22 незабравими неща от Блага Димитрова


Днес се навършват 94 години от рождението на Блага Димитрова - един от най-обичаните автори на нашето време.

Авторката на "Лавина" (1971) и "Лице" (1981), литературен критик и вицепрезидент на България между януари 1992 г. и юли 1993 г., ще бъде завинаги помнена с деликатната й поезия, размислите й за същността на жената и мъжа, за мястото на човека в потока на живота, за приноса му и за любовта.

Да си припомним за нея с ценни цитати от нейното творчество:

"Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз на закрила и нежност към жената? Може би това е стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена.

"Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, НИКОЙ не може да те изскубне от живота му."

"Вечер угасне електричеството. Обгърне ме благодетелна тъмнина. Все едно че съм сама. Никой не ме вижда. Дори мога да плача. Какво блаженство! Да плачеш, без да те питат защо плачеш, без да те утешават. Но за такова щастие се изисква тренировка: да плачеш, без да издадеш никакъв звук, и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас: "Четката е на етажерката!"

"Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?"

"На човека е нужно това, което не му е нужно!"

"Загиваме, спасени от най-голямата самота на земните същества - да умираш сам."

"Най-мъчното, почти невъзможно за човека: да се задържи на веднъж завладения връх и да продължи нагоре. Колцина такива познаваш?"

"Заслужава си да пропътуваш от единия край на небето, чак до другия, за да срещнеш усмивката."

"Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал - той ще ви заведе до развалини! Подсигуряване, обществено мнение, обвързаност, пресметливост, прикритост, принуда - всичко това убива чувството. А чувството е най-нежното цвете, виреещо на грубата земна кора."

"Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го пъхнат в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да разбереш за какво служи, и ще го разсипеш през пръстите си."

"Женствеността е рядка искра, която лумва само при досег с истинска мъжественост. "

"Сърцето е свободно да се влюби въпреки всичко - това е единствената пълна свобода на земята."

"Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!"

"Не мога да понасям протегнатите ръце, прибързващи да ме откъснат като плод и да ме направят своя собственост. Жадувам за едновременно прострени едни към други ръце, които искат не да вземат, а щедро да дават."

"Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер... как бие с учестения ти пулс."

"Любовта е по-свободна от птиците, защото не се подчинява на никого, дори и на себе си."

"Открих, че не резултатът радва човека, а усилието. "

"Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!"

"Защо ме гледате хора, като аномалия? Толкова ли е странно да бъда човек, а не предмет?"

"Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!"

"Да не предприемаш нещо в любовта е най-изразителното действие за този, който разбира."

"Пътеките те водят, накъдето им скимне. Всеки човек си има своя. Коя е твоята пътека? Още я търсиш. Всички пътеки те викат, всички те мамят нанякъде, всички ти обещават нещо. Искаш алчно всички да бъдат твои. Но това е невъзможно. Всички - то значи нито една. Най-после трябва да рискуваш и да тръгнеш по една единствена. Да я наречеш своя. И да я извървиш докрай."


Какво четем:

🔴 Асамблея "Знаме на мира" - история и интересни факти

🔴 Стария Пловдив

🔴 Как беше разгромен "Фокус" на Радой Ралин

Източник: Всекиден



Коментари



горе