Депутатите си реформират заплатите
Народното събрание открай време е обиталище на свръхбогати.
Вдигането на собствените доходи е най-последователният процес в парламента
Груба грешка е, че Народното събрание е загърбило реформите. Депутатите никога не забравят да си реформират заплатите спрямо потребителската кошница на момента.
Този процес е най-последователният в парламентарната история на отечеството.
През 1879 г. Учредителното събрание в Търново гласува временни правила за избирането на представителите за Първото обикновено народно събрание.
Тук член 29 постановява: “Народните представители съгласно с член 139 на Конституцията получават за всякой ден, доде трае сесията, по 15 фр. наднични пари и още за пътни разноски за отиване и връщане по 50 сантима на една верста.”
Следната 1880 г., когато вече имаме своя валута и мерна система,
дневните са обърнати
на 15 лв., а
пътните стават 60 ст.
на километър
Това е внушителна сума, като се има предвид, че по онова време двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а доброто месо върви 60 стотинки килото. 100 лева е голяма заплата.
“С тази сума семейството, примерно - от мъж, жена и две деца, гледаше да преживее, пък и да отдели нещичко за “черни дни”, разказва коренячката софиянка Райна Костенцева.
Депутатските надници вървят само нагоре. През 1893 г. народните представители си гласуват 20 лв. дневни. Потят се по банките 20 дни и прибират 400 лв. месечно. В същото време вдовицата на Христо Ботев е с 30 лв. пенсия.
Венета Ботева
пише до
Народното
събрание:
“Като съм изпратила дъщеря си Иванка да се учи в Женева, а пособието, което Негово царско Височество й отпуща наедно с 30 лв. пенсия, не са достатъчни за нейното поддържане, а аз не притежавам големи средства, затова най-покорно моля почитаемото Народно събрание, като земне предвид заслугите, които баща й Христо Ботев е принесъл на отечеството ни, и незначителната пенсия, която получавам, да благоволи да ми увеличи пенсията, за да мога да улесня поддържането й в странство.”
Председател на парламента е милионерът Теодор Теодоров. Той няма време да чете молби, защото си брои парите три пъти на ден. Сутрин с кафето, на обяд с десерта и вечер преди лягане. Теодоров праща молбата в Прошетарната комисия, която я оставя без последствие.
Вдовицата на
националния герой
не е единствената
жертва
на парламентарния
егоизъм
Практика на Народното събрание е да се гаври с оцелелите поборници и семействата на загиналите.
Охолните депутати намаляват от 200 на 100 лв. пенсиите на Панайот Хитов, Филип Тотю и Илю войвода. Отнемат подаянието от 50 лв. на сестрата на Васил Левски. Режат материалната подкрепа на сестрите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
След кончината на Теодор Теодоров обаче неговата съпруга е пенсионно осигурена с 2000 лв. месечно!
През Първата световна война за заслугата, че са вкарали страната в голямата касапница, депутатите вотират: “От 15 октомврий 1917 г. до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 лв. на ден.” А след националната катастрофа камарата узаконява: “Дневните пари на народните представители се определят на 250 лв. дневно от 28 октомврий 1921 г.”
През Втората световна
война
депутатите изпадат
в недоимък
Затова предлагат поредната реформа. С дата 25 декември 1941 г. министър-председателят Богдан Филов записва в дневника си: “Сутринта в бюджетната комисия се разгледа бюджетопроектът на Върховното правителство. Говори се много по депутатските дневни, които мнозина искаха да се увеличат от 14 000 на 15 000 месечно.”
Заплатата е най-малкото, което народните избраници очакват от парламента. Там е котилото на комисионите, консултантските и откровените рушвети.
Един мандат стига на депутата да оправи финансово себе си, децата и внуците. А мине ли през няколко събрания, излиза милионер.
“Моите избиратели
са моите пари,
те работят за мен
и аз работя за тях!”,
обичал да повтаря Христо Гендович. Член на Либералната партия, той трупа състояние от широка палитра съмнителни сделки. С фрак, цилиндър и бастун, Гендович се титулувал барон и отивал в парламента с лъскав файтон.
Винаги сядал на първата банка. Ако някой дръзнел да прекъсне словото му, знатният депутат го срязвал с аристократичното: “Млък бе, диване!”
Ето го и Андрей Ляпчев. Дългогодишен народен представител, той няколко пъти е министър и министър-председател.
“Со кротце, со благо”, какъвто е девизът му, неговият портфейл набъбнал от външните заеми. Парламентарният ветеран
Димо Казасов
разкрива как
се е експлоатирала
тази златна мина:
“При сключването на държавните заеми съществуваше една упорито отричана, но неотклонно следвана практика министрите да получават като вулгарни маклери (посредници) комисиона от заемодавеца. Заемите се сключваха обикновено при 82 емисия и 5% лихва, което ще рече: срещу всяка издадена от кредитора облигация от 100 лева държавата получаваше само 82 лева.”
“В резултат на тая тънка спекулация с цифрите - продължава Казасов - държавата плащаше още през първата година на кредиторите си 23% лихва. Разбира се, грабежът не се ограничаваше само в рамките на тоя процент. Той продължаваше и при скъпите задължителни доставки, свързани с уговорения заем.”
Георги Губиделников
също не си губи
делниците
Народен представител е в пет обикновени и едно велико събрание. Много мастило и хартия ще отидат да се изброят всички родолюбиви начинания на парламентариста.
