Как българският компютър "Правец" промени поколенията



След над 3 десетилетия от старта на серийното производство, наследството на компютрите Правец е живо.

Как българският компютър „Правец” промени бъдещите поколения. Минаха повече от 3 десетилетия от старта на серийното производство.

„Правец” успя само за няколко години да постави България сред първите в света. Той бързо заема своето място на един от най-качествените и успешни технологични продукти в Източния блок. Създава се индустрия с над 170 000 работни места, обслужваща 40% от нуждите на социалистическите страни. Компютрите веднага са внедрени в системата на образованието. В България започва да расте поколение с един напълно различен светоглед.

„Първите 5000 компютъра, които бяха произведени в България бяха дадени на училищата и в средното образование и в основното образовани”, твърди Трифон Трифонов, директор на Професионална гимназия по компютърни технологии и системи.

ВИДЕО ГЛЕДАЙ ТУК

„Беше много допотопно, никой не знаеше, че компютърът ще играе важна роля в живота ни. На мен ми беше забавление. Спомням си дори баща ми, той беше скулптор баща ми и дойде и ми каза. „Компютрите са глупости, ела да се учиш как се моделира с глина", спомня си софтуерният инженер и предприемач Светлин Наков

„Те играят на тия компютри, еми викам ще играят. Що да не играят? Те като играят, ще им омръзне играта. Ще започнат да се занимават и задачи да решават на тях и проекти ще се правят на тях. Кой където работи, в която система влезе, той без компютър няма да може. Без компютър няма да може”, разказва Цано Добрев, бивш директор на завод „Правец”.

Следете всяка минута 24 часа в денонощието последните новини - такива, каквито са, от Света, България и Варна в Petel.bg!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

Бъдете с нас навсякъде и през вашия мобилен телефон!


Какво четем:

🔴 Заклеймихме сланината, а тя е цяр за черния дроб и сърцето

🔴 През високосната 2016-а среброто пази от зли очи

🔴 Ексшеф на НСО разби конспиративните сказки на Местан за свалената му охрана

Източник: Petel



Коментари



горе