50 000 са могилите в страната – всяка може да крие уникална находка


ВИЗИТКА:

Доц. д-р Вагалински е роден през 1958 г.

Завършва история с профил археология в СУ "Св. Кл. Охридски". Специализира в Берлин и Мюнхен

Защитава докторска дисертация с тема от римска Тракия

От 2010 г. е директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН

 

- Доц. Вагалински, наскоро край Залцбург археолози са открили мобилен телефон на 800 години. Възможна ли е подобна находка?

 

- Телефон на 800 години може да е шега или новина в сферата на сензациите. Подобни "откриватели" не бих нарекъл учени, а хора, търсещи обществено внимание. Разбирате, че няма как да има мобилен телефон преди 800 години. Повечето неща имат аналог в древността, но техническото им изпълнение не е с параметри като днешните. Както знаете, тогава хората са си комуникирали с гълъби, коне, пощенски коли, дори и с вестоносци като по приказките.

 

- Може ли да се каже, че археологията в България вече продава туризма?

 

- Да, продава го, но не толкова добре, колкото би могло. Причината е, че институциите, които организират туризма, не търсят експертите. Опитват се сами да се справят на принципа топло-студено. Скоро имах среща с представители на БАТА (Българската асоциация на туристическите агенции) и на въпроса ми как си намират информация, за да си направят маршрутите, те ми отговориха, че търсят в интернет. Изненадах се, че и те не търсят специалистите. Неслучайно туроператори разкарват туристи от Черноморието до Велико Търново - не че Царевец не заслужава, но около морето ни е пълно с разкошни археологически обекти, които са явно непознати.

Това означава, че ние все още не "пакетираме" и не продаваме археологията на чуждите и на нашите туристи. Вътрешният културен туризъм е все още неразвит. Българите пътуват по света, но искат да опознаят и страната си. Сега обикновено посещават отделни археологически обекти, за които са научили случайно от медиите.

 

- А рекламата достатъчна ли е?

 

- Правят се рекламни клипове за българския туризъм, виждат се някакви обекти, но кой ги е избрал, по какъв критерий? Предполагам, че са министерски чиновници без нужните знания. Ще ви дам пример с Алдомировското блато. Ако не си рибар, какво точно ще видиш там? Едно счупено мостче. Въпросът е дали парите за рекламиране на историческото ни наследство се влагат разумно.

 

- Какъв археологически маршрут бихте препоръчали на чужди и наши туристи?

 

- Един маршрут не стига. България е на кръстопът, разполагаме с богато археологическо наследство. Маршрутите трябва да включват разнообразни обекти в неголям район. Например Долината на тракийските царе край Казанлък е такъв. Като добавим Празника на розата и Чудомировите дни получаваме привлекателен туристически продукт. Или да вземем древния град Хераклея Синтика, върху чиято територия е разположен поклонническият комплекс на пророчицата Ванга с лековит извор край село Рупите, Петричко. Заедно с близките Мелник и Сандански, с красивата Беласица и с новата автомагистрала "Струма" - ето още един обречен на успех туристически маршрут. Или друг такъв: Несебър - Поморие (включително великолепната куполна гробница) - средновековен параклис с аязмо в Сарафово/Бургас - древните бани Акве калиде в Баново/Бургас - Деултум (най-старият римски град в България на 15 км от Бургас по пътя за Елхово) и накрая Странджа. Давам само три примера от различни краища на страната. Десетки са такива сравнително компактни маршрути с атрактивни археологически обекти, с готова инфраструктура и разположени сред дивна природа. Говоря за рентабилност. В години на недоимък е не просто прахосничество, а е неморално да влагаш милиони за развиване на един-единствен обект, при положение че със същите пари ще опаковаш десетки други, които са отдавна подготвени. Но и в тази област партийните (конюнктурните) доводи надделяват над пазарните. Дългото ни 471 км Дунавско крайбрежие е също чудесна комбинация от природа и запазени археологически обекти. Достатъчно е да спомена, че тук лежат най-добре съхранените в Европа римски гранични крепости и селища. През 2012 г. НАИМ организира първото провеждане в България на световния Лимес конгрес (за римските граници). Зашеметихме стотиците участници от пет континента с римските и средновековните ни обекти - включително във вътрешността на Северна България. После осъществихме подробно ГИС картиране на археологическите обекти по целия ни дунавски бряг - никога не е правено. През 2012-2015 в рамките на мащабен европейски проект защитихме успешно необходимостта от обявяване на Дунавското ни крайбрежие за световно културно наследство. След 10 години системни усилия (започнахме в 2006) най-сетне изпълнителната ни власт подаде необходимите документи (и за тяхното подготвяне помогнахме) в ЮНЕСКО. Само Румъния остана след нас сред държавите, лежащи на северната римска граница, като се почне от Британия през Рейн и целия Дунав. Вярно е също, че за разлика от римско време липсва крайдунавски път. Знаем, че едва една-трета от работната сила на страната е останала в Северна България, че Северозападът ни е обидно беден за европейските норми. И същевременно именно културният туризъм се предъвква постоянно като възможното решение. Но без енергичен и системен национален координатор в лицето на изпълнителната власт ще продължаваме да се сблъскваме с нисък резултат. И това нито е работа, нито е по възможностите на археолозите, колкото и да се стараем.

