„Аз уших байрaка, аз му турих знака...”


160 години от рождението на Райна Княгиня



В края на месец март 1876 г. Революционният комитет в град Панагюрище възлага на младата българска учителка Райна Попгеоргиева да ушие Главното знаме на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание. На 22 април 1876 г., редом с Бенковски, Райна Попгеоргиева високо развява знамето.
Паметникът на Райна Княгиня в гр. ПанагюрищеГодини по-късно, в своята „Автобиография”, Райна Княгиня пише: „На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!” и „Да живей!” нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.”


На 18 януари 2016 г. се навършват 160 години от рождението на Райна Княгиня. По повод предстоящата годишнина ще разговаряме с г-н Радослав Станчовски, уредник на къщата музей „Райна Княгиня” в град Панагюрище.



Г-н Станчовски, бихте ли се представили?

Казвам се Радослав Василев Станчовски. Роден съм на 8 февруари 1991 г. в Панагюрище, град, където възрожденският дух все още е жив. Завършил съм история в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, от месец април 2015 г. работя като уредник на къщата музей „Райна Княгиня”. Член съм на Национално дружество „Традиция” - това е доброволна, неполитическа, патриотична и културно-просветна общност, в която членуват патриоти от цяла България. Основната дейност на дружеството е свързана с провеждането на исторически възстановки, открити уроци и изложби, а също така и с популяризиране, съхранение и развитие на националните ни традиции.

Райна Попгеоргиева Футекова е родена на 6 януари (по нов стил на 18 януари) 1856 г. в град Панагюрище. Какви са данните, с които разполагате, за нейните родители и детството й?

Радослав Станчовски, уредник в къщата музей Райна Попгеоргиева Футекова е първородното дете на свещеник Георги Футеков и Нона Налбантова. Семейството има шест деца: Райна, Анастас, Мария, Васил, Пена и Захари. Знаменоската на Априлското въстание израства в семейна среда, изпълнена с родолюбив дух и възрожденски идеали.
Райна Попгеоргиева завършва девическото училище в град Панагюрище. След това, по препоръка на нейните учители, баща й се съгласява тя да продължи своето образование в известното Класно девическо училище в град Стара Загора, което тя завършва с отличен успех и придобива завидни умения за изработка на изящни ръкоделия. Това ще й помогне малко по-късно да създаде не просто знаме, а символ на желанието за свобода и борбения дух на българския народ.

Райна Попгеоргиева е била главна учителка в училището в Панагюрище. Бихте ли ни разказали за нейната учителска дейност и училището?



През есента на 1874 г. Райна Попгеоргиева е назначена за учителка в девическото училище в Панагюрище. По това време в него се обучават над 300 ученички. Освен девическото училище, в града има и две мъжки училища с над 500 ученици.

Паралелно с преподавателската си дейност Райна Попгеоргиева взема дейно участие и в обществения живот на Панагюрище. Тя активно членува в създаденото през 1873 г. девическо дружество „Китка” и в женското дружество „Надежда”. Тези организации развиват просветна, благотворителна и родолюбива дейност в града.



Райна Княгиня е била само на 20 години, когато ръководителят на Априлското въстание – Георги Бенковски й предлага да ушие знамето на Априлското въстание. Г-н Станчовски, кои са подробностите около този момент?

Благодарение на отличната си работа в училището и активното си участие в обществения живот на града, Райна Попгеоргиева успява да спечели уважението и симпатиите на панагюрци. Това е една от предпоставките именно на нея да бъде възложена тази изключително трудна и отговорна задача – ушиването на знаме. Поръката за изработката на знамето, с което да се обяви въстанието в Панагюрище, Райна Княгиня получава от Георги Бенковски и членовете на революционния комитет в града. Това се случва в края на месец март 1876 г. Няколко дни по-късно Райна Княгиня вече усилено работи върху поставената задача.

Казват, че лъвът, извезан на знамето, е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) като за образец е използвано лъвчето от корицата на Устава на Българския революционен централен комитет, буквите са изписани от Иванчо Зографа, размерите на знамето са 200 на 150 см. Има ли и други интересни факти, свързани със знамето на априлските въстаници?



