Свински ребра със зеле за Ивановден

Мариела Нордел-Вайденес не се нуждае от представяне, защото бе най-атрактивната участничка в първото по рода си тв риалити у нас „Мастер Шеф”. В кръвта й тече испанска, френска, българска, гръцка, китайска и еврейска кръв. Тя самата е гореща сплав от емоции.

„Чувствата са движещата сила в моя живот, с каквото и да съм се занимавала!”, твърди Мариела. Работила е със страст като модел, пиар и мениджър на световноизвестни марки. Била е Бизнес дама на годината и съпруга на граф. В момента е омъжена за бизнесмен, холандец. Пътува много по света и познава кухнята на много народи.

Втози брой отново ни предлага изкушения от световната кухня за Ивановден.

„От кал да е, Иван да е!”, казва българският народ. Неслучайно и светецът закрилник на България е също Иван – Св. Иван Рилски! Някои от най-хубавите хора и страхотни мои приятели бяха Ивановци – Иван Славков-Батето, Бог да го прости – не само хубав мъж, но и стойностен човек; с „брутално” чувство за хумор на непоправим бонвиван, но чаровник отвсякъде… Иван Татарчев, лека му пръст, беше човек с невероятно чувство за справедливост...

Та така, Иван е най-разпространеното българско име и не мога да пропусна такъв важен празник като Ивановден, без да предложа едно специално меню за именяците. Но, не бързайте толкова! Преди Ивановден, е...Йордановден, когато българските момци се борят за кръста в ледените води и се пие много руйно вино!

Данчовците задължително черпят с питка и пълнени чушки. Моите любими са тези на Тодор Живков – пълнени чушки с боб на фурна, но аз няма да ви уча на български рецепти, а ще ви покажа един мексикански вариант, като чушките са не по-малко апетитни от нашенските –

Чиле ен ногада, или чушки в орехов сос

Това е една от най-сложните, но и най-вкусни мексикански рецепти. Трудността е не само в многото съставки, но и в различните техники за приготвяне: Изпечете и обелете 16 големи чушки или камби. Направете запръжка от 1 глава ситно нарязан лук, 600 г кайма, няколко скилидки скълцан чесън, ситно нарязани сушени кайсии, стафиди и 1 ябълка. Когато всичко се позапържи, овкусете със сол, канела на прах, куркума, настърганата кора на 1 портокал, 1 ч.л. смлян, червен пипер /може и лют/ и изсипете 1 чаша бяло сухо вино. Като изври течността, прибавете 2-3 ситно нарязани домата, без люспата и без семките /потапяте за кратко във вряща вода доматите и когато кожицата им се разпука, вадите и обелвате/.

Щом плънката остане суха, разбърквате вътре 4-5 с.л. ситно нарязан, пресен магданоз, оставяте да изстине малко и пълните с нея чушките. Може да ги поднесете без панировка, или да ги панирате в следната смес: Разбийте 4 белтъка с 1 ч.л. сол и 1 ч.л лимонов сок на твърда пяна с миксера и ги прибавете, като бъркате внимателно с шпатула, към 4 жълтъка. Изсипете по малко и 3-4 с.л. брашно – трябва да ви се получи консистенция като за кекс. Потапяте пълнените чушки в панировката и пържите във фритюрник или в маслена баня от голямо количество и силно сгорещено олио.

Сега идва най-атрактивната част – ореховият сос: Оставете 1 кг обелени орехови ядки да се накиснат за час-два във вода, махнете им кафявата кожица и смелете обелените орехчета в блендера, заедно с 1 л течна, животинска сметана, четвърт кг крема сирене /най-добре е с „Филаделфия”/, четвърт чаша сухо бяло вино, 3-4 с.л. настъргано козе сирене, сол и смлян бял пипер на вкус. Сложете в чиния по 1-2 пълнени чушки, залейте със соса „Ногада” и поръсете отгоре със семки от нар и ситно нарязан зелен лук.

А сега да почетем Ивановците!

На трапезата задължително трябва да има свински ребра със зеле и сварено жито. Аз ще ви науча да приготвите цветното зеле така, както го правят в Швеция. Става не по-малко апетитно от нашето кисело зеле. Ребрата ще ги приготвя по тексаски, а за житото ще ви предложа една любима моя рецепта по арменски.

