Шафранът замества тютюна в Родопите


За килограм от подправката дават от 1000 до 10 000 евро

Стопаните искат да имат достъп до средствата от ЕС

Отглеждането на шафран в Източните Родопи има шанс да стане алтернатива на традиционния поминък на местните жители - тютюна, чието производство през последните години намалява драстично. Земеделските производители обаче настояват държавата да се ангажира по-активно с производството на шафрановия минзухар. Като това може да стане както чрез система за изкупуване на продукцията, така и с отпускане на средства от фондовете на ЕС. Тези проблеми бяха поставени на проведения наскоро открит ден за шафрановия минзухар в Кърджали. На него участваха производители от почти всички общини на областта. Организатори на срещата бяха Териториалният областен офис на Националната служба за съвети в земеделието, Опитната станция по земеделие и Териториалната организация на Научно-техническите съюзи в Кърджали.
Биологичните особености и жизнения цикъл на шафрановия минзухар и агроекологичните изисквания за отглеждането му презентира д-р Елица Благоева, директор на Опитната станция по земеделие. "Културата е многогодишна, изисква по-дълъг период на отглеждане, за да се твърди със сигурност, че ще има висок добив. Като култура шафрановият минзухар вирее добре тук, оцелява добре, презимува също добре, но за добив и икономическа обосновка ще ни трябват поне още 3-4 години", каза д-р Благоева. Тя припомни, че миналата година Опитната станция по земеделие в Кърджали е заложила експеримент с отглеждането на шафран, но все още е твърде рано да се каже с категоричност какви ще са добивите. Специалистите обясняват, че този вид минзухар се отглежда не по-трудно от тютюна, грижите са минимални, засаждането е по-трудоемко, може би беритбата също ще бъде трудна. Но още не се е стигнало до масово прибиране. Цветовете се събират преди да са се отворили, след като се откъсне цветът, се отстраняват близълцата, които съдържат шафрана. Няма експериментални данни от отглеждането му и за добивите при климатичните условия на страната. Доходите от него са в зависимост от качеството. Те могат да бъдат от 1000 до 10 000 евро за килограм. В западните страни средната цена на дребно е около 1550 евро за килограм.

На срещата д-р Благоева подчерта голямото значение на изсушаването и прибирането на шафрановия минзухар като най-важен етап от целия процес на производството. "Правилното извършване на този етап гарантира дали ще бъде запазено качеството на шафрана", обясни тя. Д-р Благоева коментира и нуждата от пазар и даде пример с Гърция, където държавата се е ангажирала с производството на шафран. В южната ни съседка има само един кооператив, намиращ се в област Козани, който изкупува суровината и продава крайния продукт.

По време на срещата в Кърджали стана ясно, че за производство на шафран 1 дка е голяма площ. В Кърджалийско вече има производители, които са заложили такива експериментални полета във Фотиново, Кирковско и в село Глухар край Кърджали.

Директорът на Опитната станция по земеделия д-р Елица Благоева обясни, че все още у нас няма сертифицирана фирма, която да произвежда луковици и желаещите обикновено се снабдяват от чужбина. По думите й плътността при засаждане е от 10 до 50 луковици на кв. м

С основание земеделските производители, желаещи да отглеждат шафранов минзухар, питат има ли възможност да ползват някакви евросредства, каза Галина Ангелова, шеф на Службата за съвети в земеделието. Тя уточни, че на този етап не е ясно къде може да се отнесе шафрановия минзухар в таблицата на отглежданите култури, дали към етерично-маслените или зеленчуковите подправки. Агроекспертът посъветва производителите да се обединят и да отправят питане към отдел "Агростатистика" на Министерството на земеделието.

26-годишният Сюлейман е засадил 1,2 декара

26-годишният Али Сюлейман от кърджалийското село Глухар вече е засадил 1,2 дка с луковици. Той е инвестирал 6 хил. лв., като половината от тях са за посадъчен материал. Част от луковиците е закупил от Испания, а друга от България. Очакванията на младия стопанин са догодина да реализира печалба. "Върнах се от Англия, там повече от 3 години работех в хранителния сектор", разказва пред "Стандарт" Али Сюлейман, който е завършил Стопанска академия в Свищов.

Младежът твърди, че не се притеснява да рискува и очаква печалбата му още първата година да е над 10 хил. лв. Сподели, че при засаждането са му помагали още 5-6 души. Али подчерта, че голямо съдействие му е оказал и Хасан Тахиров, председател на Националната асоциация на производителите на шафран, който от 3-4 години сериозно инвестира в производството на шафран в Източните Родопи.

