Град в града. Една студентска история.

Живея в порутения блок 9 в Студентски град.

Докато седя на студено в общежитието, в опити да се стопля с една духалка, гледам как поредното парче тапет е на път да падне, заради изолацията, която задържа влага …

И се замислих за живота в Студентски град.

Като начало – това е меката на алкохолния туризъм в България - от септември до юни. Толкова трае една „академична година“ . И да не пиете - тук ще се ПРОпиете.

Това, което трябва да знаете за Студентски град е, че е уродлив хибрид между казарма, затвор, лудница и публичен дом.

Тук църква няма. Кому е нужна? Нали се опровергават всички Божи заповеди писани някога. Всеки краде, убива и пожелава жената (бутилката, цигарата, коричката хляб и заема) на ближния.
Нормален живот в Студентски град не се води. „Нормалното“ е „ненормално“- това е правило, независимо дали ти харесва или не, трябва да го спазваш.

Една стара мисъл гласи, че каквото се случи в Студентски, си остава в Студентски…

Но ето ви кратък разказ, от личен опит...

Моето познанство със Студентския град започна на 12.09.2014 година, като студент на УНСС.
Голяма борба беше. Заживях в стария, изтърбушен блок 9 с големи амбиции. Въпреки страшната мизерия, мотивацията ми беше огромна, така че можех да изтърпя всичко. Така мислех.

Блокът е към поделенията на УНСС - страшна смрад. Хората в него, студентите, пикаят и еякулират в асансьорите, за които иначе плащаме, така че предпочитам да използвам стълбите.
Стаята ни е разделена на 2x2 с обща баня и мизерен коридор. Само си представете четири момичета с една баня - сутрин.
Нямате идея какъв ужас е.
Вечер обаче е весело. Особено, когато се развихри лют купон по време на сесия. Стара поговорка, знаете, гласи - „Полят изпит - взет изпит“. Спомням си как веднъж крушката ми падна от силното подскачане на съседите горе. Разбирам ги. „Хабиби“ на Азис вълнува хората до полуда.
Но това е друга тема.
Та, първата ми съквартирантка беше от Сандански. Много зла. Беше очертала цялата стая с тебешир, та ако случайно премина линията и престъпя в нейната част, вдигаше скандал до небето. Угодия нямаше. Всичко я дразнеше.
Зимата много обичаше да оставя прозореца отворен при минус 20 градуса. Ей, така, за спорта.
Тук в Студентски град нямаме парно. Опитахме се да направим подписка и да я внесем при домакинката, но уви. Скастриха ни с думите, че не тя отговаря за тия работи.
Печки не ни позволяват да внасяме, инсталацията е слаба...и ще гръмне. Стоим си на студено и до днес.
Топлата вода, също е екстра, особено през зимата. Гледаме да се къпем при приятели.
Не стигат всичките липси, но и ни удрят яко със сметките. Давам ви пример. Миналия месец платихме 56 лв., което си е песен. Ако е люта зимата се стига и до 70 лв.- такса наем.

Та, от тия 56 лв...на човек излиза, че 15 лв. са за вода и 10 лв. за ток. Четири човека по 15 лв. за вода. Ние басейн ли пълним?
Но, стига съм се оплаквала.

За сметка на всичко това, което си нямаме - имаме хлебарки и дървеници. Според домоуправителката: „Това е общежитие, а не хотел, ще търпите“. Ми ще търпим, избор имаме ли?
Трябва да знаете, че макар Студентски град да е едно голямо село, тук не се плетат чорапи, а интриги.

Тук няма кокошки (освен ако не реша да говоря с имена), няма градини, няма остатъци от патриархална идилия.

Остатъците са само от бутилки с алкохол, повръщано и урина… това е студентският ни град, който отглежда „бъдещето” на България.

Ако не вярвате - елате ни на гости…