Синдром на анцуга?!
*Снимка от снощния протест във Враца
Отначало не възприех информацията, макар и аз да бях този, качил новината за убитото във Враца момче. Не знам дали от рутината на работа или възприятията ми толкова са се затъпили, но афектът от тази случка ме застигна едва тази сутрин. А шокът, също както отмъщението и омразата, е по-остър, когато е студено сервиран.
Щеше да е „инцидент“, ако нямаше още десетки такива. Насилието вече не е симптом на разрухата в обществото у нас – диагноза е и тя застрашава да се превърне в терминално състояние: показни убийства, стрелба с миномети, пребити възрастни хора… Синдром на анцуга?!
Писна ми! Понякога си мисля, че живеем в гангстерски филм. От тъпите, в които половината бюджет отива за халосни патрони. Само че в нашият се стреляме с истински и наистина се бием по улиците. Гражданска война в мирно време.
Няма да говоря за политиците, полицаите, ченгетата… Говоря за нас! За всеки с BMW, за когото прясно асфалтираният с европари булевард е като „Нюрбургринг“, така, както анцугът му е „Adibas”, ама „не си личи“. За всеки, който пресича точно между подлез и пешеходна пътека. За тези, за които саморазправата с юмруци или ножове е „пазене на чест“. За всеки, който прави нещо, „‘щото другите така правят, брато“. Или иначе казано всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!"
Мразя ви! Мразя и себе си, че ви наричам „сънародници“, безродници. Дойде ми до гуша от идиотщината ви, макар че нямам такава. Всъщност гуша направиха други и то не просто заради, но и благодарение на вашето безхаберие (а уж нямаше да говоря за политици и ченгета). Защото в България е нормално една банка да бъде разграбена за ден, двама „братя“ да са с десетки обвинения и присъди, но никой да не знае къде са, граничар, пиян и напушен, да отнесе бебе в количка, дете на колело да бъде блъснато и убито в пешеходна зона, да се изсича гората с помощта на горските пазачи, органите на реда да се събират на незаконен протест, хора да се самозапалват в знак на протест, а после никой да не излезе да гласува на следващите избори, за да подкрепи исканията… беззаконие, корупция, липса на възпитание и на емпатия към другите. За този синдром на анцуга става въпрос.
Стига се до там, че в действителност в магазините питат „за вкъщи ли ви е или за по-специални поводи“, когато отидете да си купите спортно облекло. Или да те съветват „кой ти ползва подлез, мини си отгоре“. Почвам да си мисля, че цялото безхаберие се разпространява по въздуха, а за лечение и дума не може да става в условията на тази пандемия.
„Стига вече!“ – тази реплика се сдоби с изключителна популярност след брифинга на вътрешния министър. Време е, обаче, всички да си кажем „Стига вече“ сами на себе си, за себе си. Заради себе си.
Какво четем:
🔴 Загадката на храма „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в Добърско🔴 БЧК осигури стипендии за 19 бедни деца
🔴 Станилия Стаменова - от атлетиката и контузиите до световния връх в кануто
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
