Ивет Лалова: Колкото повече инвестираш в труда си, толкова по-близо до успеха си

- Вече и самата ти говориш за край на спортната си кариера. Какво смяташ, че ще бъде нещото, което ще ти липсва, когато наистина окачиш шпайковете?
- Винаги съм мислила, че ще бъде пътуването. Но може би ще е адреналинът преди старт. Това ще ми липсва много.

- Казваш, че си „пренаредила пъзела”. Какво те накара да промениш приоритетите си и различна ли е Ивет Лалова сега от онази Ивет Лалова, която избяга 100 метра за 10.77 сек през 2004 г.?
- За да "пренаредиш пъзела", трябва да стигнеш до повратен момент и да претърпиш някаква радикална промяна. Оттам се пренарежда всичко. Много пъти съм стигала до задънена улица и винаги съм рискувала. Нямаш избор. Ивет тази година е по-различна от всеки друг път и резултатите ми се дължат най-вече на това. Намерих себе си - в този момент, в този етап от кариерата си и живота си.

- Предстои обаче най-голямата промяна – тогава, когато спреш да бягаш. Готова ли си за този момент, ще загърбиш ли спорта?
- Спортът ще бъде винаги част от мен и живота ми. С безкрайно удоволствие ще продължа развитието си в спорта не само като атлет. А за момента не съм готова, защото няма да е сега. Вярвам, че ще усетя, когато е време.

- Мислиш ли да се върнеш да живееш в България?
- Имам идея да дойда да живея в България. Моето професионално развитие след спортната кариера по-скоро би било тук или поне ще включва голямо присъствие в България. Аз съм свързана със страната си. Не съм тип човек, който ще се мъчи да живее навън или ще се откаже да бъде щастлив само за да е в чужбина. Затова нека кажа, че 50 на 50 времето ми ще бъде разделено. Важното е да извличаш най-доброто от двете места.

- Съпругът ти Симоне свиква ли вече с българската действителност?
- Симоне се учи да не се шокира. Правят впечатление все още хубавите неща в България. Преди два дни каза нещо интересно, сподели ми: „Аз разбрах, в България всичко се случва на маса”. Проумя едно от важните и основни неща на бизнеса в България (смее се). Вижда нещата в розово, защото той се движи покрай мен. А покрай мен понякога може да бъде малко по-розово, отколкото е.

„Най-трудно е да прощаваш на себе си, а това е единственият начин, за да продължиш напред“

- Често те поставят в класации на красиви жени и спортистки. Доколко е важна красотата за самочувствието ти и за самочувствието на една жена?
- Красотата е важна за самочувствието на всяка жена. За мен обаче е достатъчно да се виждам красива само в очите на един човек.

- Доколко интелектът има роля в успешната спортна кариера?
- Доколкото ти помага да успяваш да осъзнаваш какво трябва да направиш, за да можеш да бъдеш перфектен и полезен на себе си като продължителност на кариерата. Понякога обаче е повече инстинкт и чувство за ритъм, а не интелект.

- С оглед на задължителния спортен режим твоите дни по-скоро на бавни обороти ли минават, или трябва да спринтираш?
- В някои периоди минават монотонно и еднообразно поради спецификата на тренировъчния период. Друг път спринтирам с дни.

- По-бързо ли тече времето за спортиста професионалист?
- Времето няма една и съща стойност за всички, е казал Шекспир. За контузения спортист една година се вижда безкрайна, а в момент на успехи минава като миг.

- Колко бързо Ивет Лалова може да сготви вечерята на съпруга си?
- Не обичам да готвя бързо, наслаждавам се.

- Колко важно е храненето за спортната ти форма?
- За мен храненето е в основата не само на спортната форма, но и на здравето.

- Има ли „забранена” храна, която все пак си позволяваш?
- Не трябва да си забраняваме напълно дори и вредни неща, но всичко трябва да бъде в граници и колкото по-рядко, толкова по-добре.

- Чувала съм, че спортистите си лягат с различни компреси против болежки. Налага ли ти се да си лягаш с бинт и мехлем?
- Налагало ми се е десетки пъти, но съм забелязала, че когато си щастлив и спокоен, все по-рядко ти се налагат такива процедури.

- Залагаш ли на т.нар. бабини илачи?
-  Почти не.

- Спортът за теб здраве ли е?
- Здраве е, въпреки че ние прекрачваме границата и много често изстискваме тялото си до предела на възможностите.

- Често в общественото пространство се изнасят парите, които спортистите печелят. До колко наградните фондове се инвестират обратно в спорта и колко от тях отиват за глезотии и „за черни дни”?
- Колкото повече инвестираш в себе си и в своя труд, толкова по- близо до успеха ще се окажеш. Глезотиите са, когато си съвсем млад. Ако имаш повече от една възможност да изкараш пари, втория път вече знаеш, че има и „черни” дни.

- Обиколила си целия свят. Колко забележителности си успяла да видиш?
- Много. Въпреки че първия път в Париж не видях Айфеловата кула. Невинаги стига времето за разходки.

- Италианците и българите имат ли общи черти?
- Имат много общи черти и като темперамент, и като традиции.

- Кое е нещото, което е било най-трудно да простиш?
- Едно от най-важните неща, които съм научила в живота си, е силата да простиш. Да прощаваш - на хората, които са сбъркали, които са те наранили, забравили или обидили. Най-трудно е обаче да прощаваш на себе си, а това е единственият начин, за да продължиш напред.

- Къде ще почиваш тази година?
- За мен почивката е там, където се чувстваш добре и се забавляваш. Не е задължително да е на определено място.

- Когато си в Италия, колко често се обаждаш в България?
- Всеки ден.

- Знаеш ли вицове за атлети?

- Знам само един, за мен е и мисля, че всички вече го знаят: Какво прави Ивет Лалова, когато изпусне автобуса? – Чака го на следващата спирка.

Спортна визитка:
Ивет Лалова-Колио е европейска шампионка на 100 м през 2012 г., както и на 200 м в зала през 2005 г.; трета на 60 м на европейското първенство в зала през 2013 г.; четвърта на 100 м и пета на 200 м на Олимпийските игри в Атина 2004; финалистка на 100 м на Световното първенство през 2011 г. и на еврошампионата през 2014 г.; финалистка на 200 м на Световното първенство през 2015 г.; европейска шампионка за девойки на 100 м и 200 м през 2003 г.
Лични постижения – 100 м: 10.77 сек (най-бързата жена с бяла кожа); 200 м: 22.32 сек.