Костенковци

Село Костенковци е сгушено в малка долина между хълмовете на Стара планина, на 14 км. от Габрово и на 11 км от Дряново, а природата тук е много красива. От прозорците на всяка къща в Костенковци се открива чудесна гледка към планината. Склонът, на който е разположено селото е изцяло обърнат на юг, а околните хълмове са обрасли с красиви широколистни гори.

Село Костенковци

Ние пътувахме до Дряново, където спряхме за кратка почивка, след което през село Геша поехме към крайната ни цел. Имаше доста сняг, на места пътищата не бяха добре почистени, но без проблеми пристигнахме до Костенковци. Посрещна ни нова табела, а край нея се виждаше и голямата сграда на местното читалище. Отседнахме в Екокомплекс Костенковци, който се състои от три възстановени възрожденски къщи: Иманярската къща, Къщата с Чадърите, Костенковския хан и механа „Жълтицата“, които са оградени с красиви каменни зидове. Условията за престой са отлични и най-важното за зимата: имаше парно, беше топло и уютно. Хареса ми и стремежът да се предаде автентична атмосфера в ремонтираните помещения, без да е натрапчива.

В Къщата с чадърите

В механа "Жълтицата"

След като се настанихме в Къщата с чадърите, хапнахме в механа „Жълтицата“ и се отправихме на разходка из селото. Улиците бяха почти безлюдни, но на един хълм през реката срещнахме възрастен човек, който веднага ни разпозна, че не сме тукашни. След като се поразговорихме той каза, че през зимата в селото живеят много малко хора, през пролетта и лятото било по-оживено.

Из улиците на Костенковци

Вечер в Костенковци

Иначе за произхода на селото се смята, че е образувано от преселили се търновски богаташи след падането ни под османско владичество. Тук версията е за болярина Константин, дал и името на селото. Но има и друга легенда - че първият заселник бил някой си Коста, който се установил тук заедно с трима си сина. По време на разходката ми направи впечатление, че почти всички къщи в селото са изградени върху скални основи, като са използвани естествени материали: камък, дърво, глина.

В дворовете на костенковските къщи има големи стопански постройки, които явно сега не се ползват, но са белег, че преди години тук са се отглеждали животни и друга селскостопанска продукция. Любопитното е, че в това село никога не е имало църква, а ритуали са се извършвали на каменни кръстове и каменни плочи в една местност недалеч от селото: Черковища, под дъбови и букови дървета.
На следващия ден излязохме на дълга разходка в околностите на селото и стигнахме до красива чешма, с много добра за пиене вода. После изкачихме няколко хълма, от където се откриват прекрасни гледки както към селото, така и към околността. След дългата разходка се насочихме към конната база и направихме кратка разходка с кон. Много е приятно усещането за хармония с животното, което постигнах чак към края на разходката, защото трябва напълно да се отпуснеш и му се довериш.

В края на нашия престой в селото посетихме едноименната мандра, която изглеждаше доста модерно оборудвана. В мандрата има и магазин, от където можеш да си купиш от техните продукти: сирене и кашкавал "Костенковци", интернет страница на мандрата - тук . Подобни на Костенковци са много български села, селища с минало и история, но с тъжно настояще и неясно бъдеще. Много се надявам след период на застой в тях отново да има живот, а туризмът да е само един от начините за тяхното оживление.
Съвсем наблизо до Костенковци и удобни за посещение са Дряново, Дряновският манастир, пещерата Бачо Киро, Трявна, Боженци, Габрово, Етъра, Соколски манастир, все места, които си заслужава да се видят.

Гледка от високо към Костенковци

Селската чешма