Върнете ни Западните покрайнини!


С този призив към българските управници под форма на Декларация завърши Шестата сесия на Световния парламент на българите, състоял се на 21-22.11.2015 г. във Варна. Участниците единодушно гласуваха Декларация на БАНИ, на Асоциацията на българите по света и на Световния парламент на българите относно статуса на Западните покрайнини да бъде изпратена до президента, НС, премиера и външно министерство. Повече от един месец измина оттогава, но не само институциите, до които е изпратена, а и медиите, освен в. „Над 55”, не откликнаха на това събитие и на документа, гласуван на него. Затова си позволяваме да припомним за какво всъщност става дума.

Както е известно, въз основа на Ньойския мирен договор от 27.11.1919 г. от Царство България са откъснати Западните покрайнини (Царибродска, Босилеградска и Струмишка околия, както и анклав от територията на Видинска околия, или 1545 кв. км, включително два града и 120 български села, и Струмишка околия от 1250 кв. км), които са присъединени към Кралството на сърбите, хърватите и словенците, както е записано в договора, по стратегически съображения.

През 1929 г., след държавен преврат, Кралството на сърбите, хърватите и словенците се преименува на Кралство Югославия. Този акт променя обстоятелствата, при които е подписан мирният договор в Ньой, тъй като откъснатата от България територия преминава в ръцете на държава с ново име, което, съгласно международното право, представлява status sic stantibus, т.е. променени политически условия, различни от условията при подписването на договора. Подобно обстоятелство неведнъж в историята на Европа е давало основание за възстановяване на предишното териториално статукво. Тогава

българското правителство на Андрей Ляпчев решава да не иска ревизия на договора относно Западните покрайнини

поради сложната политическа обстановка, при която след Втората балканска война Българската армия е разоръжена и страната е обградена от враждебно настроени държави, което прави подобно искане несъстоятелно.

След Втората световна война статусът на Западните покрайнини се променя отново:

1. На 10 февруари 1947 г. Парижкият мирен договор дава тези територии на Федеративна народна република Югославия, а не на Сърбия;

2. През 1991 г. СР Югославия се разпада и престава да съществува като държавноправен субект. На нейно място се образуват пет, а по-късно шест независими държави;

3. Съгласно международното право, когато една държава престане да съществува за правния мир в предишната си правосубектност, новосъздадената в различни параметри държава не получава автоматично нейния правен статус, а ефектът от подписаните от нея договори не се пренася върху новия държавноправен субект;

4. При възникването на шестте нови държави остава една „ничия територия" - Западните български покрайнини, които не се полагат по право, нито по изрична разпоредба от упоменатите договори на нито един от нововъзникналите правни субекти;

5. В периода 1991 г. - 1993 г.

в три публични изказвания президентът на Република Хърватия предлага Западните покрайнини да се върнат на Република България;

6. През периода 1991 г. - 1996 г. нито едно от българските правителства не отчита настъпилите нови политически условия и не обсъжда съдбата на Западните български покрайнини;

7. Така през 1996 г. Република Сърбия обявява официално присъединяването на 3ападните български покрайнини, а Струмишка околия остава в рамките на Бивша Югославска Република Македония, без за това да има международноправни основания или съгласие на заинтересованите страни - България, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора. Самият акт на присъединяване от страна на Република Сърбия показва, че статусът на Западните български покрайнини не е изяснен в политикоправен смисъл и се нуждае от санкция, която да обоснове върховенството на държава върху тази територия. Единствената държава, която справедливо може да претендира за правосубектност върху тези населени с българи земи, е Република България и никога не е късно това да се стори!

8. През същата година правителството на Република Сърбия кани на официално посещение министър-председателя на Република България Жан Виденов. След завършване на визитата му той дава пресконференция, на която високопарно заявява пред журналистите, че „от днес нататък няма 3ападни покрайнини, а има Източна Сърбия". Това изявление, макар и без правно значение, е погрешен народоотстъпнически акт, от който съвременните български държавници следва незабавно да се разграничат;

9. Съгласно действащата българска Конституция, в правомощията на Народното събрание влиза задължението да приеме декларация, с която да изрази отношението на Република България към положението на Западните български покрайнини. Тази декларация следва да бъде изпратена на Скупщината на Република Сърбия, на Европейския парламент и на Европейската комисия;

10. Междувременно в ход са преговори за присъединяването на Република Сърбия към Европейския съюз, а вече почти всички български политически партии прибързано декларираха, че безусловно подкрепят приемането на Република Сърбия в ЕС;

11. Процесът на присъединяване към ЕС означава, че кандидатът за членство трябва да уреди всички спорни въпроси със страните членки, за да демонстрира приемане на принципите на Европейското обединение, което е предпоставка да се постави въпросът за съдбата на Западните български покрайнини на масата на преговорите и да се изисква от европейските институции справедливото му решаване, с оглед на основните ценности на Европейския съюз. Изясняването на съдбата на Западните български покрайнини следва да се разглежда като условие за приемането на Република Сърбия в Европейския съюз.

С оглед на изложеното Ви призоваваме да използвате уникалния шанс, който историческият момент предлага, и да изправите историческата несправедливост, като в името на стотиците герои, паднали за майка България, се обърнете към държавниците в Република Сърбия и европейските институции с искането да спомогнат да се реши веднъж завинаги съдбата на изконната българска земя от 3ападните български покрайнини!

Световният парламент на българите по света, Асоциацията на българите по света и Общото събрание на Българската академия на науките и изкуствата предлагат на Вашето внимание следните алтернативни възможности за решаването на съдбата на Западните покрайнини:

• Като се изхожда от разбирането, че

нашето искане не противоречи на решенията на Виенската конференция от 1979 г.,

да се покани Република Сърбия доброволно да върне Западните покрайнини на Република България в името на доверието и добросъседството между двата народа и в контекста на най-добрите интереси на засегнатото българско население от присъединената неправомерно територия;

• Поради промяна на статуса на Западните български покрайнини след 1991 г., логично и обосновано е при наличието на хипотезата „коренна промяна на условията", при които е подписан Парижкият мирен договор (modus sic stantibus), неговите последици да бъдат преосмислени, в името на общото европейско съжителство и добруване. При отпадане на правосубектността на държавите, в чиито граници е попадала спорната територия, и съгласно Рамковата конвенция за малцинствата, Западните български покрайнини да се върнат на естествения правен субект, а именно държавата, към която населението на тази територия етнически принадлежи;

• Българското правителство да се обърне към международния Хагски арбитражен съд с искане за разглеждане и справедливо решаване на съдбата на Западните български покрайнини;

• Българското правителство да предприеме консултации с правителствата на шестте бивши югославски републики във връзка с възможността на 3ападните покрайнини да бъде дадена автономия (политическа, икономическа и културна) под протектората на Република България или чрез кондоминиум (съвместно управление) между Република България и бившите югославски републики.

Андон ДОНЧЕВ, дописен член на БАНИ


Какво четем:

🔴 Даряват гари, кули, складове на Божидар Димитров?

🔴 11 500 гръцки фирми са се преместили у нас

🔴 Избират най-доброто домашно вино

Източник: Блиц



Коментари



горе