"Обаждат ми се от много места на страната, даже идваха хора и на място в с. Глухар, за да научат повече за шафрана. Има интерес и смятам, че производителите от цялата страна трябва да се обединим и да настояваме за ясна държавна политика", допълва младият земеделски производител. Той също е на мнение, че трябва да има фирма, която да изкупува продукцията. "Най-трудоемко беше засаждането на луковиците, помогнаха ми 5-6 души от крумовградските села. От юли до септември прекопахме лехите само веднъж и през октомври цъфнаха първите луковици", разказва Али Сюлейман. Той няма притеснения, че луковите ще измръзнат през зимата, защото са на дълбочина повече от 10 см. До момента не е имал проблем с подпочвени вредители. Казва, че шафранът не обича много водата, трябва да е биологично чист продукт и затова не трябва да се използват препарати. Али вече е изсушил малко количество от първата реколта. Обича да си приготвя шафранов чай.

26-годишният Али Сюлейман е оптимист и смята, че гласът на желаещите да отглеждат шафран ще се чуе, ако се обединят и затова ще съдейства за организиране на по-голяма национална среща с производители от други региони, например от Харманлийско и Добруджанско, където имало засети площи от 25 до 100 дка. "Ние като Асоциацията не разполагаме с машини за изсушаване и пакетиране на продукцията", това е много важно и търсим съдействие от държавата или по линия на европейските програми", казва Али Сюлейман.

Началната инвестиция е 5-6 хил. лева за 1 дка

Айше Кязим, с. Сливарка, Крумовградско

Има голям интерес към отглеждане на шафрановия минзухар. Хората търсят алтернатива на тютюна, защото този традиционен поминък за Родопите си отива, производството на тютюн намаля драстично през последните години в нашия край. Притеснението е, че много от желаещите нямат необходимите първоначални средства, за да стартират собствено производство на шафранов минзухар. Аз специално съм готова да започна, но инвестицията е 5-6 хил. лв. за 1 дка. Дано държавата поеме поне осигуряването на луковиците, а и да определи фирма, която да изкупува продукта.

Иранци искат да отворят фабрика

Хасан Тахиров и съпругата му първи в Източните Родопи започват отглеждането на подправката преди 3-4 години. Според него шафрановият минзухар може да бъде алтернатива на тютюна. "Хората трябва да знаят, че това растение вирее в България и има бъдеще", каза Тахиров, който е и председател на Асоциацията на шафранопроизводителите и продуктите от шафран. С негово съдействие в средата на октомври иранци посещават Кърджали. Бизнесмените искат на място да се запознаят с отглеждането на шафрана. Срещат се и с младия земеделски производители от Глухар Али Сюлейман. Според Тахиров иранците проявяват интерес към производството на шафран у нас и са готови да инвестират в технологии за обработката му. Даже имат намерение да разкрият в Кърджалийско фабрика за преработка и пакетиране на шафран.

Експертите виждат рискове

Шафранът не може да замести тютюна като селскостопанска култура, която да изхранва хилядите земеделци в Родопите, смятат някои специалисти. На този етап има интерес към производството на шафран у нас, но то е повече на любителска основа. На срещата в Кърджали беше предложено да се разработят научни проекти, държавата да възложи на някои опитни станции по земеделие да произвеждат шафранов минзухар, за да се види каква ще бъде икономическата изгода.

Агроексперти обясняват, че има риск, ако не се отчетат всички условия - почви, климат, преработка, краен продукт, пазар. Те съветват да се изчакат резултатите от заложения опит с отглеждането на шафран. Припомнени бяха неуспешните опити с отглеждане на билки и маслини в Източните Родопи. Отглеждането на шафрана трудно може да стане алтернатива на тютюна, но може да бъде успешно допълващо производство, ако добивът е с добри качества, смятат експертите.

Лекува 90 болести

Шафранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus), културен вид минзухар от семейство Перуникови. Самото растение се нарича съкратено шафран. Трите близалца на цвета и част от шийката му се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител. Шафранът, който от години е най-скъпата в света подправка по тегло, расте при естествени условия в Югозападна Азия. Култивиран е за първи път в района на Гърция. Един килограм сух шафран се получава от площ с растението, по-голяма от две футболни игрища.

Историята на отглеждането на шафран стига над 3000 години назад в миналото. Експертите смятат, че шафран е документиран за първи път в един асирийски ботанически справочник от 7 век пр.н.е. Намерена е документация за използването на шафран за лекуване на около 90 болести в период от 4000 години. Използва се широко в арабската, централно азиатската, европейската, индийската, иранската и мароканските кухни. Има сладкарски изделия и спиртни напитки с шафран. Използва се в парфюмерийната и фармацевтичната промишленост.


Какво четем:

🔴 Пламен Грозданов: Българинът предпочита българска стока

🔴 Дизелът във Варна падна под 1,70 лв. за литър

🔴 "Овча купел": Случващото се в Кьолн за нас е ежедневие. Кварталът подготвя блокада на Околовръстното

Източник: Стандарт



Коментари



горе