Българинът Александър Георгиев, световен вицешампион по хокей с Русия
Александър Георгиев е роден на 10 февруари 1986 година. Баща му Георги, който е от Русе, завършва
инженерство в Москва като стипендиант на АЕЦ “Козлодуй”.
От 1-годишна възраст Александър живее в Москва. Там започва кариерата си в хокея.
Той стартира в школата “Московски пингвини”, която е финансирана от “Питсбърг
Пенгуинс” от НХЛ и ЦСКА (Москва). След това преминава в “Химик” (Воскресенск),
където обаче рядко попада в състава.
Заради това преди два сезона се мести във финландския ТПС (Турку). Там известният
вратар Фредерик Норена има една от най-добрите школи в Европа. Георгиев дебютира
много бързо и в първия отбор. Преди миналогодишния драфт в НХЛ българинът бе в
десетката на вратарите от Европа, но не бе избран. На световното първенство по
хокей за младежи, което завърши в Хелзинки, той бе титуляр на руския национален
отбор, спечелил сребърни медали. Висок е 186 см, тежи 80 кг.
- Здравейте, Александър. Обаждам се от България. Първо - поздравления за сребърния медал. Вероятно сте първият българин с подобно отличие в хокея. Успокоихте ли се вече след емоциите покрай загубения финал?
- Благодаря. Започвам лека-полека да осмислям станалото и вече се поуспокоих. Обидно беше да загубим финала по такъв начин, но вече нищо не може да се направи. Световното приключи, идват следващите мачове, трябва да се готвя за тях.
- Сега, буквално часове след финала, какви чувства преобладават? Разочарование от загубата, дошла с “внезапна смърт” в продълженията, или все пак радост от второто място, удовлетворение от добре свършената работа и гордост?
- Разбира се, отначало преобладаваше неудовлетворението. Все пак бяхме толкова близо до световната титла и златните медали. След това обаче това чувство започна да отстъпва място на радостта и гордостта, защото все пак и сребърните медали са изключително постижение. Още повече малцина очакваха от нашия отбор да стигне чак до финала. Така че сега преобладават позитивните усещания.
- Как оценявате своето представяне на това световно първенство?
- Бих казал, като добро. Имаше няколко гола, при които можеше да реагирам по-добре. Но като цяло ние спечелихме всички мачове, в които аз бях на вратата, с изключение на последния. Но и в загубения финал аз дадох всичко от себе си. Генерално съм доволен от играта си на световното.
- Не се ли изненадахте, че след победата срещу САЩ в полуфинала, където титулярен вратар беше Самсонов, отново вие бяхте избран да пазите във финала? Какво ви каза треньорът Брагин?
- Не, не се изненадах. Аз се готвих много старателно и във всеки един момент по време на цялото първенство бях готов да изляза на леда и да пазя.
- Имам предвид, че журналистите дори бяха леко удивени от тези рокади на вратарите. Очевидно треньорът вярва във вас…
- Да, треньорът показа недвусмислено, че на този турнир разчита много на мен. Но и аз се подготвях старателно и разчитах да играя.
- Вие във Финландия ли останахте, или отпътувахте за Москва с останалите момчета от отбора?
- Аз останах, дори в момента си пътувам за Турку, за да подновя тренировки в моя клуб ТПС. Тези, които играят в САЩ и Канада, отлетяха отвъд океана. Останалите се прибраха в Москва.
- Как отпразнувахте успеха? Отидохте ли на дискотека?
- Не, до дискотеката не стигнахме. Останахме си в хотела, дадоха в наша чест рекрасна
вечеря. Треньорите и ръководителите ни поздравиха със сребърните медали. Всички искахме
повече, но и второто място си е успех.
- Как реагираха финландците на вашето присъствие в руския отбор? Вие все пак сте единственият представител на тяхното първенство в “Сборная”.
- Изключително положително. Всички се интересуваха какъв отбор имаме и как ще се представим във Финландия. Доброжелателно се интересуваха имам предвид.
- Наистина ли Финландия имаше най-силният отбор, или просто им помогна факторът домакинство? А и защо толкова зле играха Канада и САЩ?
- От самото начало се виждаше, че Финландия има изключителен отбор. Особено силни са в атака, там имат много опасни играчи. И като се има предвид, че са домакини, не е чудно, че всички ги смятаха за фаворити. А що се отнася до американците и канадците, то и те имаха силни отбори. Възможно е влияние да е оказал размерът на ледените пързалки. В Северна Америка те са по-тесни и вероятно момчетата не са свикнали и им е било неудобно.
- Какво предстои? Промъкват ли се мисли за Континенталната хокейна лига, а може би и за Националната?
- Не, сега всичките ми мисли са насочени към финландското първенство и мачовете на моя ТПС (Турку). Трябва първо да приключи този сезон, пък после ще мислим за бъдещето.
- Няма ли да си дойдете до България? На почивка например?
- Вероятно да, трябва само да видя кога ще имам свободно време. Роднини там вече нямам, само приятели и познати, но идвам почти всяка година, а миналата почти месец прекарах в България. Даже там ме намериха от хокейната федерация да ми съобщят, че съм поканен в младежкия национален отбор. Бях си изключил телефона, та трябваше да се свързват през баща ми. Той дойде при мен и каза: “Сега ще ти се обади Брагин.” Не крия - много се развълнувах.
- Баща ви е българин, а тук хокеят не е много популярен. Защо той не ви ориентира към футбола примерно?
- Той искаше аз да стана професионален спортист, нямаше конкретни предпочитания в кой спорт. Той просто видя кои спортове са най-популярни в Русия и прецени, че хокеят има най-добра школа и че има по-голяма вероятност да се реализирам.
- Защо все пак не ви оцениха в Русия, та се наложи да преминавате във финландски отбор и чак тогава да получите повиквателна за националния отбор?
- Защо да не са ме оценили? Аз просто бях много млад дори за юношеското първенство.
Няколко години посещавах лагерите на знаменития финландски вратар Фредерик Норена.
Той ме хареса и ме покани на проби в младежкия отбор на неговия клуб ТПС от град
Турку. Това беше голяма чест за мен, нямаше как да откажа. Даже само проби в подобен
голям клуб са невероятен шанс да покажеш на какво си способен. Одобриха ме, от
руския ми клуб “Химик” (Воскресенск) се съгласиха да ме пуснат и подписах договор
за две години. Станахме първи при младежите, мъжкият отбор вървеше зле в първенството
и повикаха няколко от нас в първия състав.
- След сребърните медали на световното за младежи мислите ли за мъжкия национален отбор?
- Всичко по реда си. Първо трябва да тренирам здраво и да покажа добра игра в клуба. С младежкия отбор приключих, значи трябва да се постарая да заслужа повиквателна при мъжете. Надявам се, един ден и това да стане.
Какво четем:
🔴 Как Стоичков заведе "Каталунците" (Кирчево) при Меси и компания🔴 ВОЙНАТА ЧУКА НА ВРАТАТА! ШВЕЦИЯ СЕ УСЕТИ И НАЛОЖИ ТЕЖКА ВОЕННА СЛУЖБА ЗАРАДИ БЕЖАНЦИТЕ
🔴 МИСЛИТЕ, ЧЕ Е ПРОЛЕТ, НО САМО СЛЕД ДЕН ДВА ИДВА ПЪЛЕН ОБРАТ! СТУД И СНЯГ...
Източник: 24 часа