Непознатият Ботев
Изследователите невинаги са единодушни, когато обясняват кой, как и защо е увековечил образа на поета-революционер в неговия кратък и драматичен живот
Кирил АНДРОВСКИ
Както пише в различни издания известният историк Христо М. Йонков, Христо Ботев
е "заставал четири пъти пред фотокамера в краткия си борчески живот".
Първата снимка, която запечатва неговия образ, е направена през април 1865 г.
в Одеса, когато е бил ученик във Втора гимназия. Снимал се е заедно със свои другари.
Първи вариант - с десет съученици, втори - с девет. Облечени са с официални униформи
- шинели, подредени са в две редици - седнали и прави.
Десет години по-късно, пак през април (1875 г.) Ботев си прави самостоятелен фотографски
портрет. Той е един от най-разпространените и от него има най-много запазени екземпляри.
Предполага се, че фотографията е дело на ателието на двамата братовчеди Тома Хитров
и Петър Факиров.
От снимката ни гледа млад, сериозен мъж с разкошна брада и коса, с високо чело
и с лице леко обърнато встрани. С бяла риза и вратовръзка.
Третата снимка също е много позната - Ботев се е снимал със своите приятели Драсов
и Славков, седнали около една кръгла маса. Правена е няколко месеца по-късно,
през септември, от Хитров и Факиров.
Към края на април 1876 г. Христо Ботев за четвърти път застава пред фотокамера.
Този път с братята си Кирил, Стефан и Боян (сн. 1). Всички са облечени в европейски
дрехи, с бели ризи и вратовръзки-кордели. Фотографите са проявили творчество -
снимали ги прави, а после телата им до кръста са оформени в кръг. Лицата им греят
като слънце, но Христо Ботев вече не е онзи, познат ни от другите фотографии,
косата му е подстригана, брадата също - "ала Наполеон III". Лицето - отслабнало,
изпито, погледът - съсредоточен. Това е обяснимо, защото освен всичко друго вече
му се е родила и дъщеря - Иванка.
Интересен е мотивът за направата на една такава семейна снимка. Само след броени
дни той ще поеме с чета, за да подкрепи борбата на своя народ за свобода. Денонощно
неговите усилия са насочени към организацията й, към набавянето на оръжия, боеприпаси
и лекарства. Какво ще му донесе утрешният ден - това е неизвестно. Ами ако се
случи нещо непредвидено, както той сам пророкува в своите стихове - "...може млад
да загина...". Тогава защо да не си направи една снимка за спомен, да знаят братята,
че брат са имали.
Преживява драматични неща, претоварен е с грижи, дните му са свързани с недоспиване,
с недохранване, с физическо и умствено напрежение - тревогите, преумората променят
неговия външен вид. След няколко седмици той ще бъде още по-неузнаваем, а косата
и брадата му, тъмни сякаш са черен облак, ще побелеят като на възрастен човек.
Ето и една друга снимка на Ботев, самостоятелна, която Хитров прави. Той е използвал
лика на войводата-поет (сн. 2) от тяхната родова снимка и е създал един друг образ
на Ботев, различен от снимката през 1875 г.
Но каква бе изненадата ми (без да смятам, че правя откритие), когато разгръщах
страниците на сп. "Поборник-опълченец" от 1899 г., книжка I. Там видях един почти
непознат портрет на Ботев - на него той е с подстригана брада и коса. Родее се
с Тома-Хитровия, но с вратовръзка друга, класическа (сн.3). Чие дело е?
С този портрет започва биографичната статия за Христо Ботев, която навярно е написана
от Филип Симидов. Още в самото начало авторът пояснява, че предлаганият лик на
"...чутовния завладетел на немския параход "Радецки" в 1876 г." е клиширан от
портрета му, фотографиран в онази съща пролет и година, в която той преминава
с четата си Дунава на прославения от него, неизвестен дотогаз "Козлодуйски бряг".
Пишещият тези редове, жив свидетел на наречената славна чета, има щастието да
види за последен път Христо Ботев в Гюргево...".
По указание на Ботев той рисува знаме за четата му. Не е ли той създател на този
портрет на войводата, като е поставил на гърдите му класическа вратовръзка. А
от биографията му, която знаем, Филип Симидов е бил учител до пролетта на 1876
г. в Бяла Слатина и е имал една специална поръчка - да снабдява революционерите
с тескерета и други документи, които преминавали по създадения от Васил Левски
нелегален канал Оряхово - Враца.
Какво означава това?
Симидов бил вещ в занаята, "изчистил" - ретуширал, така познатия портрет на Ботев
и проявил творчество - вместо вратовръзка с кордела, около врата му изрисувал
елегантна дълга вратовръзка.
Така го видял и художникът, който създава първия рисуван портрет на Ботев през
1876 г. - с подстригана брада и коса, с войводска униформа, със сабя и бойно снаряжение
- в ръст до колене.
Този портрет верният приятел на Ботев Киро Тулешков използва и помества в издадения
от него "Календар за 1877". Това е първият художествено претворен образ на войводата-поет,
както пише в своя научен труд "Христо Ботев в българското изобразително изкуство"(1976)
проф. Вера Динева-Русева.
Гравюрата е изработена върху дърво 12х14 см. Изобразява героя в ръст, изправен,
въоръжен, облечен във въстаническа униформа, подобен на образите на Хаджи Димитър
и Васил Левски в съответните календари (1875-1876). Кой е авторът на това първо
художествено произведение, посветено на Христо Ботев, авторката на монографията
не дава отговор, а предполага, че то е дело на възрожденския иконописец и график
Христо Цокев от Габрово, който през 1875 г. емигрира в Румъния - Гюргево и Браила.
