Зори между Тейлър Суифт и Нина Добрев (Video)

Значи е посветена на първата любов?

Не точно любов, по-скоро на първото харесване.

Няма да те питам как продължава историята нататък. Но искам да те поздравя, че успяваш да превърнеш онова, което мислиш и усещаш в изкуство.

Благодаря ти много!

Срещу аранжимента отново виждам името на Уилям Табану. След Красимир Аврамов ти си единствената българка, с която той работи. Очевидно ти има голямо доверие.

Така си мисля (смее се).

Разбрах, че в момента танцуваш хип-хоп, модерни и спортни танци (ballroom dancing) и обираш много награди. Съвсем скоро наред с всички останали отличия, спечели и наградата „Rising Super Star Award” на нашия вестник „България СЕГА“. Как приемаш всички тези победи?

Чувството е наистина уникално. Сега спрях със спортните танци, но преди това се явих на световен конкурс в тази дисциплина и спечелих четвърто място, което бе нещо неописуемо за мен. Беше страхотно! Работата е там обаче, че танците не са голямата ми страст – пеенето е. Затова, когато спечелих първото място и голямата награда в интернационален вокален конкурс, който се проведе миналата година през месец ноември в Холивуд, почувствах тази победа като едно от най-значителните и прекрасни неща в живота ми досега. Тогава победих седемнадесет души на интернационално ниво, като сред тях имаше и много по-големи от мен.
На хип-хоп танците се записах, за да могат да допълват изпълненията ми на сцената, не просто да стоя и да пея (смее се).

Ти притежаваш наистина удивителни таланти, които се развиват в различни насоки. Ето например пееш и пишеш тестовете на песните си сама, танцуваш, занимаваш се с актьорско майсторство и дори с тенис на корт! Уау!

Благодаря ти!

Като споменах пеене, ти всъщност вземаш уроци по оперно пеене при Кей Монтгомъри, както и по поп пеене при Ана Монтгомъри. Как съумяваш да се справиш с тези два коренно различни стила?

И двата жанра много ми помагат с развитието на гласа. Интересно е, че макар различни, те се допълват един друг. В началото започнах уроци при Кей, но ѝ бях казала, че не искам да изучавам оперно пеене, затова започнахме с изпълнения от типа на музикален театър. В последствие обаче навлязохме и в оперното пеене и честно да си призная много ми хареса. Този жанр развива разновидната тоналност на гласа и ми помага да бъда пълния пакет (the full package).
Поп пеенето действително се различава. В него има челен резонанс, пеене от диафрагма и миксирано, като в този стил челния резонанс трябва да е изнесен. Докато звукоизвличането в операта става по друг начин. Двата стила са много специфични, но искрено ми харесват и ми помагат, а и често ми влизат в употреба.

Кое всъщност ти харесва повече – поп или опера, а може би попера?

Поп пеенето ми е по-лесно, защото от малка се занимавам с него. Оперното пеене обаче също ми е много забавно и го уча с желание, просто ми отне време да го постигна, тъй като наистина е много трудно и изисква години работа.
Това, което ми допада в поп пеенето е, че ти позволява свободата сам да пишеш текстовете и чрез тях да кажеш онова, което носиш в сърцето си, можеш сам да аранжираш песните си и дори да танцуваш на тях. Да кажем, че изразните средства са повече и може би затова го предпочитам.

Нека сега да сменим за малко темата, като после пак ще се върнем към музиката. Кажи ми как изкара Коледно-новодогишните празници, какви подаръци получи и какво си пожела за новата година.

За новата година си пожелавам да стана певица от световна величина и да бъда следващата Ариана Гранде (смее се).
Повечето време от коледната ваканция го прекарах вкъщи заедно с родителите си. Забавлявахме се, гледахме филми или просто си почивахме. А като подаръци получих всичко, което исках.

Значи си била добра и Дядо Коледа е бил щедър. И говорейки за доброто, да те попитам, в едно минало интервю на нашия вестник ти казваш, че си пожелаваш да няма войни и хората да бъдат по-добри един към друг. Мислиш ли, че някога би написала песен с послание точно за тази добрина?

О, със сигурност, тази тема е много важна.

Този отговор много ме радва, защото музиката носи послание. Сигурен съм, че знаеш за различните трагедии по света, които станаха миналата година. Тази в Париж е един от примерите. Мисля си, че хубавата музика, с хубаво послание би вдъхновила и въздействала на много хора и аз ти пожелавам да правиш още такива красиви песни, които да карат хората да се замислят на различни теми, като “Water may rise”.

Съгласна съм. Колкото до случилото се във Франция, актьорската школа която посещавам, се намира в непосредствена близост до френското посолство. Когато стана трагедията в Париж, може да се каже, че макар и на стотици километри от нея аз всъщност бях много близко до случващото се. Виждах всички тези хора, които полагаха цветя и свещи до сградата на посолството и следях новините. Беше много тъжно.
Когато се явих на международния вокален конкурс, който се проведе седмица след атентата, исках да направя нещо, да отдам почит на хората, затова преди да изпея песента си “Water may rise”, я посветих на жертвите в Париж и сирийските бежанци. Журито беше щастливо, но искрено впечатление ми направиха хората в публиката и благодарността в очите на някои от присъстващите, които имаха роднини във френската столица. Забелязах как песента ми и посланието ѝ достигна до сърцата им и успяха да им вдъхнат надежда, да повдигнат духа им. Това е миг, който няма да забравя.

