Културно-историческото наследство на Казанлък



Едно от онези съкровищници на духа е Народно читалище „Искра - 1860” - едно от първите читалища в страната и първото със собствена читалищна сграда. То е най-големият културен институт на територията на община Казанлък. През своята близо 150 годишна история е с огромни заслуги за развитието на редица творчески личности, които са продължили своя професионален път в изкуството, като Емануил Манолов, акад. Петко Стайнов, Йоско Йосифов, проф. Илия Йосифов, Стефан Гецов, Видин Даскалов, Любомир Кабакчиев, Борис Луканов и др. Казанлък е родното място на художниците Иван Милев, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Петко Клисуров и др.
 
 
Първата Българска опера „Сиромахиня” е написана и изпълнена за първи път на сцената на читалището под диригентството на нейния автор Емануил Манолов. Читалищният оркестър е първият, който изпълнява „Тракийски танци”, под диригентството на акад. Петко Стайнов. От НЧ „Искра - 1860” водят началото си редица действащи и до днес културни институти: Библиотека „Искра”, Исторически музей „Искра”, вестник „Казанлъшка искра”, Школа по изкуствата „Емануил Манолов”, Театър „Любомир Кабакчиев”.
 
 
Сградата на театъра в Казанлък. Снимка: Уикипедия
 
 
Голяма част от богатото древно минало на Казанлък съхранява и Исторически музей „Искра". Основан през 1901 г. от родолюбивия казанлъчанин Петър Топузов, той е сред най-старите, най-богатите и най-известните регионални музеи в България. В него се съхраняват над 50 000 оригинални експоната, отразяващи богатата материална и духовна култура на Казанлъшкия край.
 
 
В музея могат да бъдат разгледани постоянните експозиции на отделите „Археология”` „Възраждане”, „Нова история”, „Етнография” и „Най нова история”. Интерес за туристите представляват колекциите от костни сърпове (най-голямата в Югоизточна Европа), средновековна керамика, хладно и огнестрелно оръжие, накити и носии от бита на казанлъчани в миналото.
 
 
В трезорната зала са изложени най-новите златни, сребърни и бронзови находки от тракийските храмове-гробници в региона. 
Музеят опазва изследва и популяризира цялото историческо наследство на Казанлъшкия регион, в това число и всички тракийски гробници от Долината на тракийските владетели.
 
 
Името на Казанлък безспорно се свързва с ненадминатия хуморист Чудомир, чиито истории са актуални и до днес. Къщата на изтъкнатия български писател, художник и обществен деец Димитър Чорбаджийски в Казанлък, е обявена за музей още на следващата година след смъртта му – през 1968 г. Тя е архитектурен паметник на културата от национално значение. В сегашния си вид музейният комплекс е открит през 1979 г. и включва скромния Чудомиров дом с неговата неповторима атмосфера. Общинският културен институт се грижи за опазването, проучването и популяризирането на изключително богатото творческо наследство на Чудомир. В него се съхраняват повече от 15 000 оригинални ръкописи, рисунки, скици, писма, книги и лични вещи на Чудомир и неговата съпруга – художничката Мара Чорбаджийска. Това е единственият литературно-художествен музей в България. Включен е в движението „Сто национални туристически обекти”. Седалище е на престижната културна фондация „Чудомир”.
 
 
В двора на Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий" в Казанлък се намира и първият в България паметник на славянските първоучители Кирил и Методий. Той представлява бронзови фигури на създателите на славянската писменост, изработени по проект на Иван Топалов, учител по рисуване в Казанлъшкато педагогическо училище и възпитаник на същото. Идеята за паметника се ражда по повод предстоящото честване на 50-годишнината от създаването на Казанлъшкото педагогическо училище. Първоначално той е направен от гипс и напръскан с боя, за да имитира гранит. Открит и осветен е на 22 май 1933 г. По-късно са събрани средства и фигурите на Кирил и Методий са отлети от бронз в леярната на Техникума в Казанлък.
 
 
 Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий". Снимка: Уикипедия
 
 
Музейни обекти в Казанлък са Дом „Петко Стайнов“, Палата на физиката (клон на Политехнически музей), Къща-музей „Чудомир“, Къща-музей „Ненко Балкански“, Къща-музей „Дечко Узунов“, Исторически музей Искра, Казанлък, Музей на розата, Етнографски комплекс „Кулата“, Долината на тракийските владетели, Голямата Косматка, Лъвова чешма.
 
 
Етнографски комплекс „Кулата“. Снимка: Община Казанлък
 
В градината на Музея на розите. Снимка: Уикипедия
 
 
 
Казанлък е домакин на културните събития Празник на розата, Международен фолклорен танцов фестивал, Чудомирови празници, Празници в долината на тракийските владетели, Музикален празник „Академик Петко Стайнов“.
 
 
През 2016 г. градът е домакин на Българския географски фестивал 


Какво четем:

🔴 Българското летоброене по Ботевия календар

🔴 Ботев – расист? Левски – на боклука. Или как се заличава миналото…

🔴 Село Долни Върпища – разходка назад във времето

Източник: geograf



Коментари



горе