И нещо друго, което е любопитно за тази гравюра на Христо Ботев, пресъздадена
на "Стенен календар за 1877 година" - вероятно авторът за свое копие е използвал
родовата снимка на Ботевото семейство от 1876 г. Но на практика се случило нещо
непредвидено, познато ни като "гаф в журналистиката" от минали години - обърнато
клише. Едната ръка на Ботев, дясната, е положена върху сабята, лявата придържа
шапката. Но поставим ли изображението от календара пред огледало, всичко става
така, както трябва да бъде - лявата ръка е върху сабята, дясната - до шапката.
(сн. 6-7) Военно правило е сабята да бъде положена в лявата част на тялото, така
по устав "светкавично" дясната изважда острието от неговата кания (ножница).
А когато през 1888 г. у врачани назрява идеята да се издигне във Враца паметник,
посветен на Христо Ботев, и е създаден инициативен комитет - Врачанска окръжна
комисия - членовете й приемат образът му да бъде изобразен като войвода. Те влизат
във връзка с художника Антон Митов, завършил Флорентинската академия за изящни
изкуства, да направи идеен проект-скица (портрет) на Христо Ботев (сн. 4). А изработката
на паметника, отливката, е решено да бъде възложена на виенската бронзолеярна
на Густав Еверлайн.
Рисунката обаче не е достатъчна, нужно е и ушиването на специална войводска униформа. Задачата е възложена на председателя
на комисията Георги Антонов. Паметникът е открит при изключително празнична атмосфера
на 27 май 1890 г. На тържеството присъстват княз Фердинанд, министър-председателят
Стефан Стамболов, майката и дъщерята на Христо Ботев, много граждани и гости на
Враца.
Ако се вгледаме в рисунката, изготвена от Антон Митов, и в образа на Ботев на
бронзовата фигура, ще забележим, че съществува мъничка разлика. А иначе тя е една
изящна художествена творба - класическа. Ликът на войводата не изразява смирение,
а решителност, призив за борба - с вдигната във въздуха сабя (сн. 5).
Но скулптурата на Ботев, макар създадена от известен европейски скулптор, не се
понравя на врачани, а и на хора, които познават лично Ботев. Това да бъде така
допринасят и художници, които изобразяват един друг Ботев, познат ни от фотографиите
на Хитров (1875).
Бронзовата фигура на Ботев е не само първата скулпторна творба на войводата-поет.
Неговият паметник във Враца е първият изграден в България. Пет години по-късно
е издигнат паметник на Апостола в София (1895).
Малко известни са и графичните портрети на Христо Ботев, създадени през първите
години след Освобождението. Когато през 1888 г. Захари Стоянов написва първата
биография за великия българин, хрумва му една оригинална идея - обръща се към
трима художници, които да му направят рисунка-портрет. В своя труд ("Христо Ботев.
Опит за биография") помества една от рисунките - най-сполучливата, най-хубавата.
Но не отбелязва автора й, а в предговора на изданието се извинява на своите читатели,
че цената на книгата е завишена, поради отпечатания лик на войводата-поет.
Един от художниците, рисували Ботев по поръка на Захари Стоянов, е възрожденският
майстор и революционер Георги Данчов от Чирпан, който има по това време художествено
ателие в Пловдив. Той е създател на няколко портрета на Ботев и неговите творби
са най-близки до първообраза на войводата-поет. Другият "неодобрен" художник е
известният поет, журналист и график Димитър Панайотов, който във Велико Търново
издава тогава вестник "Янтра", лист за забава и поучения.
В брой 10 на своето издание той помества паметна рисунка на Ботев. Но и тя не
е онази, поместена в Захари-Стояновата Ботева биография.
На кой художник се доверява издателят, кой е авторът?
С риск да греша, предполагам, че авторът е добър, школуван художник от рода на
Феликс Каниц или българинът-литограф Анастас Йованович от Враца, както обичал
да се подписва под произведенията си. Той е живял и творил в Сърбия, а също и
във Виена, откъдето е съпругата му.
Йованович е автор на стотици художествени произведения и фотографии, посветени
на сръбски исторически събития и личности. Като председател на Народното събрание
Захари Стоянов се е познавал с двамата творци и може би един от тях е "неизвестният
художник" на Ботевия портрет в книгата.
Интересно е да се отбележи, че синът на Анастас Йованович, архитект Константин
Йованович, също свързва своето име с България. По негови проекти е построена сградата
на Народното събрание в София и сградата на БАН.
Към колекцията "Непознатият Ботев" бих причислил още една рисунка-скица на Ботев.
На нея е изобразен Христо Ботев като младеж, с дълга коса до раменете (сн. 8).
Така изглежда той през пролетта на 1867 г., когато от Одеса и Задунаевка се завръща
в Калофер и за кратко като учител заменя, поради заболяване, баща си Ботьо Петков.
Тя е дело на известния наш художник Петър Морозов, а за създаването й той, може
би, е ползвал някои от двете ученически снимки на Христо Ботев с негови другари,
правени в Одеса.
2
3
4
5
7 6
8
Какво четем:
🔴 Ценните целебни свойства на билката шлемник🔴 Българи от двадесети век
🔴 Растенията, които приличат на части от човешкото тяло
Източник: fakel