Куклите на Диана от прежда и плат радват и децата в Америка


Благодарение на хобито си талантливата жена прави неповторими играчки, всяка с име и с история

Виктория е много красива - големите ѝ очи гледат замечтано и загадъчно. Хубостта ѝ предизвиква възхищение - тя поразително прилича на момиче от Ловеч. И така трябва. Направена е за 20-ия му рожден.

Виктория е кукла от плат, облечена в червена дантелена блуза и кожена минипола. Както в приказката на Карло Колоди дървеният Пинокио си има татко Карло, Виктория пък има майка Диана, чиито сръчни ръце са я сътворили.

Всички прекрасни играчки, които Диана Димитрова, по професия инженер-конструктор в ловешка фирма за електроинструменти, е направила, имат имена и история.

Като елфчетата Буши и Шаги - малките помощници на Дядо Коледа. Двете кукли, едната с оранжева, другата със зелена коса от прежда, отдавна са в Америка. Те са първата продажба, първото признание, че хобито на Диди се харесва не само от близки и приятели.

Диана е родена и израснала в Дупница. Като студентка в Техническия университет в Габрово срещнала любовта и тя я довела в Ловеч. Така се появило най-прекрасното ѝ творение - синът Николай. Днес 20-годишният младеж е най-точният критик и вдъхновител на майка си.

Първите опити да майстори играчки от плат Диди направила, когато Ники бил бебе. Забавлявала го с шарени животинки, а всъщност доставяла радост и на себе си. А

първата по-интересна

кукла направила за

втория рожден ден

на племенницата

си Ванеса.

“Тя предизвика по-голям интерес у майка ѝ, тъй като малката не можеше да я оцени. Обаче Мими още я има и Ванеса я прегръща”, с грейнали очи разказва Диана.

Когато някоя колежка имала празник, младата жена искала да я изненада с нетрадиционен подарък. Вечер след работа хващала ножицата и иглата и се оставяла на въображението.

Виктория е първата кукла, която прилича на притежателката си.

Създавала кукли, каквито няма в магазините. А колежките ѝ били във възторг от приказните герои, които получавали.

“Никога не съм мислила да продавам куклите си. Но семейството и приятелите ми започнаха да ме насърчават да ги предлагам в интернет”, с известно неудобство споделя Диди.

Тя е стеснителна по природа и все още не изпитва увереност в таланта си. Някак трудно приема похвалите. Достатъчен е обаче един поглед към куклите, за да стане ясно, че опасенията ѝ са неоснователни.

Преди 3 г. открила сайт за творци хобисти - хора, отдадени на някакво хоби, и там направила първия си магазин.

“Посрещнаха ме с голям интерес, защото за всяка кукла съчинявам приказка, която ѝ придава индивидуалност”, казва авторката.

Например бялата мишка Лола е кинозвезда и търси приятели по света. Намерила ги чак в Китай и отпътувала за там, след като я харесали и откупили. Но много преди нея били Буши и Шаги.

Диана и днес се вълнува при спомена за продажбата им в далечна Америка. Почувствала се щастлива, позвънила на всички близки и познати да се похвали, а после се натъжила, докато опаковала елфчетата, за да ги изпрати надалеч.

И сега ѝ е мъчно за всяка кукла, с която се разделя.

Елфчетата Буши и Шаги украсяват нечий дом в Америка.

Преди да пристъпи към изработване на играчката, първо измисля визията - дали да е слаба и стройна, или пухкава и закачлива, как да е облечена. След това идвали името и историята.

Прехвърля по

няколко имена,

докато намери

най-точното, и чак

тогава се захваща

за работа

Харесва куклите ѝ да са по-различни. Показва снимка на нестандартен Дядо Коледа - една от любимите ѝ творби, също отпътувала за Америка.

Друга харесвана от нея играчка е джуджето Боко. Направила го съвсем интуитивно, както сама признава. Просто хваща плат и каквото се получи.

Купила го жена от София, която поискала още 3 такива за колеги в офиса.

“Не мога да направя друг като Боко. Той ми се роди в ръцете. Затова сътворих пингвинче, снежен човек и врабчета”, продължава историята си Диди. Тя допълва, че куклите я зареждат положително. Не се чувства откъсната от света, но живее по-различно сред тях - носят ѝ удовлетворение и покой.

Признава, че е щастлива и се чувства като Алиса в страната на чудесата.

За направата им използва кожа, конци, плат, панделки, дантела, мъниста, пайети - изобщо всичко, което ѝ хрумне.

Най-голямото

ѝ предизвикателство

бил абитуриентският

бал на Николай

Искала да бъде нещо неповторимо и незабравимо. И станало точно така.

Впрегнала цялата си изобретателност и фантазия, направила прекрасен букет от сатен и дантела за дамата му, съобразен с тоалета ѝ. Момичето се прехласнало пред неувяхващите цветя и оригиналната китка за ръката си.

Диди подредила трапеза за гостите за чудо и приказ и подарък за всеки - естествено направен от нея. На финала предложила торта - истинско произведение на изкуството.

Направата на торти е другата ѝ страст, която в последно време все по-често се проявява. И тях превръща в уникати, докоснати от вълшебството на таланта ѝ. Върху тях има птици, цветя, приказни феи - магично ги обграждат ноти в симфония от фондан и шоколад.

Изкусителни са, но някак грешно е да разрежеш такава красота и да я изядеш. Някои клиенти признавали, че още пазят в хладилника орнаменти от захарните шедьоври.

“Непрекъснато експериментирам. Всичко е проба - грешка. После пак проба, пак грешка - докато се получи”, усмихва се чаровната жена.

Понякога отделя от времето си няколко вечери, за да постигне желания резултат. Изморително е, но знае, че носи радост, и не се щади.

“Не искам да превръщам в професия заниманията си. Не бих могла да правя по задължение нито куклите, нито тортите. Всяка е неповторима и няма как да стане серийно производство”, категорична е Диди.

Защото повече работи за подаръци - другото просто допълва нещата. Дълго обмисля, преди да майстори подарък, съобразява го с човека, за когото е предназначен.

“Знам, че има по-хубави кукли и по-хубави торти от моите - по-професионално направени. Но при тях не е хоби, а аз влагам частица от себе си и много ми се иска да бъде оценено. Това ме зарежда за нови експерименти”, изрича талантливата майсторка на вълшебни играчки и вкусни изкушения.



Какво четем:

🔴 Икона на Дева Мария лекува вярващите

🔴 Нападателите на жени имаха само документ за пребиваване

🔴 Диалект мой, любим

Източник: 24 часа



Коментари



горе