Една нощ в дома на Свети Георги (ВИДЕО)



Не преспиш ли в Зограф, все едно не си бил на Атон. Това е правилото за всеки поклонник от България, решил да обиколи Светия полуостров. След тази нощ всеки християнин осъзнава истински що е то православие, а нашенци разбират защо църквата е била опора на българщината и в най-трудните години на историята ни.

Въпреки че формално Зограф е под „шапката” на Цариградската патриаршия и Вартоломей, а земята под него е под гръцка юрисдикция и в рамките на автономията на Монашеската република.

И ако Света гора се смята за градината на Богородица, то българският манастир е известен като дома на Свети Георги. Христовият воин сам избрал Зограф да бъде негова обител. С това е свързано и първото чудо, което съпътства хилядолетната история на „Свети великомъченик Георги Зограф” с така нар. Фануилска икона на Свети Георги.

Задължително трябва да станете за сутрешната литургия, която започва в 3 ч. през нощта в съборния храм. Службата е истински спектакъл и образец за православно черкуване. Няма ток, монасите се молят на свещи, някои от тях се движат като сенки из храма, а полите на расото им създават чувство за друго измерение, докато йеромонахът чете молитвите, а другите пригласят с исото. Красота!

Хубаво е още с пристигането в манастира да попитате кой от монасите ще благослови да ви изнесе беседа за историята на манастира и чудесата, случвали се тук през годините.

Отец Георги, който отговаря за църковния магазин примерно, е чудесен разказвач, обяснява епитропът на манастира отец Гавраил.

Словото на отец Георги се слуша на един дъх, от него може да се научи много повече, отколкото от изписаните брошури и книги, които често са в стил, не е толкова достъпен за обикновения мирянин.

Според легендата тримата братя на цар Самуил - Мойсей, Аарон и Иван Селима, дошли от Охрид през 919 година и създали три съседни отшелнически скита. За няколко години обаче край тях се заселили и други български монаси, затова решили, че е време да построят сграда, където да се приютят. Завързал се спор какво име да изберат на манастира. Някои предложили да се казва свети Климент Охридски,  който само преди няколко години  бил починал и съвсем скоро канонизиран. Уморени, монасите решили, че утрото е по-мъдро от вечерта. Подготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител, и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на покровителя. 

На сутринта настъпила изненадата - върху дъската бил изографисан ликът на Свети Георги. Легендата носи, че в мига, когато се случвало чудото на Атон, във Фануилския манастир в границите на сегашна Сирия, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изчезнал. Затова я наричат Фануилската икона, разказва отец Георги, докато обикаля съборния храм на светата обител и показва иконите и мощите.

Когато видели какво е станало, монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват. Така гласът ги отвел на отсрещния склон, близо до аязмо. Точно тук била построена новата обител в Света гора. Затова манастирът се казва Зограф - тоест светецът сам се зографисал.

Малко след това към манастира започнали да се стичат хиляди вярващи, за да видят чудото. Един епископ от Едеса обаче се усъмнил и обвинил монасите, че мамят  хората. Казал: „Това е прясно нарисувана икона, лъжете хората”. И я пипнал с показалец. Мигом пръстът му залепнал върху лицето на Свети Георги, точно до дясната ноздра.

Три дни неверникът се молил на светеца да го пусне, на третия получил разрешение, но при условие че пръстът му ще бъде отрязан. Така в иконата останал да стърчи показалецът на епископа. „Светецът го пуснал, но пък заради неверието му отнел правото да служи, защото е казано, че тялото на всеки проповедник трябва да е цяло, а неговото вече не било”, обяснява отец Георги.

За да потвърди чудото с Фануилската икона, той припомня една история отпреди няколко години. В Зограф дошъл на поклонение пластичният хирург Георги Лозанов, живеещ в САЩ, и попитал какъв е този човешки пръст върху иконата. Той бил категоричен - издутината е частица от първата фаланга на показалец. Така след 1000 г. лекар доказва чудото за иконата, обяснява разпалено отец Георги.  Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител) и до днес се съхранява в главната съборна черква.

