Язовир Калин - Евгени Динев

Калин е най-високо разположения язовир на Балканите. Помня тази реплика от един черно-бял филм и я възприемах като художествена измислица. Язовирът си е съвсем реален и вече седемдесет години си е там, в Рила.

Районът, в който се намира язовирът, е далече от обхвата на познатите туристически маршрути. Въпреки това, от там е най-прекият път до хижа Иван Вазов. Когато преди години ходих от Рилските езера до хижата, кулата на отсрещния връх много ме впечатли. Не престанах да се чудя каква е ролята и. Всъщност, това е водонапорна кула, а под нея е езеро Карагьол (Черното езеро). Върхът, с кулата, величествено се издига над езерото, като описание от някой фантастичен роман.

Тръгнах към близкия връх Голям Полич. Кулата дори си има име, нарича се Винтчето, 2520 м.н.в.

Язовир Калин е разположен върху голо планинско плато и не е толкова атрактивен.

Оставаха минути до залеза, докато наближавах върха.

От другата страна, като сълзи на великан, са накапали група езерца, наречени Воденичарски.

Слънцето, на ръба на хоризонта, се превръща в точица.

На срещуположната страна е изгряла луната.

Кулата, в целия и блясък.

Рано сутринта изпълзях отново до Черното езеро. Светлината не беше в моя полза. Колкото и величествено да изглежда на живо гледката, съвсем не е лесно да се заснеме подобаващо.

В посока на хижа Иван Вазов, огромен слънчев лъч се пронизваше през Отовишкия рид и осветяваше долината. Дори и в суровото, есенно време, когато всичко е изсъхнало, "Рилската пустиня" си е все така красива.

Rila