Над 5000 кукери на "Сурва" в Пернишко


Рекорден брой участници очаква община Перник на международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" довечера. Над 5 000 ще бъдат изпълнителите на обичая.

Сурвакари излизат довечера в 53 населени места в Пернишка област. С песента на хлопките на над пет хиляди изпълнители, танцуващи около ритуалния огън, започва най-таченият зимен празник в региона. По хилядолетна традиция той се отбелязва в нощта на 13 срещу 14 януари на старостилния Васильовден.

Подготовката за "Сурва" продължава цяла година. Преди празника маските задължително се държат в тайна, за да изненадат всички и да запазят магическата си сила. Често костюмите тежат по над 50 кг, но всеки участник се стреми да покаже най-оригиналния. Колкото по-плашещи са ликовете, толкова по-голяма е силата им срещу злото.

Като излязат рано през нощта на единия баир, мъжете викат "Сурова-а-а-а!", за да ги чуе групата от другия баир, да тръгне и да се срещнат, разказа пред БТА етнологът Цветана Манова. По думите й народният празник с маски, изпълняван в пернишките села носи името "Сурва", което е различно от речитатива "Сурва, Сурва весела година", употребяван при сурвакането. Преди половин век обичаят "Сурова" става основа на първия маскараден фестивал в Перник, който днес се радва на световна популярност.

Представители на ЮНЕСКО ще гостуват на празника

Представители на Националната комисия на ЮНЕСКО ще гостуват отново довечера в региона. През 2012 г. пернишката "Сурва" стана част от националната система "Живи човешки съкровища" в категория "Традиционни празници и обреди". На 2-ри декември миналата година празникът бе вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Номинацията бе разработена през 2012 г. и подадена с писмо на министъра на културата Вежди Рашидов. Автори на досието са учените към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН - д-р Иглика Мишкова и доц. д-р Ваня Матеева, с активното участие на специалистите от Регионалния исторически музей в Перник. Така редом до бистришките баби, нестинарството и традицията за тъкане на чипровски килими, застанаха и пернишките сурвакари.

Община Перник ще направи филм за народния празник "Сурва", съобщи заместник-кметът Севделина Ковачева. Игрите ще бъдат заснети и с дрон, ако метеорологичните условия позволят това. Лентата ще бъде излъчена по телевизионния канал "Нешънъл Джиографик", допълни кметът Вяра Церовска.

На мегдана в 53 населени места в Пернишко ще бъде запален огън

Довечера на мегдана в 53 населени места в Пернишки регион ще бъде запален голям огън, около който маскираните мъже ще гонят злото. Групата по традиция се предвожда от водач в гвардейски дрехи, наричан бюлюкбашия. Според традицията дружината се състои само от мъже, които се превъплъщават в различни роли - ръсещ за здраве поп, кум и кума, булка и младоженец и други характерни персонажи. Задължително присъстват мечкар и мечка, които играят за здраве.

Във всеки дом ще бъде подредена специална трапеза с баница със сирене и праз, ритуална погача, вариво, свинска пача, туршия, вино и ракия. По първи петли сурвакарите започват да обхождат къщите с пожелания за здраве и берекет. Те са най-желаните гости във всеки дом. В двора на всяка къща се разиграва обичаят "сватба", който символизира желание за женитба и пълен дом с деца.

Традицията повелява, че колкото по-силно звънят хлопките, толкова по-далече ще избягат злите сили. Затова цялата нощ на старостилния Васильовден е съпроводена с оглушителен шум. Обредният танц се изпълнява в специален ритъм.

Сурвакарството тук се пази като светиня

Сурвакарството в Пернишко се пази като светиня. Само смърт в семейството може да бъде временна пречка за сурвакарите. От 2009 г. Перник е европейска столица на сурвакарските игри.

Около 5 000 се очаква да бъдат изпълнителите на обичая "Сурова" в Средна Западна България, твърди още Манова. Според нея носител на традицията обаче реално е цялото население, което взема участие в празника. Традицията се предава от баща на син.

В село Ярджиловци се пази сурвакарски звънец от 1834 г., смятан за най-старият у нас. Обичаят се е отразил и върху поминъка на населението, сочат етнографски изследвания. Заради перата, които се използват за украса на ликовете, в дворовете в Пернишко вече се отглеждат и пуйки, които не са типични за региона.

Все повече са и специалните работилници, в които се изработват маски, обособена е и професия "звънчар" за направата на хлопки.


Какво четем:

🔴 Прескача ви сърцето или ви пробожда в гърдите? Този мощен древен еликсир е вашият лек!

🔴 През 2025 г. България може да не е българска държава |

🔴 Защо не трябва да пиете кафе между 8 и 9 сутринта

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе