Да се сдобиеш с куче-водач не е лукс, а отговорност


Борим се за всеки лев, който инвестираме в работата си, откровена е председателката на фондацията "Очи на четири лапи"

Албена Алексиева загубва зрението си буквално за 3 дни вследствие на вирусен менингит. Тогава е едва 13-годишна. Много време се бори с депресията и се чувства като човек зад борда, докато в един момент, благодарение на чудесното си семейство, успява да стъпи здраво на пътя и да разбере, че слепотата е нещо, с което може да живее и въпреки което може да живее и забавно, и полезно. Става магистър по психология и по радиожурналистика. Работила е в "Експрес", а от 1999 г. е в Дарик радио, където прави предаване за животните. Учредява фондацията "Очи на четири лапи" и досега е неин председател.

"Слепотата пречупва хората и ги прави затворници"

- Откога съществува фондацията "Очи на четири лапи" и с каква цел е създадена, г-жо Алексиева?
- Регистрирана е през 2000 г., а година по-късно е пререгистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организация за обществена полза. Така че вече 15 години сме в акция и изпълняваме набелязаните цели, сред които създаване на българско училище за кучета-водачи, подбор, обучение и безвъзмездно предоставяне на дипломирани кучета на български слепи граждани, селекция и подготовка на незрящите за работа и живот с дипломираните за тях кучета. Още преди 5-6 години вече бяхме постигнали трите основни цели, а от 2013 г. сме членове на Световната федерация на училищата за кучета-водачи, което е много важно и сериозно международно признание за нашата работа. От пролетта на 2014 г. добавихме в устава на организацията ни още няколко цели, а именно: обучение на кучета-асистенти за хора с двигателни проблеми и с други видове увреждания - слухови, метаболитни и т.н. Така че имаме "ноу-хау" за обучение на кучета-асистенти на хора в инвалидна количка. Сега започваме нов проект - обучение на кучета-асистенти на хора с диабет, които диагностицират хипо- и хипергликeмични диабетични кризи.
- Какви са най-големите трудности, с които се сблъскахте през годините на съществуването на вашата организация?
- Разбира се, финансирането е огромен проблем, защото като неправителствена организация се борим за всеки лев, който инвестираме в работата си. Кандидатстваме по проекти, убеждаваме спонсори, призоваваме големи и малки дарители да ни подкрепят. Финансирането е перманентен проблем, защото ако то не е налице, няма как да поддържаме програмите си. Другият огромен проблем, с който се сблъсках лично като мениджър на проекта и като негов учредител, е намирането на подходящи хора, с които да похарчиш по замисления начин и с резултат намерените пари. Тоест дейността е много специфична, заплащането е малко, а работата изисква професионализъм, всеотдайност и голямо сърце. Другата част от трудностите, с които се сблъскваме, е намирането на правилните хора, способни да ни подкрепят в онова, което правим. Кадри, които да работят в професията, не се намират, университетите не ги произвеждат, това е много специфичен занаят, който се учи само в действащо училище за кучета-водачи. Да се подготвят такива хора и да ги задържиш е страхотно предизвикателство.
- Колко време и какви средства са необходими, за да бъде подготвено куче-водач да изпълнява пълноценно и всеотдайно мисията си?
- Себестойността на едно дипломирано куче-водач се оформя от двете години, необходими за обучението му, както и всички направени административни преки и непреки разходи. Общата сума възлиза на около 15 000 лева.
- Как се осъществява подборът на животните, които ще помагат на незрящите?
- Кучетата се избират с много прецизни тестове. Подборът започва още от кучилото в най-ранна бебешка възраст. През целия период на социализация се правят междинни проверки, взема се решение за поведенческа и здравословна годност на кучето и чак след това започва специалното му обучение. Снабдяваме се с кучета по 3 начина: имаме собствена развъдна програма, заплождаме собствени майки с наши татковци, правим контролирано заплождане на родители, които притежават необходимите изходни качества на здравето и поведението. Другият начин е да проверяваме външни кучила, като тук спазваме принципа, че избраните кученца ги получаваме дарствено, не купуваме от български външни кучила, а ако се наложи, плащаме на утвърдени международни задгранични развъдници. Такива съществуват например в Сърбия и в Чехия.
- Има ли определени породи, които се смятат за най-подходящи да бъдат обучени за куче-водач?
- Стандартно навсякъде по света работят с лабрадор ретривър и голдън ретривър, по изключение тук-там и с немско овчарско куче. Също така в порядъка на екзотичните породи са кралските пудели и колита.
- Всеки незрящ ли може да отправи молба към фондацията ви, за да кандидатства за куче-водач?
- Да се сдобиеш с куче-водач не е лукс, а отговорност. Не всички слепи хора желаят да я поемат. Защото да искаш да имаш куче-водач означава да се стремиш към по-наситен социален живот. И тогава ставаш отговорен не само за себе си, а и за още едно същество до теб, което е партньор, помощник и приятел. Това означава, че си човек, който иска да държи живота в ръцете си, имаш желание да учиш, да работиш, да си полезен за себе си и за околните. За съжаление слепотата, от личен опит го знам, е недъг, дефицит, който (особено придобит в късна възраст) пречупва хората и ги прави затворници, а апетитът им за живот изчезва безвъзвратно.
Кандидатите за куче-водач обикновено са здрави физически, активни личности, които искат да учат, да работят, имат широк кръг от социални контакти, стремят се към независима мобилност, не желаят да зависят от добротата на близкото или по-далечно обкръжение. Именно в това ги улеснява един четириног партньор, който трябва да получава срещу тази своя служба много любов и грижи. Всички, които са пожелали да имат такъв помощник, минават на интервю при нас. И ако са здрави и имат достатъчно ниво на лична самостоятелност, ориентация в малкото и голямото пространство, добра основна мобилност, влизат в листа на чакащите. След период от 3 месеца до 1 година най-късно дипломираме подходящото за тях куче и ги викаме за обучение.
- Колко време продължава подготовката за съвместно съжителство на незрящ човек и неговите "очи на четири лапи"?
- Това всъщност е най-кратката част от целия процес. По-трудно се подготвя рехабилитационното средство куче-водач, което, както казах, отнема около две години. А човекът се научава да го използва за около месец - две до три седмици е обучението при нас, което е по специална методика, в симулирана домашна среда. Последната част на обучението се фокусира в обичайните за слепия човек условия, както и обиколка по най-честите му маршрути. Целият цикъл отнема между 3 и 5 седмици в зависимост от индивидуалното темпо на всеки ползвател.
- За какъв период се предоставя кучето-водач?
- Ползвателят подписва договор за безвъзмездно ползване, а кучето остава наша собственост до края на живота си. То е с незрящия, докато е в добра работна форма като действащо куче-водач. Това може да са 10 или 11 биологични години, зависи от това как стареенето се отразява на кондицията му и на работния профил. Смята се по принцип, че стандартната служебна възраст, след която може да бъде пенсионирано кучето-водач, е 10 биологични години.
- Не криете, че смятате създаването на училище за кучета-водачи в България за мисия на живота си...
- Стигнах до това решение, защото успях да реализирам своя мечта от първите години след ослепяването. Знаех, че поради атрофията на зрителния нерв, която получих след менингитното възпаление, слепотата ми е необратима и ще бъде за цял живот. Много отдавна се лиших от надеждата, че някога ще виждам отново, макар че очите ми са напълно здрави като орган, но просто атрофията е в областта на кръстосването на нервите, двустранна и тотална. И тогава, правейки проучвания за това как може животът на един сляп човек да бъде по-независим, по-свободен, се натъкнах на информацията, че по света се обучават кучета-водачи. Исках да имам такова куче, но се оказа, че първо, е много скъпо, второ, е много сложно. Трябваше да се ходи някъде в чужбина, да се седи дълго там, да се плащат големи суми, за да ме обучават как да го използвам... И го отложих... за незнайно кога. Успях обаче през април 1999 г. да си купя куче от специализирано училище в Германия. Една страхотна немска овчарка просто преобърна живота ми. Никога не съм била класически затворник на слепотата, винаги съм имала работа, активности, подкрепящо семейство и среда. И въпреки това, когато започнах да се движа с куче-водач, разбрах какво е да си свободен и независим в своята мобилност. Тогава си дадох сметка, че това куче, колкото и да е прекрасно, ще живее още 7-8-10 години и след това ще си отиде, защото такъв е животът. Но как ще продължа да живея аз без куче? Мога да живея със спомена за нея, но ще имам нужда от следващо куче. Осъзнаването на този много егоистичен мотив, признавам си, ме доближи до идеята, че мога да мобилизирам целия потенциал, с който разполагам, всичкото знаене и можене, което съм придобила вече, за да създам българско училище за кучета водачи, което да работи при местни условия и да дава безвъзмездно кучета-водачи на българските слепи граждани.


Какво четем:

🔴 Полицаи много, сигурност - никаква

🔴 Панагюрско златно съкровище

🔴 София е освободена от турско робство

Източник: Дума



Коментари



горе