Общо три са чудотворните икони на Свети Георги в Зографския манастир. Те са и най-голямата забележителност за поклонниците. Освен пред Фануилската задължително трябва да се помолите и пред другите две -  Аравийска (Арабска), или както е известна още - Сарацинска икона,  а третата е Молдовската.

Аравийската също е съпътствана от поредица чудеса.  Тя дошла по море от Арабския полуостров в началото на XII век  и застанала над водата в залива срещу манастира "Ватопед". Естествено гръцките монаси първи се втурнали да я приберат, но колкото по-силно гребели към нея, тя толкова по-бързо се отдалечавала.

Слезли руснаците от „Свети Пантелеймон” и те не успели да я стигнат. Сърбите от Хилендар също се пробвали безуспешно.  Накрая,  уморени, приканили с насмешка българите от Зограф да се пробват. Един стар отец влязъл във водата и още щом загребал, иконата сама дошла до лодката и той я прибрал. Историята обаче не свършва дотук.

Монасите от другите манастири не скланяли да „пуснат” иконата в българския манастир. Затова решили да подложат Божията воля на второ изпитание, като поставили иконата на муле и го натирили да върви. Приели за божествено указание, че тя остава за този манастир, в чието землище спре мулето. Най-близкият манастир бил “Ватопед”, а после “Хилендар” и “Есфигмен”.

Но мулето прекосило хълма и спряло на 100 м от Зографския манастир, където днес се издига параклисът “Св. Георги”. И не само спряло там, но и умряло. Това било свидетелство за волята на светеца, който се явил на игумена и пожелал на мястото да вдигнат параклис. Винаги на 6 май и на 16 ноември иконата се вади и с нея се прави литийно шествие до параклиса.

Третата чудотворна икона, която се пази в манастира, е т. нар. Молдовска икона на Св. Георги, подарена от молдовския войвода Стефан Чел Мари Велики през 1495 г. Той винаги я носел със себе си при битка.  При едно от сраженията видял, че османската войска е многократно по-голяма от неговата. Затова горещо се помолил на Свети Георги да му помогне.

Светецът му се явил и го посъветвал на следващата заран да нападне пръв по тъмно и ще победи. Но за сметка на това трябва да се врече, че ще помага на манастира Зограф. Така и станало, Стефан победил турците,  а веднага след това донесъл иконата в манастира. Станал щедър благодетел и пазител на обителта. Като дошъл тук, разказал за чудото.

Как след победата турският пълководец го помолил: Войводо, искам да видя тоя юнак, дето сечеше главите на 8 мои войници наведнъж.  Стефан го развел из войската, но никъде османлията не видял страшния воин. Когато доближили палатката на войводата и видели иконата на Свети Георги, турчинът подскочил и се разтреперил от страх: Ето го, този ни изколи до крак!





 

Най-прясното чудо: Богородица угаси пожар за 40 минути

 

Чудеса на Зограф стават и в наши дни. Всъщност най-запомнящото се чудо е съвсем прясно - няма и три години. На 8 август 2012 година в Света гора избухва пожар. Силен вятър с остри пориви насочва стихията към Зограф. 25 гръцки пожарникари и над 30 техни колеги от Благоевград, пет самолета и два хеликоптера не успяват да угасят пламъците, които вече облизват стените на манастира. В 2 ч. през нощта на 13 август игуменът архимандрит Амвросий вади чудотворната икона на Богородица Акатистна, която стои в малката църква  „Успение на Пресвета Богородица”, и с монасите повеждат литийно шествие към епицентъра на огъня - пътя към пристанището. Монасите падат на колене и вдигат Акатистна към небето. След няма и 40 минути над целия полуостров се изсипва пороен дъжд, а най-гъстият облак е над Зограф. Пожарът утихва.

В памет на това събитие зографските старци са постановили ежегодно на 28 юли да се извършва всенощно бдение и литийно шествие около манастира в чест на Божията майка. 