Ето най-съществените…
Губиделников е директор на Българската търговска банка и член на управителния съвет на Българската народна банка. Председател е на Съюза на акционерните дружества, на застрахователното дружество “България”, на минното “Бъдеще”, на строителното “Работник”, на керамичното “Труд”, на текстилното “Свети Георги”, на спестовното “Стремление”, на издателското “Стопанско развитие”.
Понякога
в депутатската душа
трепва жалостиво
чувство
Народните представители разбират, че електоратът няма техните заложби да печели и се изхранва. В тази връзка по Коледа 2012 г. парламентът реши да се солидаризира с гладуващите и да си замрази заплатите. Шансът беше пропуснат от разсеяност и недоглеждане.
“Не успяхме да гласуваме замразяването заради дългата ваканция, след което започнахме заседания с изключително важни законопроекти”, обясни Димитър Главчев, зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ.
Вместо да пъхне заплатите във фризера, Народното събрание ги подгря на котлона с увеличение между 252 и 504 лв. на депутатска глава.
Днес мъдрите глави
на нацията
вземат три средни
заплати
Тоест парламентарното братство е три нива над обикновения българин.
Към сумата се начисляват добавки за ръководни постове в парламентарните групи и постоянните комисии.
Отделно са средствата за сътрудници, приемни, венци и букети.
Като се тегли чертата, излиза, че един депутат струва месечно на данъкоплатеца около 4750 лв.
Засега. До следващата реформа!
Имат, защото са работливи и пестеливи
Портфейлът на българския депутат е дебел, защото е работлив, но и пестелив. Всяка стотинка е изкарана с много пот и с мъка излиза от джоба.
Ярък пример е Константин Хаджикалчев. Той бил редовен клиент на столичната гостилница “Цариград”, срещу сегашния ЦУМ.
Хронистът на някогашна София Георги Каназирски-Верин е записал следния диалог между него и келнера на заведението:
- Моля ти се, Тодоре, дай ми половин порция супа.
- Няма как - отговаря келнерът Тодор, една порция представлява за готвача една голяма готварска лъжица.
– Абе дай ми половин лъжица, не ми е гладно.
– Как ще маркирам половин лъжица, когато порцията супа е 15 стотинки.
– Нищо, аз ще ти дам гологан.
Един гологан е 10 стотинки, тоест Хаджикалчев спестява 5. С такива икономии той става милионер.
В годините на прехода негов последовател беше Маргарит Мицев. Депутатът се хвалеше, че е изгладувал и спестил 3 милиона от закуски. Прахосници му лепнаха прякора Баничката.
Народен представител краде кожух във Варна
Срамно петно лепна на депутатското братство Симо Грозев. Въпреки дебелата заплата той се изкуши да открадне. Деянието е извършено във Варна през ноември 1884 г.
“Ако един народен представител открадне например нещо, дали понеже той представлява целий народ, народът краде?”, пита столичният вестник “Средец”. “Този е един важен конституционен въпрос, когото поставяме да реши най-вещий по това право, министър Каравелов”, добавя газетата.
Петко Каравелов е глава на либерален кабинет, а Симо е депутат от мнозинството. Кове законите в Четвъртото народно събрание. “Ние като вестникари ще съобщим само - информира “Средец”, - че дописникът ни от Варна ни писа вече три пъти, че някой Грозев - депутат - е откраднал, когато е минувал през този град, един кожух от един дюкян и че търговецът, като го уловил, го бил съблякъл сред улицата и пред много души, за да отнеме тъй стоката си от гърба на грабителя.”
ПЕСНОПОЙКА
Aртистите куплетисти днес са тотално забравени. Някога те са били част от интериора на всяко реномирано заведение и истински са забавлявали публиката. Излизали пред клиентелата и с римувани злободневки събирали много овации и много слава. Кастрили и министри, и депутати и други “силни на деня”. Стоян Миленков е най-известният трубадур. Родом от Брезник, той е специализирал актьорско майсторство в Париж. Ето неговата
Политическа
ръченица
Ще възпея днес в куплет
новия ни кабинет.
А вий с весело сърце
бийте, плескайте с ръце.
Тоз Малинов,
стар хитрец,
турна на съня конец,
със похват умел,
чевръст,
пипна здраво
кокал тлъст.
С Гичев, Петров
и Стоян
той курдиса здрав капан,
без да види и съзре,
Андро в него се завре.
Ляпчев пред тоз неуспех,
сметайки го личен грех,
за да търси мир, покой,
във Карлсбад
замина той.
Бай Юрданов, няма спор,
вредом прави той фурор,
при приеми
вместо с фрак
е с потури и калпак.
Гичев Митьо,
стар борец,
рахатяса на конец,
със Малинов барабар
и той хвърли дюшеш зар.
А за Долни Дъбник веч
не се чува лоша реч.
Зер, останаха следи
от оскубани бради.
Вярно е, за интерес
слага се понявга фес,
а Малинов със мерак
рунтав сложи си калпак.
Не възпях тук сал един -
Муравиев Константин,
че без време току-виж
ме изпратил във Париж.
Какво четем:
🔴 Войводата и неговите братя🔴 Вижте приказно красивия зимен изгрев в района на х. "Мазалат"
🔴 Прадядото на Наполеон бил българин
Източник: 24 часа