Мадара посрещна 2016 г. в деня на зимното слънцестоене


По инициатива на шуменския Регионален клуб на Национално дружество „Традиция” на 22 декември 2015 г. бе пресъздадено автентичното посрещане на българската Нова година така, както някога са го правили предците ни. Във възстановката на древните обичаи се включи и представител на Регионален клуб „46-и пехотен Добрички полк”.
Връщането хилядолетие назад във времето с жива картина бе осъществено на едно от култовите духовни средища на древните българи – капището в Мадара, разположено в местността Даул таш в археологическия резерват. Езическият храм е бил с изключителна важност за владетелската власт. Тук, в първия ден на годината лично канът участвал в принасянето на жертвено животно с надежда да се измоли благосклонноста на Тангра за плодородна и успешна за народа ни година. 

Капището в Даул таш е изградено край каменен блок, откъснал се преди десетилетия от скалите, в които после е изсечен Мадарският конник. За камъка се знае още, че в миналото е бил с височина 17 м (в последните десетилетия местни каменоделци са го скъсили до около 3 м). Изграждането на храма станало идеен израз на връзката между религията и държавната власт. Ритуалите, които се извършвали в капището в първия ден на годината, имали за цел да затвърдят божествения произход на канската власт, заявена ясно в един от надписите на Омуртаг: „Кан ювиги Омуртаг е от бога владетел в земята, гдето се е родил”. Както е известно, канът е имал функциите и на върховен колобър (жрец).

Пременени в облекла, ушити по запазени в историческите извори образци, със снаряжение и оръжия – пълни копия на използваните по време на Първата българска държава, 20 възстановчици пресъздадоха новогодишните обичаи и вярвания на древните българи. Като началото на новата година според българския календар, известен като най-точния в древността, се отбелязвал денят на зимното слънцестоене – 22 декември. Тогава е най-дългата нощ в годината и след нея денят започва да нараства. Нашите предци наричали този ден Единак.

Това е бил официалният празник на държавата – в него обикновено се избирали нови владетели, когато това се налагало; вземали се важни решения; принасяли се в жертва животни, обречени на Тангра. Възстановчиците пресъздадоха тържествения новогодишен съвет на великите боили, посрещането на кана, езически ритуали, свързани с гадаене и измолване на Божията благословия за здраве, плодородие и светли бъднини на българския род. Представлението завърши с поднасяне на дарове на владетеля и разчупване на обредния хляб. 


Какво четем:

🔴 Новини България Небесна читанка

🔴 Седмичен хороскоп за 11-17.01

🔴 Пълен обрат: Москва възобновява "Южен поток" до броени седмици!

Източник: Десант



Коментари



горе