Райна КнягиняМатериалите, необходими за изработката на знамето, са закупени в град Пловдив от Иван Джуджев, член на революционния комитет в Панагюрище. Знамето е скроено и съшито от панагюрския моден шивач Деян Белишки. Мария Джуджева, Мария Нейчева и Цвета Зографска са приятелки и сподвижнички на Райна Попгеоргиева, които й помагат при изработването на знамето.

Знамето на панагюрските въстаници е двуцветно – фонът на едното лице е червен, а на другото - зелен. В центъра на знамето, под сакралните думи „Свобода или смърт”, е разположен разярен коронован лъв, който тъпче полумесеца със задните си лапи. На 22 април 1876 г., когато е осветено знамето, Райна Княгиня му пришива специално изработени за него пискюли.



След Априлското въстание Райна Княгиня е заловена от турците и задържана в затвора в Пловдив. Какво се случва тогава?



Докато Райна Попгеоргиева е в пловдивския затвор „Имам Евине”, в регионите, засегнати от Априлското въстание, пристигат множество чуждестранни журналисти и дипломатически лица. Тяхната задача е да се запознаят със събитията около въстанието и неговото потушаване. Те научават за смелостта и доблестта на младата панагюрка, а някои от тях се застъпват за нея пред турските власти. В тази посока работят и редица панагюрски първенци, сред които с дейното си участие се отличава Тодор Манев. Няма как да не споменем и приноса на руския консул в Пловдив – княз Церетелев, който също се застъпва за освобождаването на Райна Княгиня. Сериозният натиск върху турските власти дава желания резултат. Райна Попгеоргиева е освободена от пловдивския затвор, това се случва на 31 юли 1876 г.

Револверът и сабята на Райна Княгиня

„През моето пребиваване тук (в Руската легация в Цариград) идваха хора от Американската легация, които ми предлагаха да живея в Швейцария или Америка, но аз предпочетох да замина за единоверната и единоплеменната наша покровителка Русия.” – пише Райна Княгиня в автобиографията си. Г-н Станчовски, бихте ли ни разказали нещо повече за времето, през което Райна Попгеоргиева е в Русия?



След пристигането си в Русия Райна Княгиня е настанена в Страстний манастир, тогава намиращ се в покрайнините на град Москва. Там младата панагюрка възстановява своето здравословно състояние, което е силно влошено от престоя й в пловдивския затвор. По време на престоя си в Русия Райна Попгеоргиева продължава своето образование като придобива акушерска правоспособност и става първата дипломирана българска акушерка - една хуманна професия, която отлично приляга на нейния милосърден и човеколюбив характер. Паралелно със своето обучение Райна Княгиня развива активна обществена дейност в Славянския благотворителен комитет. Тя успява да издейства стипендии за множество български деца, осиротели след потушаването на Априлското въстание. През 1877 г. тя издава и своята автобиография на руски език.



Известно е, че от 1879 г. до 1882 г. Райна Княгиня е учителка в Девическия пансион във Велико Търново. По какъв начин се оказва там?

Една от стаите в родната къща на Райна Попгеоргиева в Панагюрище

Райна Попгеоргиева се установява в град Търново след лична покана от Васил Друмев /това е светското име на митрополит Климент Търновски/ (Митрополит на Търновската духовна епархия, два пъти е бил министър-председател на България). По време на своя престой там Райна Княгиня подготвя десетки млади момичета за учителки. На тях тя предава не само своите знания и опит, а и родолюбивия си дух.



В информация на къщата музей „Райна Княгиня” в Панагюрище се посочва, че Главното знаме на панагюрските въстаници е изгорено в конака в Хасково по време на Руско-турската освободителна война, а през 1901 г. Райна Княгиня е избродирала второ знаме. Къде е везано то и как е съхранявано до 1950 г., когато е открита къщата музей?

