Поклонение пред Ботев


Навършват се 140 години от героичния подвиг на Ботевата чета и 70 години от първия национален поход "По стъпките на Ботевата чета"

Откакто се помня, съм закърмена с обич и почит към всичко Ботево от баща ми. И до днес виждам и чувам гласовете ни в нашите обичайни неделни утрини, когато, седнали около масата, прекарвахме чудни мигове. Докато мама ни приготвяше закуската, татко ни пееше детски песни, рецитираше ни стихове. Той имаше необикновено силна памет, помнеше всичките стихотворения и песни, на които са го учили в училище. Пък и нали е бил учителско дете и попски внук!
Като поотраснахме, започна да ни разказва интересни случки от нашата история. Любимият му поет и революционер беше Христо Ботев. Обичаше да ни рецитира стихотворенията му, пееше и песните по негови стихове, превърнали се в любими народни песни. Започваше тихичко да припява:

Кавал свири на поляна,
на поляна край горица,
млада, хубава Стояна 
търчи с менци за водица...

Щом татко запееше, веднага се присъединяваше и мама с хубавия си алтов глас. Ние отначало ги слушахме омагьосани от тяхното въодушевление, а сетне неуверено поемахме песента. Незабравими са спомените ми за тези наши "неделни утра", пълни с обич към всичко българско! 
И днес семействата се събират пак около масата, но най-често е включен телевизорът и го няма чарът от онова наше мило общуване, в което приказката, песента бяха главните герои. Те създаваха необикновено топла, интимна и запомняща се атмосфера, която остана в душите ни като незабравим спомен, за да ни грее през целия ни живот.
Тази година се навършват 140 години от героичния подвиг на Ботевата чета и за 70-и път ще има национален поход "По стъпките на Ботевата чета". Тези две годишнини ми припомниха как в началото на 50-те години на миналия век баща ми също участваше в този поход. Бяха години на чести пътешествия, организирани от дружествата на Българския туристически съюз. Мама и татко, като хиляди други българи, тръгваха с голям мерак. В семейния ни албум и до днес се пазят много снимки от тези техни поклонения пред Ботев - в някои участвахме и ние с брат ми.
Така с родителите ми бяхме на връх Ботев в Стара планина, на Мусала в Рила и къде ли още не. Времето беше трудно, напрегнато, тревожно, но над всичко стоеше огромната вяра в Ботевото начало!

 
Следовниците от БТС

Първият поход "По стъпките на Ботевата чета" е организиран от Българския туристически съюз (БТС) - институцията, свързана с името на Алеко Константинов. По инициатива на този голям български писател, юрист, общественик, демократ и запален пътешественик е организирано първото масово изкачване на Черни връх. С покана, публикувана в брой 99 от 23 август 1895 г. на  вестник "Знаме", Алеко Константинов се обръща към всички родолюбци, любители на красотите на българската природа, да се изкачат заедно на витошкия Черни връх. На 27 август същата година около 300 души слагат началото на организирания български туризъм. Но убийството на Алеко отлага създаването на Българския туристически съюз до 23 август 1899 г., когато е учредено това голямо, доброволно, независимо, непартийно, неправителствено сдружение.
И днес БТС е все тъй силна туристическа, културна, патриотична, екологична и благородна организация, която обединява в редиците си много родолюбиви български граждани.


Възторг и опиянение на Околчица
 
Спомням си как възторжено татко обяви вкъщи, че група от Дърводелското индустриално предприятие ще участва в похода по стъпките на Ботев. Той започна приготовлението си с голямо желание, защото сбъдваше една своя мечта - да види местата, по които е минал в последните си дни любимият му поет-революционер Христо Ботев!
Групата тръгна, а ние зачакахме завръщането на баща ми. Следяхме беглите информации за участниците в похода само по радиото - тогава нямаше нито телевизия, нито мобилни телефони. И ето, дойде мигът, когато татко се прибра - обгорял, сияещ, пълен с впечатления, които бързаше да сподели с нас.
Дори сега го виждам как е седнал на дивана в столовата, как се смее щастлив и описва похода с подробности: вървели в колона по един, преодолявали стръмнините, слънцето ги жарело здраво, тежка умора се опитвала да ги надвие... Той гордо се хвалеше, че издържал. 
Разказваше, че и дъжд ги валял, и вятър ги брулил, и спали на открито.
А за тържеството на връх Околчица, за митинга там говореше с възторг, с опиянение! И пак ни пя Ботевите песни, защото там всички са ги пели в един глас. Татко даже артистично се изправяше и казваше като Ботев поетичните слова на революционера от кораба "Радецки": "Тук аз съм капитанът, тук се слуша мойта воля!" 
Милият ми баща - той пръв ми предаде своето преклонение пред Ботев и пред неговото поетично и революционно дело, а аз по-късно се стремях да го предам като задължителна щафета на моите ученици. И сега си мисля, че там, отгоре, баща ми сигурно гледа как вече 70 години деца, млади и стари родолюбиви българи вървят по стъпките на Ботевата чета. Дано вечно да го има този поход, да я има тази безкрайна върволица, която е живото доказателство, че народът ни обича, люби и тачи незабравимия Христо Ботев и неговите 120 четници, тръгнали на смъртен бой за свободата на скъпото ни Отечество!             
                         



Какво четем:

🔴 Секс, ислям и Европа

🔴 10 златни съвета от най-добрия педагог за това как да отгледате дете

🔴 Как се наказваше бракът с чужденец?

Източник: Дума



Коментари



горе