Кажи ми как прекарваш един ден в Лос Анджелис?

Училищен или почивен?

Нека са и двата варианта.

В учебен ден ставам в 06:40 ч. сутринта, много специфично време… След това съм на училище до 15:00 часа  и се прибирам вкъщи. Опитвам се поне два часа да пея всеки ден. След това продължавам с актьорското майсторство, а после идва ред на пианото. Вечерта пиша домашни и правя проекти.
Програмата малко се усложнява когато имам кастинги, защото трябва да ги вмъкна сред дневните задачи, но се справям.
През почивните дни спя до 10 ч. сутринта, след което с мама отиваме да тичаме в парка до нас. После се връщаме вкъщи и отново пея и свиря на пиано, но имам време да гледаме филми или просто да се разходим навън. Вечерта най-често стоя на телефона (смее се).

Ако имаше един ден, в който можеш да направиш каквото искаш без  работа и ангажименти, ден в който всичко ти е позволено, какво би избрала?

О, до сега не съм имала времето да помисля какво бих направила в подобен ден, наистина. Странно ли е, че намирам въпроса за сложен? (смее се)
Но може би ще спя до 11ч; след това ще отида до Дисниленд или Юнивърсъл студио с най-добрата ми приятелка и родителите ми, след което ще се приберем, ще похапнем много сладолед и ще стоим будни до 5ч. сутринта. А може вместо това да отидем до Хавай…

Мислиш ли, че Америка е правилното място за сбъдване на мечтите ти? Например в България конкуренцията е много по-малка.

Да, така е. Тук конкуренцията е много голяма и не само от към хора, които искат да станат популярни, но и от към такива, които вече са придобили известност. Но мнението ми е, че аз не трябва да мисля за това. Това което трябва да направя е да бъда съсредоточена и концентрирана над онова което искам, да работя и да развивам гласа си. Във всяка сфера търсят хора, които са готови да дадат всичко от себе си, а аз съм готова да направя именно това.

Да разбирам тогава, че Щатите са подходящото място за теб.

Да, това е мястото където мечтите на всеки могат да се сбъднат. Но много ми се иска да си отида за малко в България и да изпея нещо на децата там. Не знам кога ще стане, но го желая.

Ти току-що несъзнателно ми отговори на следващия въпрос. Мислех да те попитам дали сте обмисляли скоро да отскочите до България, понеже знам, че ти нямаш спомени, тъй като си била само на 2 годинки, когато сте се преместили в Ел Ей.

Така е. Но с родителите ми се надяваме скоро да отидем за кратко.

Как виждаш България в твоите представи, след като нямаш спомени от нея?

Всъщност имам един спомен от България. Валеше сняг, а аз и татко бяхме пред блока. Правехме снежни топки и се замеряхме с тях, беше много забавно. Спомням си, че дори напълнихме джобовете си със сняг.
И понеже нямам други спомени, си представям България много красива и когато си мисля за нея винаги виждам много цветя. Може да е странно, но я свързвам с цветята.

Знаеш че нашият вестник те определя, като българската Тейлър Суифт, но аз ще те поставя между нея и Нина Добрев, която е от български произход и е постигнала много. А ти се занимаваш и с актьорско майсторство, така че ми се струва удачен избор. Искаш ли да придобиеш нейната популярност?

Разбира се! Според мен, това което тя е постигнала е уникално. Бих била много щастлива да мога и аз да се реализирам като нея. Всеки ден работя именно за това. Мисля обаче, че бих пробила първо с пеенето, а после в киноиндустрията.

Хммм… А какво ще кажеш и за двете едновременно? Нина Добрев в мюзикъл вариант, например пеещият вампир.

(смее се) Защо не?! Много харесвам вампирите, любими са ми. Така че, може да измислим нещо.

Преди сме те питали кои са фаворитите ти сред певците, сега ми се иска, понеже отворихме темата за филмите, да ми кажеш кои са актьорите от които се вдъхновяваш и харесваш.

Дженифър Лорънс е страшно добра и обожавам филмите ѝ. Робърт Де Ниро е страхотен! Харесвам и Ан Хатауей, а Мерил Стрийп е просто уникална!

Добър избор! Уцели и мои фаворити. Кажи ми, срещала ли случайно някой от своите любимци?

Била съм прекалено малка и не си спомням случая, но мама ми е казвала, че сме срещали Ник Джонъс. Него също го харесвам. Иначе по кастингите в студиата на Дисни съм виждала много от актьорите, които играят в сериалите на Дисни ченъл.

Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА“, а и на всички хора?

Искам да им пожелая да бъдат здрави, да вярват в себе си, да следват мечтите си и никога да не се предават. Да знаят, че когато даваш, ще получиш в замяна!

Какво четем:

Коментари