Това не е първият път, когато Акатистната помага на манастира. Тя е свързана с 22-мата монаси и 4-ма харизани, станали мъченици, изгорени живи от папския прелат на 10 октомври 1275 година в кулата, издигната от Иван Асен II. Те отказали да отворят вратите на манастира и да приемат унията с Римокатолическата църква. Паметникът е издигнат на мястото на кулата през 1873 година. В притвора на църквата "Св. Георги" е изрисувана сцената, изобразяваща мъченията и гибелта на праведниците. 

Акатистната Богородица принадлежала на един монах, който живеел в килия близо до манастира. Всеки ден той четял акатист на Св. Богородица пред нея. Веднъж, когато се молил, иконата му проговорила и му казала да отиде до Зограф и да предупреди монасите, че латинците (кръстоносци и римокатолически свещеници) идват. 
Монахът се втурнал към манастира. Когато пристигнал, видял, че иконата по чуден начин се озовала там и го чакала пред портите. После тя била внесена в кулата, където се затворили монасите. След опожаряването на кулата и трагичната гибел на мъчениците иконата била намерена в пепелта - невредима. Само леко почернялата повърхност напомняла, че е минала през огън. От тази случка насам Зограф е най-уважаваният манастир на Атон, пазещ православната вяра.

 





 

Турчин заклал лика на девата и се побъркал

 

Друга забележителност на Зограф е иконата на Закланата Богородица, чиято история е потресаваща. Мястото по принцип е в църквата “Св. св. Кирил и Методий”, но понеже сега тя е в ремонт, е изложена на прозореца в съборната черква "Св. Георги". 

При потушаване на гръцкото въстание от 1821 г. озверели турци влезли в Зограф и един разсякъл с ятагана си иконата през гърлото на Богородица и на Младенеца. Мигом рукнала кръв. Малко след това турчинът полудява и се обесва, а войската побягва, като отказва да погребе осквернителя. 

Кипърската икона в малката църква “Успение Богородично” е най-новата чудотворна икона. През 1985 г. кипърецът Стелианос Хаджихараламбос (по-късно ген.-полковник) я носи като личен дар. Когато се изкачва към Зограф, ляга да си почине и слага иконата под главата си. В дрямката му се явява човек на бял кон, казва, че е Георги, и го пита иска ли да му пренесе иконата. Стелианос се събужда, но иконата я няма. Отива натъжен в манастира. Когато тогавашният игумен архимандрит Евтимий отключва малката църква, видели, че иконата е там, където смятал да я сложи кипърецът. 

Освен това в Зограф се съхраняват мощи на десетки светци, които лекуват всякакви болести, достатъчно е да запишете името на човека, на когото искате да се помогне, и да пуснете дар в малката касичка в съборната черква. Тук са изложени останките на св. Василий Велики, св. Мария Магдалина,  св. Амвросий Медиолански, св. Йоан Рилски, св. Евтимий Нови, св. апостол Андрей, св. апостол Матей, на мъчениците св. Георги, св. Стефан Нови, св. Харалампий, св. Димитрий Солунски, св. Прокопий, св. Петка. Има даже кръв от Свети Георги. 
Но най-големите мощи в Зограф принадлежат на св. Матрона Хиоска, живяла през XV в. на остров Хиос. Тези мощи благоухаят и първо на тях монасите се покланят, когато се отвори кивотът с всички мощи. 

Игуменът архимандрит Амвросий разказва как човек с парализирани ръце се излекувал с елей от кандилото на Св. Георги. Физиотерапевт от Солун втрил елея в раменете и ставите и човекът започнал да движи крайниците си, да пише, оздравял напълно.


Какво четем:

🔴 "Ние си заминахме, кой ще дойде на ...?"

🔴 CИЛВИЯ ВАЧКОВА

🔴 ГРИГОР ВАЧКОВ: „ИМАМ ЕДИН ИДЕАЛ, ЕДИН ПЪТ – НА НАРОДНОСТНОТО, ИСТИНСКОТО, ЗЕМНОТО”.

Източник: Марица



Коментари



горе