Вероятно знамето, изработено от Райна Княгиня за Априлското въстание, изгаря в хасковския конак. През 1901 г., по случай първото официално честване на годишнина от въстанието, Райна Попгеоргиева възпроизвежда Главното въстаническо знаме. То е изработено от нея в град София, където тя живее и практикува акушерската си професия. Първоначално знамето е съхранявано от панагюрския поборник Павел Койчев. Специалният дървен сандък, в който е било скътано знамето, е запазен и в момента е част от веществено-документалната експозиция в къщата музей „Райна Княгиня” в Панагюрище. По-късно безценната реликва е поверена на председателя на Поборнико-опълченското дружество в град Панагюрище – Иван Кузмов. След неговата смърт знамето е съхранявано в панагюрското читалище до 1950 г. Именно тогава къщата музей „Райна Княгиня” посреща първите си посетители и знамето е изложено в нея.

Г-н Станчовски, освен Главното знаме, ушито от Райна Княгиня, кои са другите ценни реликви в музея в Панагюрище? Каква е историята на родната къща на Райна Княгиня?

В историческия музей на град Панагюрище посетителите могат да видят множество ценни експонати. Един от тях е сребърният кръст от църквата в село Поибрене, който е съпровождал Хвърковатата чета на Георги Бенковски и е бил с него до сетния му дъх.
За Априлското въстание в Панагюрище, Иван Зографски изработва дванадесет изрисувани знамена. Едно от тях, знаме № 12, заслужено е част от експозицията на историческия музей в града. Знамето е изработено от зелено памучно платно, което е импрегнирано с восък. Има правоъгълна форма, а в краищата му са пришити три цветни пискюла от вълнена прежда. В средата е изрисуван разярен коронован лъв, над него е изписан девизът „Свобода или смърт ”, а под него стои „ № 12 ”.
В историческия музей е поставена и златната кокарда на Георги Нейчев, член на революционния комитет в Панагюрище. Върху нея е изработено релефно изображение на разярен лъв, тъпчещ с лапи знаме с полумесец и звезда. Над главата на лъва е изработен следният надпис „Л.Б.СВ.ИЛ.СМ.”, което означава „Любима Българио, свобода или смърт ”.
Нашите гости могат да видят и знамето, с което на 2 септември 1885 г. смели младежи обявяват в град Панагюрище Съединението на Княжество България и Източна Румелия - едно събитие с изключителна важност за консолидирането на българския народ, което променя плановете на сформирания в Пловдив БТЦРК, ръководен от Захари Стоянов.
Също така посетителите биха могли да разгледат множество ценни археологически артефакти и отлични образци на хладно и огнестрелно оръжие, както и много други движими културни ценности от фондовете на музея.
Родната къща на Райна Княгиня е една от най-старите запазени постройки в град Панагюрище. Първата част от къщата е построена през 1673 г., за което свидетелства съхранен надпис, намиращ се на една от гредите на голямата дървена порта. На 3 май 1950 г. е открита първата експозиция в къщата музей „Райна Княгиня”. Тя и до днес посреща своите гости, дошли да се преклонят пред знаменоската на Априлското въстание. Трябва да спомена и за високо патриотичната постъпка на наследниците на Райна Попгеоргиева, които през 1992 г. потвърждават на Община Панагюрище дарението на къщата, за да може и в наши дни хиляди посетители да се докосват до родолюбието и идеалите на една велика епоха.

В двора на къщата музей е поставена мраморна скулптура на Райна Княгиня. Под скулптурата са погребани тленните останки на знаменоската. Кога е изработена скулптурата и кой е нейният автор?



През 1976 г. се навършват 100 години от Априлското въстание. По този случай тленните останки на Райна Попгеоргиева са пренесени от София в родния й дом в Панагюрище. Останките й почиват редом до тленните останки на нейния баща – свещеник Георги Футеков, който е убит при потушаването на въстанието и още тогава е погребан в двора на собствения си дом. През 1941 г. тук е препогребана също и Нона Налбантова – майка на Райна Княгиня. По този начин семейството е заедно в своя вечен път.