Цветно зеле с ребра по тексаски

Докато не се преместих в Швеция, съвсем не познавах този продукт и се отнасях към него направо пренебрежително, както и към червеното цвекло, което ми идваше в повече, в комбинация с германците. Но викингите ми показаха, че съм била в грешка. До такава степен ми хареса, че започнах да си го ям като основно. Дори, след като се преместих в Холандия, доразвих рецептата с мое си „ноу-хау”. Ето го и моя вариант:

Запържвате в голям тиган в краве масло 1-2 пръчки канела, няколко зърна карамфил, 1-2 дафинови листа, няколко зърна кардамон. Когато си пуснат ароматите, ги изваждате и увивате на вързопче в тензух, като го вържете, за да не се разтвори, и оставяте настрана. В мазнината запържвате 1-2 глави червен лук, нарязан на полукръгчета или жулиени, ситно нарязан бекон или панчета, към края прибавяте и няколко скилидки счукан чесън, 1 к.ч. стафиди и тънко нарязаното на жулиени червено зеле. Разбърквате добре, да попият мазнината и ароматите по зелето и всичко да се смеси, тогава връщате тензухеното вързопче с подправките, овкусявате със сол и смлян бял пипер и поливате с малко зеленчуков бульон. Но не много, че да почне да „плува”, а само колкото да „накваси“ – около една ч.ч. Вкарвате във фурната и запичате на 200 С до готовност.

Изваждате, махате вързопчето с подправките, разбърквате добре и добавяте 1 ч.ч. настъргана или нарязана на тънки трески зелена ябълка, 1 к.ч. на едро начукани орехи и готово!

С ребрата работата е по-завързана – има много начини да ги приготвите:

Предварително да ги сварите, после да ги опечете на фурна, или да ги грилвате на скара. Направо да ги печете, без предварителната обработка, или да ги опушите. Ще ви представя по-непознатия вариант – опушване. Много е важно да мариновате ребрата от предната вечер: Слагате ги в тавичка /оставете ги заедно, без да ги режете/ и овалвате обилно в следната смес: червен пипер /лют за понасящите/, смлян чер и бял пипер, сол, чесън на прах, лук на прах и пресен лук, и чесън. Оставяте в хладилника за 12 часа и после имате избор:

Първи вариант: Печете 3 часа на 90 С, а после увеличавате на 225 С и оставяте до готовност.

Втори вариант: Опушване – направете си уред за опушване в домашна обстановка. Прави се много лесно, трябва ви дълбок тиган тип Уок или
голяма и дълбока тава. Слагате на дъното смес за опушване /продават се по суперите/, дървени стърготини, сух чай, сухи подправки. Имайте предвид, че от каквото дърво изберете стърготини – дъб, бук – такъв вкус ще придадете и на ястието. Сложете върху стърготините скара и върху нея поставете реда с мариновани ребра.

Може допълнително да подправите ребрата, като ги глазирате с мед, табаско, коняк, уиски, разтопено масло със скълцан чесън – просто ги намазвате с четчица хубаво отвсякъде. Запалете стърготините, че да тлеят /не да горят с пламък/. Затворете плътно с капак, или някакво покритие, и отгоре увийте всичко заедно с алуминиево фолио така, че да ви се получи плътно затворен пакет. Поставете тавичката, или тигана върху запален котлон и оставете така за два-три часа, без да пипате повече. Отворете на терасата или навън капака, за да не ви се опушва домът и преместете ребрата в друг съд, намажете ги с разтопено масло и печете на 220 С загрята фурна до готовност.

Варено жито – кешкек

Арменците претендират, че това е тяхно ястие. Турците си държат, че те са го измислили, а за мене няма значение - важното е, че е върло вкусно и лесно за приготвяне: Сварявате в подсолена вода половин кг пилешки гърди. Прецеждате бульона и в него сварявате 1 ч.ч. жито до пълното му разваряване. През това време накъсвате пилето на конци. Пасирате житото с част от бульона – да ви се получи гъста каша и я прибавяте към накъсаните пилешки гърди. Докато е още горещо, започвате да сипвате нарязано на малки бучки студено краве масло, като бъркате непрекъснато. Отделно загрявате малко краве масло и вътре сипвате 1 с.л. кимион на прах или куркума. Заливате с маслото готовия кешкек, поръсвате със ситно нарязан зелен или див лук и арменската гозба е готова!

Няма българска зима без зелева чорба

Аз съм направо пристрастена към това ястие, да не говорим, че гори килата като ракета, супер полезно е в борбата с рака и вирусите, и ни носи страшно много витамини!

За да запазя максимално полезните качества, не я обработвам термично и винаги я поднасям студена: Нарязвате малко кисело зеле, овкусявате го със смлян червен пипер и го слагате на дъното на дълбока чиния за супа. Заливате със зелева чорба – няма значение дали е натурална, или червена. Отгоре поръсвате с нарязан праз лук на шайби и 1 лъжица смлян лют, червен пипер и зехтин. Гарантирам ви за една седмица 5 кила по-малко и много свеж вид!

Честито на именяците и да не забравяме, че смисълът на тези празници е не толкова в яденето и пиенето, колкото да почетем, заедно с най-близките си, светиите чиито имена носим, като пазим това име с достойнство и чест!