Ковачевица и Лещен – един уикенд при корените

Много пъти е по един уикенд. Почти всяка година се връщаме там – където са нашите корени. Едно любимо място за мен и семейството ми – селцата сгушени между Родопи и Пирин.

Никога не ми стигат думи да опиша тези места защото носят енергия и зареждат духа, така както само на живо може да се усети. За това често водя там приятели на 2-3 дневни фото пленери на които маршрута обикновено е Делчево – Лещен – Ковачевица, после прекосяваме Пирин и слизаме до Мелник и Рупите. Пътят лъкатуши по завоите между красивите склонове на планините и е ужасно живописен.

Първа спирка обикновено е китното и мъничко Делчево в полите на Пирин високо над град Гоце Делчев. А късния следобед се отправяме на отсрещните баири в посока Лещен и Ковачевица.

От другата страна на долината – върху южния склон на Западни Родопи, двете селца определено са най-посещаваните в района и лично на мен те точно са ми любими. Не само заради добре запазената архитектура – близо 15 реставрирани стари къщи са в стар възрожденски стил, и който иска може и да отседне в тях. Там просто можеш да се откъснеш от света и да забравиш за всичко.

Първо се качваме на по-високо – Ковачевица. Времето тук сякаш е спряло. Почти няма хора. Само няколко туристи в местната механа и старите които някак с надежда те гледат, дали ще им отидеш на гости. Така се срещам с леля Ирина, която ме заговаря и случайно разбирам че е стара позната на семейството ми. Ако ви заговорят или поздравят тук отвърнете с усмивка. Хората по тези земи са много учтиви и независимо дали се познавате е прието да се поздравите. А пък току виж се окажете сред близки. Светът е малък. Отзовавме се на поканата и отскачаме до близката къща на леля Ирина – от рода Жереви – съпруга на поет и майка на фотограф. Да Ковачевица е прекрасна и е съхранила духа на много артисти, писатели, художници и прочие.

Всъщност Ковачевица е единствения архитектурен резерват на територията на общината. Който обича българско кино със сигурност ще разпознае тук много от „декора“. За мой голям късмет църквата беше отворена. Всички църкви в общината са много стари и запазени ..с история, но никога не бях влизала в църквата на Ковачевица. От местния поп разбрахме че е строена през 1848 и носи името на Св. Никола. Естествено с Джъмбо не се стърпяхме да се покатерим на камбанарията.. ох това няма как да ви го опиша – кулата е с ширина на миша дупчица, хех, няма парапети, ужасно стръмни стълби ..а бе весело изкачване е но пък си заслужава.

Тръгваме обратно и по пътя се спираме на най-живописното място между селата преди Горно Дряново. Съвсем скоро са изградили навес където може да се подслоните от лошото време. Сварвала съм пейзажа тук по какво ли не време. Но винаги ме е удивлявал. Разкирва се великолепна гледка към река Канина – подходящо време за кратка отмора и зареждане не енергия с прясна и чиста планинска вода. И тук и в селата има има работещи чешми, така че използвайте случая да си налеете истинска изворна вода, няма да съжалявате.

Като казах Горно Дряново -когато вървите по пътя определено едно ще ви направи впечатление – двата етноса, които съжителстват доста добре. Лещен и Ковачевица са изцяло с българско население, по пътя между тях се намира Горно Дряново – изключително живописно село само с помаци (или БМВ-та – българи с мохамеданска вяра), от което всеки път ми става много весело – на доста стръмен склон и сякаш всички къщи са закачени на баира ;).
Подминаваме го транзит, но бавно и внимателно, защото и без другото главния път минава насред селото та е добре да се оглеждате.

Следва Лещен. Поспрете и се разходете по калдаръмените улици, влезте в църквата „Св. Параскева“ или се отбийте до механата. Много е приятно. Но и не пропускайте къщичката на Флинстоун както я наричат. Както и в Ковачевица, и тук много от къщите са реставрирани, но със запазен архитектурен стил от края на 19 началото на 20 век. Друго хубаво място в селото е Галерията – музей на поета Борис Христов.

За разглеждане има … има и за снимане, особено много детайли. Ако имате търпение и поглед цяла колекция катинари може да си спретнете.

Стига толкова приказки. Отидете да го видите и да го почувствате.