина по който ми се иска."
На снимката: spacedrum
Музиката му е хоби, на което гледа толкова сериозно, колкото и на професията
си. А предимството на това, че гледа на нея като на хоби е, че може да си позволи
свободата да отказва да свири неща, които не му харесват или не са "неговото"
по други причини, разказва той.
На снимката: spacedrum
Делчев е и фотограф. Казва, че снима за удоволствие, негови фотографии са участвали
в няколко изложби. Продавал е и няколко от снимките си. Обича да пътува, а от
различни места по света освен музикални инструменти, си е купувал т.нар. задачи
или загадки - едни особено усукани железа, като задачата е да бъдат разделени
и после събрани обратно.
На снимката: виола да гамба
По образование Петър Делчев е химик, защитил е докторантура по Химия на твърдото
състояние / Материалознание при проф. Тони Спасов. "От него научих страшно много
неща и то не само за науката. За съжаление, след завършване, заплатата от университета
едва покриваше наема на квартирата, в която живеех (а той не беше висок), така
че се наложи да потърся друго поприще. Въпреки това, когато получих предложение
за 4 пъти по-висока заплата, се колебах почти 3 месеца, преди да установя, че
просто няма да успея да издържа и напуснах", спомня си той.
На снимката: чело тамбура
Днес Петър Делчев работи като програмист, превърнал е още едно от хобитата си
(по програмирането се е разпалил още в 5 клас) в професия. Занимавал се е и с
математическо моделиране, работел е и като маркетолог.
На снимката: контракитара
На снимката: контракитара
На снимката: mandola
На снимката: octave mandolin
На снимката: банджи
На снимката: бендир
Фотограф: Георги Кожухаров
Какво четем:
🔴 Следпразнично: Време за разтоварване🔴 Тошо Рикшата сбъдва мечтите си в Париж
🔴 Свещарска гробница
Източник: Дневник