Бърдаров, преди да стъпи на Марс


Географията дала на Георги Бърдаров ключ за Нейно величество Литературата. Снимки: Емил Георгиев

Георги Бърдаров говори на български с магарето си, а го разбират човеците. Засега не е останал в историята, както господаря на Свещената римска империя Карл V, който беседвал на немски с коня си, но пък историите и героите, излезли от клавиатурата му, влизат под кожата. Така магарето Гошан, което срещаме в разказа му „Дядо“, става и наш душеприказчик, а тъгата на село Гоздьовица от „За петата ракия, или колко е хубав животът“ полепва по сърцата ни.

Макар да нашумя с ракиен разказ, Бърдаров пийва предимно уиски и на няколко глътки завъртаме с него сюжетите от колелото на живота му.

Пораства с мечти да е №1 във футбола, но на 42 години спечели риалити шоуто „Ръкописът“ на БНТ. Доцент е по география на населението и зам.-ректор на Геолого-географския факултет в Софийския университет, но през март чака издателство „Сиела“ да отпечата първия му роман „Аз още броя дните“. В него разказва за забранената любов на мюсюлманката Айда и християнина Давор под бомбите на Сараево.

Бърдаров е от онази рядка порода персони, които въртят около себе си целия свят. Явно му доставя удоволствие да е егоцентрик, защото го подчертава на няколко пъти в разговора без капка неудобство. И тутакси се съгласява с коментара, че ако в близките декади българското знаме не се развее на Марс или поне на Луната, вината ще е негова – защото не си го е поставил за цел.

Заради Бърдаровата амбиция да е президент страната ни има няколко участия на световни и европейски първенства по… петанк. Когато разказва тази история, Говорещия с магарета предизвиква цвилене от смях у събеседника. Допреди дванайсет години Жоро, както го наричат приятелите, дори и не подозирал за съществуването на любимата на французите игра с метални топки. Натъква се на нея също толкова случайно, колкото Колумб открил Америка. През 2004-та преподава в катедра „Социално-икономическа география“, но за да закърпва бюджета си, работи и в „Стани богат“ – отговаря за въпросите от областите спорт, география и литература.

„Един ден дойде шефката Теди, която винаги много ми е помагала, и каза: „Трябва да напишеш въпрос за малко известен спорт.“ Окей, започнах да ровя в интернет и намерих за петанка. Стана ми интересно, формулирах си въпроса и понеже съм много тщеславен и егоцентричен, си казах, че можем да основем федерация по петанк и аз да стана президент”, разказва Бърдаров.

Съобщил идеята на приятелите си, които точно като него до този момент не били и чували думата петанк.

„Почнах да ги агитирам и не спрях. Такъв съм – като захапя нещо, няма пускане. След 20-30 дни една приятелка от компанията вдигна ръце: „Жорка, моля ти се, виж колко струва тази регистрация, да я правим и да ни се маха от главата“, връща лентата президентът на клуба по петанк.

Така и станало – Бърдаров попълнил документите, занесъл ги в съда, откъдето му ги връщали четири пъти, но на петия успял да направи регистрацията.

„Помня, че беше един майски ден. Без никога в живота си да сме играли петанка, станахме собственици на клуб. А аз президент“, сладкодумно реди историята победителят в „Ръкописът“. Винаги произнася „петанка“ и въпреки че е наясно с грешката, държи на нея. Отначало никой от компанията не знаел френски и така написали в документите. „После, когато пререгистрирахме клуба, понеже съм вироглав, казах: „Ще си остане петанка.“ В България има много клубове по петанк, но ние единствени сме по петанка“, уточнява със самохвалство в гласа Бърдаров.

С днешна дата всички замесени в това са „луди маниаци“, а той самият – многократен републикански шампион.

„След като основахме клуба, решихме, че трябва да играем. Намерих едни топки и започнахме по правила, които нямат нищо общо с истинските. Толкова се запалихме, че направихме първия сайт за петанка. И по едно време един германец ни пише: „Много се радвам, че в България практикувате този спорт, предстои световно първенство в Брюксел, защо не дойдете да участвате?“

Наистина, защо не, запитала се дружината. Намерили си спонсор и тръгнали. Преди самолетът да излети един от тях изгледал приятелите си самодоволно и обобщил ситуацията: „Пичове, можете ли да си представите, че преди година никой от нас не беше чувал думата петанк, а сега отиваме като национален отбор на България на световно първенство!“

Братята по топки се спогледали, след няколко часа кацнали в Брюксел и започнала комедията.

„Седмица преди шампионата една приятелка, която знае френски, ровеше в нета за петанката и в един момент ми казва: „Жоро, ти знаеш ли, че са две дисциплини – тройки и избивачи?” За тройки знаехме – така играем, но избивачи… Помолих я да намери правилата, писах се аз да участвам. Стигаме в Брюксел, отиваме в залата, идва шефът на делегацията и казва: „Бърдаров, ще ви настаним в хотела, но избивачът ви трябва да остане тук, да играе на квалификациите. И аз оставам – сам пред 3000 души. Казвам си – „Господи, моля те само за едно – да не започвам първи“, спомня си Бърдаров. В този момент обаче Всевишния не е българин, защото от уредбата се разнася команда: „Моля, да заповядат първите играчи – България, Сенегал, Мадагаскар, Русия.“

Бърдаров излязъл сам-самичък, започнал да загрява и толкова се паникьосал, че объркал местата.

