71 години от Кървавата Коледа
Отбелязваме седемдесет и една години от Кървавата Коледа във Вардарска Македония и началото на геноцида на комунистическите власти срещу българите в Югославия с цел насилствена сърбизация на Македония.
На 26-и Декември 1944-а година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над сто офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград заповед да се бият на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят Егейска Македония.
Пратениците на Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и генерал Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на “бугарскиот окупатор”. Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са “бугараши”, “ванчемихайловисти”, “ВМРО-вци” и “фашисти”. Генерал Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, “за да обсъдят въпроса”. Там веднага ги обезоръжават, арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост “Калето”. След кратък разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки казвал: “Хочеш Солун, еве ти га…” Войниците, които вече се били прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около хиляда от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около сто, над деветстотин са арестувани и затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки докато почти всички умират от глад и студ. На 6-и срещу 7-и Януари 1945-а година започнало и масово изтребление без съд и присъда на общо над двадест и три хиляди кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистки окупатор”. Използвал се току-що гласуван закон за защита на „македонската чест“. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.
Георги Димитров свидетелства за периода в
Сталин се обади:… Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България.
На 28-и Януари 1945-а година федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Явно югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от Австро-Унгарски тип, защото въпросът за характера и́ се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12-и Април 1945-а година между Сталин, Тито и Димитров. (Г.Димитров, Дневник)
Тито усеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а Сталин вече се е уверил че маршала се заиграва с англичаните и престава да му се доверява. Проекта Балканска Бедерация бива забравен.
Какво четем:
🔴 Безплатни прожекции на 13 януари, Деня на българското кино🔴 Канап за болки в кръста – спасението пристига за 0 време
🔴 Христос бил българин, както и Буда, и Заратустра?
Източник: coreni