 

- Говорите за пътища, успяхте ли максимално да спасите археологическите находки, които се появиха при строителството на магистралите?

 

- Смея да твърдя, че успяхме да ги спасим, тоест да извлечем възможната информация за историята на земята ни. Но ни е доста трудно, защото ни възлагат работа в последния момент, въпреки че отдавна сме уведомили инвеститора къде, колко и какви археологически обекти ще засегне трасето и колко ще струва по държавни разценки тяхното проучване. Обидно е, че накрая често продължават да се оправдават с нас за закъснения в строителството. А причините са други - трудности с отчуждаване на терени и нерядко недостатъчен капацитет на строителя. Предстои проучване на регистрирани от нас археологически обекти по АМ "Хемус", по лот 3 на АМ "Струма". Предадохме на възложителя в срок необходимата информация. Дано не пропуснем отново хубавото време и да ни спешат през октомври "за вчера" с дежурните укори, че заради нас България ще загуби милиони.

 

- Около реставрацията на Ларгото в центъра на София се разгоря дебат – да се оставят разкопките в автентичния им вид, или да се достроят. Вие към коя от страните клоните?

 

- Мисля, че трябва да се намери балансът. Когато има такъв голям проект за реставрация, трябва да има и навременна публичност. Тя изисква прозрачно състезание между проекти. Ако има публичност, обществото няма да бъде толкова подозрително. Успехът опира до общи усилия.

Ларгото е в центъра на София и затова бие толкова на очи. Крайност е да се отрича реставрацията му. Ще дам пример с Царевец - в момента някой интересува ли се как е правено възстановяването му? Не! Всички днес го сочат като най-посещавания туристически обект у нас, през който минават над 1 милион туристи годишно. Когато археолозите копаеха там преди 40 години, нещата изобщо не изглеждаха така ясни за реставриране. И тогава имаше горещи спорове. Но с времето се забравиха. Не твърдя, че времето лекува и недобрата реставрация. Но понякога е по-добре да достроиш една част, отколкото непрекъснато да обсъждаш и да не се прави нищо. Така действат и на Запад. Като студент пътувах по Рейн в тогавашна Западна Германия в рамките на обмен между СУ и Хамбургския университет. Водиха ни да гледаме римски крепости и музеи. В известния археологически резерват Ксантен ни впечатли римски храм с възстановена фасада. Попитах как са го възстановили догоре, след като на снимките от разкопките на мястото се виждаха само основите. Отговориха, че са го изградили по аналогии от Рим.

 

- Очаквате ли отново някое уникално археологично откритие като главата на Севт?

 

- Западните ми колеги ни завиждат, тъй като можем да правим световни открития в собствената си страна. В НАИМ поддържаме електронен регистър, в който сме вкарали около 20 000 обекта. Само могилите в страната са около 50 000. Всеки обект винаги може да ни изненада с нещо уникално като находки.

 

- Как се справяте с набезите на иманярите?

 

- Иманярите са най-голямата ни болка. Въпреки че службите доста усилено работят през последните 10 години, трудно овладяват набезите им. Всяка седмица имаме запитвания от правоохранителните органи дали някой си е поискал разрешение, дали му е регистрирана колекцията и т.н. И винаги установяваме, че няма такива. Водят се дела, но поръчителите и големите играчи са недосегаеми.

Трябва да отбележа, че има голям интерес от чужбина към антиките ни. Много пари се предлагат за тях, а те се спират най-ефективно с пари (каквито държавата ни няма) и с адекватно законодателство в съответните заможни страни. Немското например е едно от най-слабите в ЕС в това отношение. Трудно се връщат незаконно изнесени там находки. Неслучайно съществена част от незаконния трафик на културни ценности (главно археологически) минава през Германия или спира там. Успех на българските власти е, че след години преговори със САЩ беше подписано споразумение, което улеснява такова връщане.

Ще ми се все повече българи да осъзнаят, че археологическите обекти в страната са важен стопански ресурс и той се унищожава системно и усилено през последните 25 години. Не можем да го възстановим за разлика от завод, магистрала или стадо крави. Днес се гордеем с бронзовия портрет на тракийския владетел Севт ІІІ и той носи пари в страната. Но щеше ли да е така, ако иманярите бяха изпреварили археолозите?


Какво четем:

🔴 Магърдич Халваджиян: У нас всеки с малко успех или пари става говедо от липса на култура

🔴 Сподели...Крапец - Dnevnik.bg

🔴 България от високо - гледка, която ще ви накара да се гордеете с родината си!

Източник: Монитор



Коментари



горе