Книгата на Давутоглу "Стратегическа дълбочина" е опасна


През последните две десетилетия, включително и в днешни дни, съм чел много „безценни” умозаключения на наши учени, стоящи в основата на неочакваните завои и промени във външната ни политика, очевидно внушавани отвън и с охота възприемани отвътре.

Между тях мога да посоча изказвания на четирима от последните посланици на Турция – все в духа на тезата, че Балканската война /1912-1913 г./, била акт на агресия - предизвикана и започната от България, макар че е добре известно, че тя е започната от Черна гора и към която България се присъединява в изпълнение на съществуващ договор. А той не е сключван случайно, а в отговор на репресиите, извършвани от Османската империя върху балканските народи, включени все още в нейните граници, и заради отказа й да извърши реформи.

Към тази теза се присъединиха редица наши учени. Един от тях стигна дотам, че в отговор на призива за „дълбинна оценка” на въпросните събития, измисли ново доказателство в полза на тази теза. Според него Балканската война била известна сред турците като „buyuk bozgunluk”, което значело „голямото изтребление”.

Какво изопачаване! Сред турската историография, тя действително е известна така, само че то не означава „голямо изтребление”, а „голямо поражение” - и може да се види във всеки речник. Целта е била империята - /тази деспотично-тиранична система според Кемал Ататюрк/, а не турският народ. Османската империя е извършвала ужасни неща не само по време на война /каквито са междудържавните конфликти/.

Примери много – Априлското въстание, Илинденско-Преображенското въстание – санкционирани от международни конференции. Да не говорим за прогонването на българите от 26 малоазийски села във време, когато войната е приключила, а те се намират и отвъд морето и не представляват какъвто и да е военен ресурс. То е извършено 5-6 месеца след приключването на военните действия и подписването на Цариградския мирен договор.

Целта на Турция е ясна. Тя търси реванш и реабилитация, а това не е възможно.

Каква е целта на българските учени? Те много добре знаят, че възприемането на подобна теза минира преговорите за тракийските имоти. Може би и затова Ахмет Давутоглу си позволи да предложи в присъствието на премиера Бойко Борисов на пресконференцията в Главното мюфтийство въпросът да бъде изпратен в историята. Каква последователност само – от империята до еврочленството.

Формулата, измислена от Исмет Иньоню – „yavaş – yarın – yok” - действа перфектно. И какво предателство от българските политици!


Любов, лесно обяснима
------------------------------------------

В същата посока може да бъде тълкувано и невярното твърдение, застъпвано в редица съвместно издавани българо-турски сборници, че България и Турция били съюзници по време на Първата световна война. Защо да не разкрасим нещата повече, отколкото са били? Ние нямаме двустранен съюзен договор с Турция. Тезата за „съюзничеството” не е вярна. Двете държави са били съвоюващи.

Спирам се на този факт, защото е поучителен. България допуска участието на две турски военни формации през първата фаза на войната на добруджанския фронт, въз основа на съюзния германо-турски договор, и по молба на фелдмаршал Макензен – те заместват две немски формации, които са изтеглени в друго направление. Но нещата не приключват с това. Турция отказва да си изтегли войските и си поисква нещо неочаквано /не съвсем неочаквано/. Тя предлага отвоюваната Добруджа да бъде управлявана съвместно – кондоминиум - между България и Турция.

Този епизод е твърде поучителен в актуалната ситуация, като се има предвид, че сме въвлечени в „санитарен кордон” с неясни цели - в още по-неясна геополитическа конфигурация с очертаващо се немско-турско сближаване „по интереси”, което може да се окаже неконюнктурно.

Тогава /1916 г./, назряващият конфликт приключва след заповед на командващия българската армия ген. Никола Жеков двете турски формации да напуснат територията на България. Това става, след като позицията на България е била сведена на Енвер паша. Но тогава сме имали ген. Жеков и армия, която е била готова да изпълни заповедта и да се противопостави. Сега си нямаме нито генерали, нито армия. А някои цивилни властници, дори неслужили като войници, са готови да отстъпят небето ни.

Най-възмутително е, че тези издънки, както писах, продължават и в днешни дни, и пак от учени хора, и пак с добре прозиращи цели. Да представиш най-агресивната спрямо България книга /а тя засяга не само България/, каквато е книгата на проф. Ахмет Давутоглу, в най-националната институция, каквато е БАН - си е чисто самоунижение.


Лютви Местан до турския посланик при представянето на книгата в БАН

---------------------------------

Но не само това. Тя е опасна, защото е насочена към населението от турски и нетурски произход с мюсюлманско вероизповедание, живеещо в страните от т.н. османско пространство. Това пространство е описано така подробно, че не може да се скрие експанзионистичния характер на идеите, застъпени в книгата. При това е направена и йерархия в посоките на тази експанзия и, за съжаление, ние се намираме в главното направление – Балканите.

Необяснимо е от какво се „кефи” представилия книгата професор. Дали не става дума за някаква извратеност, а може би за добре подплатена услуга за адмирациите по повод издаването на книгата на български език?

За съжаление и други „експерти“ се хвърлиха в потока на хвалебствената кампания. Един от тях посочи в едно телевизионно предаване, че няма нищо лошо в това, че Турция си е поставила за цел да върви по пътя на Германия и Япония, които по икономически път отдавна са надминали линиите, до които достигнаха техните танкове през Втората световна война. Да, но нито Германия сочи, че ще се настанява по икономически път в Судетите, полските територии и цяла Европа, нито Япония си позволява да си поставя такива цели спрямо Манджурия, части от Китай или Филипините.

А промените в Турция са далеч по-обезпокоителни. Още преди 10 години тя промени външнополитическата си доктрина, утвърждавайки законодателно, че нейните въоръжени сили имат право да излизат извън границите на страната, ако това наложи да защитават т.н. турски малцинства. Това е нарушение на Националния обет „misaki milli” от 1919 г., предложен от Ататюрк.

За нарушаването му през 1960 г. бяха обесени трима министри – Аднан Мендерес, Зорлу и Полаткан, а президентът Баяр бе осъден до живот, затова, че Турция взе участие в Корейската война.

Днес армията на Турция е в Ирак и Сирия. Каква ти тук Япония, каква ти тук Германия! Тя, ако може, нека се настанява в целия свят, но не така избирателно.

Книгата на Давутоглу и самото поведение на турското правителство просто не будят доверие. На кого угаждаме с подкрепата си за нейното еврочленство? 


Какво четем:

🔴 71 години от Кървавата Коледа

🔴 Безплатни прожекции на 13 януари, Деня на българското кино

🔴 Канап за болки в кръста – спасението пристига за 0 време

Източник: temaonline



Коментари



горе