Със скандал е открита сградата на Народния театър в София
На 3 януари 1907 г. е открита сградата на Народния театър в София.
Със заповед от 14 юли 1903 г. министър д-р Ив. Д. Шишманов назначава комисия начело с г-н Илия Миларов, която да подготви предложение за постройка на сграда за Народния театър в София. Народното събрание взима решение и с Указ на княз Фердинанд I се отчуждава терен на мястото на бившия дъсчен театър „Основа“, където през юни 1904 г. започва строежът на сградата по проект на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер.
Живописното оформление на тавана и стените в зрителната зала, която разполага с 848 места, е възложено на известния виенски художник Рудолф Фукс. Народният театър отваря врати на 3 януари 1907 г. със специално представление. Преди тържественото откриване множество студенти освирква княз Фердинанд I и той с указ решава да затвори Софийския университет за шест месеца.
На 10 февруари 1923 г. по време на юбилейния спектакъл „Апотеоз на родното драматично изкуство“ избухва пожар, който унищожава театъра. От началото на новия сезон трупата играе разделена на две части в различни градове на България, а след това шест години – на сцената на специално ремонтирания „Свободен театър” в София.
Сградата на Народния театър е реконструирана през периода 1924-1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер, завършил в Мюнхен, Кирил Чапаров. Освен изграждането на новата железобетонна конструкция, от Германия е доставена сценична механизация, произведена от фирмите „Круп“ и „МАН“, каквато имат само най-добрите театри в европейските метрополии. Тази техника работи от 1929 г. и до днес, като се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра.
По време на бомбардировките над София през Втората световна война е разрушено Южното крило на театъра. След края на войната сградата е възстановена и от април 1945 г. Народният театър отново отваря вратите си за публиката. Последното голямо преустройство и реставрация е осъществено през 1972 – 1975 г. под ръководството на проф. инж. Венелин Венков, когато се изгражда и специална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на завесата на театъра – неугасващия Феникс.
Театърът е наследник на софийската драматична група "Сълза и смях", която от
1904 г. се нарича Български народен театър. От 1906 г. до 1952 г. трупата носи
името Народен театър, през 1952-1962 г. - Народен театър "Кръстю Сарафов", през
1962-1977 г. и след 1982 г. - Народен театър "Иван Вазов".
Първият главен режисьор на театъра е Йозеф Шмаха. През 1908 г. трупата е оглавена от Пенчо Славейков, а Яворов е привлечен за артистичен секретар, като и двамата режисират спектакли. Към основоположниците на театъра принадлежат актьорите Васил Кирков, Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Христо Ганчев, Атанас Кирчев, Вера Игнатиева, Златина Недева, Иван Попов, Гено Киров, Елена Снежина, Теодорина Стойчева и др. През 20-те и 30-те г., когато директор на театъра е Владимир Василев, в актьорския състав се включват Владимир Трандафилов, Зорка Йорданова, Марта Попова, Георги Стаматов, Иван Димов, Константин Кисимов, Невена Буюклиева, Ружа Делчева и др. От 1925 г. главен режисьор на театъра е Н. О. Масалитинов, който работи в него 30 години.
Какво четем:
🔴 22 незабравими неща от Блага Димитрова🔴 Асамблея "Знаме на мира" - история и интересни факти
🔴 Стария Пловдив
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
