Толерантност към нетолерантния? Равенство или извънредни права?


Колцина някога са отваряли речника, за да проверят значението на думата „толерантност”? Ние, толерантните хора, смятаме, че няма нужда да го правим, защото не ни интересува толкова значението, колкото заложеният смисъл – да бъдем добри хора, да не пречим на другите да си живеят живота, да сме състрадателни и прочие – ако сте толерантни, схващате идеята. Само че много толерантни хора забравят (или не искат да повярват), че има и прекалена толерантност. Това е, когато си толерантен към нетолерантни хора, или когато борбата за равенство се превръща в борба за извънредни права.

В последните дни новината за сексуални посегателства от страна на мигранти към жени в Кьолн обиколи света и бе отразена дори от най-либерално настроените медии (макар и с известно закъснение). Кметът на Кьолн Хенриете Рекер пък се изказа по начин, идеално представящ изкривената и извратена представа за толерантност, която някои хора имат. Тя призова жените да се обличат по-консервативно и да не се разхождат сами, за да не предизвикват бежанците.

Въпреки че вече се извини, с тези думи фрау Рекер направи голямата грешна стъпка, призовавайки за толераност към нетолерантните. Един вид: „Вие се съобразявайте с тях, вместо те с вас”. А да толерираш нетолерантността си е чиста проба нетолерантност.

Грозно е да се каже, но е възможно същите тези жени, които държаха надписите „Refugees welcome!” („Добре дошли, бежанци!”), сега да са станали жертва на насилие именно от страна на бежанци. Но можем ли да виним дамите, че те са опитали да проявят човечност, държейки тези надписи? Те живеят добър живот в цивилизована държава и общуват всеки ден с цивилизовани хора от всякакви раси и култури. В техните очи бежанците бягат от войната и ИД в Сирия. Само че не взимат предвид факта, че бежанците отдавна вече не са само сирийци, бягащи от ужаса на войната. Тяхното страдание се използва от всякакви хора от Близкия изток и Африка, които се присъединяват към бежанските вълни и получават същия статут на бежанци, който получават и тези, които реално бягат от войната. И никой нито за секунда ли не се замисли, че щом използват такъв ужасен повод за собствени облаги, значи може би тези хора не са добри личности?

В държавите от Близкия изток и Северна Африка, където властват мюсюлманските закони, а жените са покрити от глава до пети, показването дори на малко женска плът е форма на предизвикателство. Затова идвайки в цивилизования западен свят, тези хора се чувстват като в постоянен еротичен филм. В техния свят жената няма права и служи само за задоволяване на мъжа. В техния свят няма проблем да опипаш жена на улицата, ако тя е „неверница”. Тяхната цивилизация е различна и не може да се разбере със западната. Те не са толерантни към ценностите на нашата цивилизация, не са толерантни към жените, не са толерантни към различните и съвсем не са толерантни към гейовете, с което много си приличат с местните псевдоморалисти.

Вярванията на повечето от тези хора са остарели. Това важи за повечето религии, които може да са били актуални преди 1000 години, но не и днес. Ние не можем да караме с една операционна система повече от десетилетие, а да базираме целия си живот върху приказки отпреди хиляди години? „Ъпдейтваме” всичко около нас ежедневно, но не можем да „ъпдейтнем” остарелите си вярвания?

Ислямът като религия, зависи от това кой как я чете, на кого как му е обяснена. Ако човек се зачете в Стария завет на Библията, там също е пълно с ужасни неща. И там Господ кара разни хора да правят отвратителни неща. Ортодоксалните евреи също не са много различни – за тях е обидно да седят до жена и често се случва авиолиниите да се сблъскват с пътници като тях, които държат да бъдат преместени, само и само да не са до жени. В общи линии някои религии, ако бъдат изкривени, могат да бъде превърнати от масов призив за обич, в масово средство за омраза.

„Толерантност” до голяма степен значи „търпимост”. Казано другояче, значи „да нямаш нетърпимост”. Ако не можеш да търпиш факта, че някой е гей, че някой не яде свинско, че някой всяка неделя се моли, че някой е с различен цвят на кожата – значи не си толерантен. Ако се замислиш, нито едно от тези неща не влияе по никакъв начин на твоя живот. Това, че мургавата съседка със забрадката не яде свинско не ти пречи – и без това няма да я каниш на вечеря. Това, че Пешо се целува с друг мъж, не те засяга – те няма да те поканят за тройка, няма да те карат да им носиш подаръци на сватбата и няма да превърнат детето ти в гей. Но какво ще правиш, ако детето ти се е родило гей? Ако ти, косматият мачо, си създал дете, което го влече собствения му пол? Ще се срамуваш ли? Ще го пребиваш ли всеки ден, докато доведе момиче вкъщи? Или просто най-накрая ще разбереш какво значи толерантност?

Ако обаче си толерантен мъж, а якият гей Пешо те хване в асансьора, натисне STOP и ти скъса панталона – какво ще направиш? Ще проявиш ли „търпимост”, докато Пешо ти се порадва, защото си съпричастен с проблемите на гей-обществото? Или си толерантна дама, но съседът Махмуд в коридора те хване отзад, защото мисли, че е окей – ще проявиш ли търпимост, докато му мине меракът? Или ако някой те нарече „гяур” и ти извади нож – ще разбереш ли културното му наследство и ще го оставиш ли да те намушка подобаващо?

Търпимостта има праг и кметицата на Кьолн Хенриете Рекер го прескочи, навлизайки в дебрите на глупостта. Толерантността трябва да спира там, където тя се сблъсква с нетолерантността. Всеки трябва да се съобразява със законите на държавата в която е и да се интегрира някак в местната цивилизация.
Когато влизаш в джамия си има правила – и ги спазваш, за да влезеш. Когато влизаш в определени манастири също си има правила – и ако не можеш да ги спазиш – просто се обръщаш и си тръгваш. Правилата и законите са там, за да се спазват от всички. Това, че си с друга религия, не значи, че някой трябва да се съобразява с теб – ти трябва да се съобразяваш със средата, в която си. Това, че си гей, не ти дава право да се разхождаш гол по улицата. Това, че си българин, не ти дава право да си изхвърлиш боклука на тротоара в Бостън, защото си свикнал, че тук е ненаказуемо.

Хората трябва да разберат, че това, по което трябва да бъдат съдени другите, не е нито религията, нито цветът на кожата, нито сексуалната ориентация, а по това дали са добри личности. Ето, например – беше се появило видео, в което някакъв гнусен тип мастурбираше в купето на влак от БДЖ пред погледа на момиче, което обаче го беше заснело. Сред коментаторите под клипа имаше човек, който беше написал „E kvo, pravi si kefa 4oveka, taa k*rva 6tom snima qvno i haresva da zqpa”. Е, по какво да съдя този човек? По името? По религията? По националността? По цвета на кожата?

„По делата им ще ги познаете”….


Какво четем:

🔴 Как се живее с милиони на село? (ВИДЕО)

🔴 Добрата новина: Младежи спасиха болен мъж, паднал в реката в 2 часа през нощта

🔴 Разпознаване на фалшивото сирене

Източник: e-vestnik.



Коментари



горе