Скулптурата на Райна Попгеоргиева, която се намира в родния й дом, е изработена от панагюреца Делчо Пъков през 1986 г. През 2006 г., по случай 150-годишнината от рождението на Райна Княгиня и 130-годишнината от обявяването на Априлското въстание, в Панагюрище официално беше открит нов паметник, посветен на Райна Княгиня. Паметникът е изработен от същия автор, а средствата са събрани от местното население.



Райна Княгиня е починала на 29 юли 1917 г., на 61-годишна възраст, в София. Какво бихте допълнили?



На 29 юли 1917 г. спира да тупти едно сърце, което е олицетворение на българското родолюбие. Райна Попгеоргиева умира след известно боледуване в изградения от нея през 1908 г. дом в град София. Трябва с гордост и признателност да помним нейното дело и себеотдаване в името на родината. Нека нейният родолюбив дух и възрожденски идеали да бъдат пътеводна светлина в нашия живот!



Райна Княгиня и съпругът й Васил Дипчев имат петима синове. Какво се знае за тях и наследниците в днешно време?



В семейството на Райна Попгеоргиева и Васил Дипчев се раждат петима синове: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Семейството осиновява и едно момиче – Евгения Щъркова. Васил Дипчев умира през 1898 г. След това цялата тежест във връзка с образованието и възпитанието на шестте деца пада върху борбената панагюрка. През 1908 г., при нещастен случай, Райна Княгиня загубва и сина си Петър, това е поредният тежък житейски удар за нея.

Иван, Владимир и Асен завършват военно училище, а Георги - военноморско. Синовете служат достойно в Българската армия, носители са на множество ордени и медали. Иван Василев Дипчев достига през 1934 г. до чин „генерал майор”. Владимир Василев Дипчев получава през 1941 г. офицерското звание „подполковник”, Асен Василев Дипчев получава званието „полковник” през 1940 г., а Георги Василев Дипчев служи като моряк в българския боен флот. В наши дни има техни наследници, които се гордеят със своя произход и приноса на техните деди към българската държава. Голяма част от наследниците живеят в София, Банкя и Бургас и с радост посещават къщата музей „Райна Княгиня” в Панагюрище.



На антарктическия остров Ливингстън, намиращ се в архипелага на Южни Шетландски острови, има връх, който носи името на Райна Княгиня. Бихте ли ни разказали нещо повече за това?



Връх Райна Княгиня е с височина 680 м., намира се в западните покрайнини на хребета Боулс, на остров Ливингстън. Одобрението, чрез което върхът получава името на Знаменоската от Панагюрище, е издадено на 11 април 2005 г. В близост до връх Райна Княгиня се намират връх Хемус, ледниците Перуника и Калиакра.

Името на Райна Княгиня носят и редица улици, площади, учебни и културни заведения в цялата страна - малък жест от признателния български народ пред паметта на Знаменската на Априлското въстание.



По какъв начин ще се отбележи 160-та годишнина от рождението на Райна Княгиня?



Предвидени са редица мероприятия, свързани с отбелязването на 160-тата годишнина от рождението на Райна Княгиня. В ОДЗ „Райна Княгиня” ще се проведе урок по родолюбие на тема „Жива си в нас, Княгиньо”. Множество признателни граждани и гости на Панагюрище ще поднесат цветя в знак на почит и преклонение. В Историческия музей Здравчо Здравчев (правнук на Райна Княгиня) ще изнесе своята презентация, озаглавена „Райна Княгиня, Васил Дипчев и синове – в служба на Родината”.



Г-н Станчовски, какво бихте пожелали на читателите на вестник „България СЕГА”?

Искам да пожелая на Вашите читатели да бъдат здрави и усмихнати през 2016 г. Нека тя да им донесе много щастие и успехи!

Уважаеми г-н Станчовски,

Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за в. „България Сега”. Желаем Ви бъдещи успехи!




Ваня Велкова


Какво четем:

🔴 От 15 години до доживотен затвор очакват убийците на Тодор

🔴 Вкаменена красота край Кърджали

🔴 Търсят следи от патриарх Евтимий в Кирковско

Източник: bulgariasega



Коментари



горе