Таня Даскалова за историята на хижа "Козя стена" и вдъхновяващата професия хижар
Днес пътуваме към Средна Стара планина, в Троянския дял на Национален парк “Централен
Балкан”, за да отседнем в хижа „Козя стена“, да се полюбуваме на гледката и да се запознаем с интересната история на това
планинско кътче. Там ни посреща Таня, която от началото на миналата година е част
от екипа, стопанисващ хижата. Оставяме се в нейните ръце с приятния разказ, който
има да ни сподели.
Здравейте, представете се с няколко думи.
Таня: Казвам се Таня Даскалова и съм член от екипа на
Кога за първи път прекрачихте прага на хижа „Козя стена“ и какви бяха впечатленията Ви?
Таня: Познавам хижата от 6 години като турист и в ролята си на планински водач. За първи път престъпих там на 1 януари 2010 г. Тогава хижата се стопанисваше от други хора и носеше съвсем различен дух – нали знаете, всеки човек одухотворява мястото по свой си начин. Помня, че с един приятел спахме на чували на терасата под новогодишното звездно небе – тогава повече се вълнувах от природата около хижата, отколкото от самата сграда.
Снимка: Симеон Апостолов
Какво се промени от първото Ви посещение на хижата до днес?
Таня: Всичко се промени! Ако някой ми беше казал през 2010 г., че някога ще бъда хижарка на това място, със сигурност щях да му се изсмея в лицето. Но човек никога не знае какво му е приготвила съдбата! С настоящите й стопани заварих хижата през юни 2013 г. и направо се влюбих в това, в което се беше превърнала изпод ръцете на новите й хижари… През 2014 г. започнахме кампанията „Професия хижар” и лека-полека, от толкова говорене за професията, не ми остана друга житейска алтернатива освен да започна и аз да я практикувам – толкова е вдъхновяваща тя!
Разкажете ни повече за мястото. Каква е историята му и какви са особеностите на региона?
Таня: Хижа „Козя стена“ се намира в Национален парк „Централен Балкан” на границата на най-малкия от деветте резервата, разположени в парка – „Козя стена”. Районът се характеризира със старите си букови гори, дълбоките си дерета, суровия и красив едноименен връх, както и с най-нискоразположената популация на еделвайс в България. А самата хижа е сграда, изпълнена с много история, появила се благодарение на самоотвержения и доброволен труд на 2 поколения планинари. Най-напред през 40-те години на XX век на мястото на настоящата хижа е построен малък заслон, а по-късно, през 80-те той е вграден в настоящата монументална по размерите си постройка – 4-етажна хижа на билото на планината!
Нека поговорим за
Таня: Филмът е част от едноименната ни благотворителна кампания и неговото създаване започна на една полянка в Градската градина в София с разпален разговор между мен, Любомира Костова и Калоян Николов – режисьорите на филма. Споделих им желанието ми да направим документален филм за хижарската професия, за да може тя да докосне повече хора и да покажем гледната точка на хижарите и трудния начин на живот, който те водят, а Любомира и Калоян, наскоро завършили НАТФИЗ, вече виждаха драмата и красотата на филма. Те успяха да увлекат след себе си екип от оператори в лицето на Долорес Алварадо и Георги Георгиев, изпод ръцете на които се родиха прекрасни кадри, монтирани от Аманда Санчес. Продукцията е на продуцентска къща „Слайс“, така че за реализацията и организацията на проекта трябва да благодарим към продуцентите Бохос Топакбашиян и Любина Панайотова.
Снимка: Павел Крагуев
Накратко: Какво е да си хижар – професия или начин на живот?
Таня: Според мен да си хижар е призвание. Трябва да го носиш в себе си. В този ред на мисли е по-скоро начин на живот, но вярвам, че е и професия с много специфичен труд, който може да се научи и трябва да се предава с много любов от хижар на хижар.
Какви са хората в планината?
Таня: В планината хората стават различни – отдалечеността от цивилизацията с всичките й удобства сякаш ги прави по-мъдри, по-изслушващи се, по-добри… Тук или се научаваш да живееш в унисон с природата, или си обречен на страдание и непрекъсната фрустрация от непрекъснатите изпитания, на които тя те подлага.
Защо е важно по-често да ставаме част от тях?
Таня: Важно е, защото такива са корените ни. Човекът е създаден не просто да слуша, а да чува; не просто да гледа, а да вижда, не просто да докосва, ами да усеща… А в забързаното си градско ежедневие много често слушаме, гледаме и докосваме, без това да оставя истински следи в душата ни… Горе, във високото, където няма шумове и цветове, които да ни разсейват, по-лесно се връщаме към изконното ни състояние на мир и уравновесеност!
Какво четем:
🔴 Момини камъне се извисяват над Старосел🔴 Езерото в "Сребърна" е сковано в лед
🔴 Видео: Ударът, с който Димитров заслужи аплодисментите срещу Федерер
Източник: truestory
Коментари
Последвайте ни във facebook!