„Обаче ме вижда руснакът и идва и казва: „Мой друг, не так! Ты там, а мяч – здесь.“ Оправих си позицията, но бях сигурен, че резилът ще е нечовешки. Пак се помолих – само да не съм на първа пътека, защото тя е централна и всеки от тия 3000 души ще ме види. Започва състезанието: „На първа пътека Георги Бърдаров.“ Идва съдията, обяснява ми нещо на френски. Не знам езика, но разбирам, че ме пита „Къде е твоят човек, който ще ти подава топките“. Отвръщам му, че спи в хотела, а той продължава: „Ами тогава треньорът да ти подава топките.“ Е как да му кажа, че аз съм треньорът?! Отговаря, че и той спи, а съдията възкликва – „Е, много сте спящи в тая България!“, увлича се победителят в първото тв състезание за писатели.

Важното е, че излязъл с чест от шампионата – направил 12 точки и завършил на 45-о място от 62-ма участници. По този повод отсича:

„Всичко е въпрос на психика и кондиция.”

G_Bardarov

Заради Бърдаровата амбиция да е президент страната ни има няколко участия на световни и европейски първенства по… петанк.

А неговите се каляват в панелките на „Младост 2“ между хевиметъл, съседи, надуващи на макс сръбска музика, и тренировки по футбол. Както сам казва – до 11-и клас в главата му е само топката, а уроците в 39-о училище – едно от двете квартални, са колкото да запълнят свободното му време. По вътрешно убеждение е от „Левски“, но години наред тренира в ЦСКА. Не става за нападател и избира да е вратар, защото този пост му се видял вторият по важност.

„Все пак една негова грешка може да провали всичко, а аз обичам да нося отговорност и да съм под светлините на прожекторите. А и на фланелката на вратаря пише №1“, уточнява актуалният зам.-декан на Геолого-географския факултет.

И както мечтаел да е футболист, спортната му кариера скоропостижно приключила в 11-и клас.

„Предстоеше казарма и трябваше да ни разпределят кой ще остане в спортната рота на ЦСКА. Оказа се, че мен искат да ме пратят в Гоце Делчев, Разлог или Банско, където беше един от двата „триъгълника на смъртта”, и аз изревах и се махнах. Поканиха ме във „Вихър“ (Горубляне) и изиграх един мач срещу „Требич“. Бях разглезен в ЦСКА – с душове, масажисти, лекари, всичко. И след първия мач питам останалите: „Къде е съблекалнята, за да се изкъпя?“ Отговорът беше: „Ще се изкъпеш вкъщи.“ Прибрах се и казах на баща ми – „Ще стана висшист“, превърта лентата Бърдаров.

Признава, че харесвал повече историята, но по онова време за тази специалност се кандидатства и с литература, която не му била сила. Затова прегърнал географията и не я е пускал от 1991-ва насам, независимо с какво се занимава.

Тъкмо географията му дала ключ и за Нейно величество Литературата.

„Моят преподавател проф. Румен Пенин ми подаде ръка – когато станах докторант, установи, че не съм чел почти нищо. Попита ме: „Как ще се изправиш пред студентите да преподаваш, като не си чел основни книги?!“ Даваше ми по 7-8, поглъщах ги, после още 7-8, и така за две години прочетох 300. Запалих се по четенето и всеки ден минавам поне по 30-40 страници“, разказва Бърдаров.

Писането също става неотменна част от живота му – първият му разказ е именно „Дядо“, посветен на дядо му Георги от село Кулата. „Натраква“ го в Грац, където е на специализация няколко месеца.

„Там беше такова спокойствие и романтична атмосфера, че писането тръгна от само себе си. Написах „Дядо“ през първата седмица. Винаги съм искал да разкажа магичните истории и тежката съдба на хората от нашия край, които съм слушал толкова много от дядо си“, допълва Жоро.

В този момент в гласа му се прокрадват минорни нотки, но Бърдаров не им се дава. Приключва разговора на висока нота, с поредната история – как преди повече от десет години чел лекции по програма „Еразъм“ на английски в Кьолн, без да знае езика на Шекспир. Със задачата се справил, защото приятели му превели материалите и той ги научил наизуст. Какви приключения му докарва езиковата бариера извън Университета обаче, е история, която разказва само на чашка. Широката публика може да си я съчини по следните жокери – явил се с петдневна брада, бели чорапи и очила, чиято рамка е захваната с телбод. А общуването му било по схемата „като ме питат нещо, редувам отговорите – два пъти Yes и после веднъж No”.

„Скачал съм с бънджи, летял съм с парапланер, но това преживяване беше най-екстремното в живота ми. Не можех да се откажа на средата. Борец съм, ще издържа до края. Инат съм като магаре и винаги играя за победа“, казва Бърдаров.

Сигурни сме, че тепърва ще четем историите му, защото неговото мото е като това на Карл V – Plus Ultra („Все по-нататък”)…


Какво четем:

🔴 Кулинарният хит на зимата. Картофки с масълце‐ нестандартно изкушение за всеки ден

🔴 Далече: разказ от Здравка Евтимова

🔴 Владо Николов: Приключих!

Източник: Площад Славейков



Коментари



горе