Родопско село гради църква. Брезе е сред въстаниците от Тъмръшката република


Без църква от век и без джамия повече от 40 години. Историята е на девинското село Брезе и е необичайна на фона на други родопски села и дори паланки, които в годините на прехода се сдобиха поне с параклис или месджид.

Брезе обаче е непокорното Брезе, което само иска да си избира съдбата. Така го знаят местните. Това доказва и историята му.

В селото днес живеят около 400 българомохамедани, но са били много повече. Легендите разказват, че Брезе е основано преди три века от преселници от Гела. След Освобождението било сред селата, които отказали да плащат данъци, въстанали и обявили Тъмръшката република.

"Ще е празник за селото да запеe отново камбана, след като тук цял век не е имало православен храм заради натиск от къде ли не", казва Румен Билянов. 55-годишният бивш кмет на Брезе от 30-ина години е основен инициатор за построяването на църква в селото. В района някога имало пет църкви и манастир, чиито руини още съществуват. От онова време останали и наименованията на местности като Чорквата и Чорковина, сочи Билянов. От столетие обаче няма православен храм в селото. Но няма и джамия, докато в други села направиха по две. Имало, но я съборили през 1972 г., когато сменяли имената на българомохамеданите в Родопите.

"Преди няколко години външни се пробваха да отворят мюсюлмански храм в стара къща, но неуспешно", казва Билянов. По времето на социализма сградата попаднала сред имотите на ТКЗС. Пригодили я за детска градина. "Преди да построят истинска детска градина, в нея се гледаха много деца", казва сегашният кмет на Брезе Румен Чавдаров. При връщането на имотите наследниците си взели къщата, но решили да я продадат, тъй като живеят на друго място. "Срещу около 12 хиляди лева я купува Районното мюфтийство за джамия и изпрати имам да служи в нея. Той изкара една зима, но като нямаше посещения, се премести в Девин, където служи и досега. Оттогава джамията е затворена", казва Чавдаров.

Имамът има друга версия. Отрича, че не е имало посещения. "Отидох да служа там преди 9 години. Имаше посещения в джамията, но нямаше имам в Девин и затова се преместих. Ходил съм след това да правя погребения в Брезе", казва имамът на Девин Ружди Скендеров.

Дългогодишният педагог в Смолян Живко Билянов обаче контрира, че хората не са искали джамията, иначе нямало да остане затворена. "Като бях малък, си спомням как старите хора палеха свещи до входа на джамията в долап за живите и на земята за умрелите", казва брат му Румен. "Помня го и аз, защото с другите деца стържехме восъка от разтопените свещи и си правехме дъвки", разказва и Живко. Той твърди, че разрушената при социализма джамия била ориентирана изток-запад и имала абсида отпред като православен храм.

Въпреки политическите вихрушки през последния век местните си бележеха добитъка с кръстчета от катран, казва Живко.

Той е кръщаван в Бачковския манастир, покрай което се запознал и с отец Боян Саръев. Свидетел е как през 1995 г. Саръев и още трима свещеници покръстват първите 25 души от Брезе в църквата в село Широка лъка. "Впоследствие в Широка лъка се покръстиха още много хора от селото. Така се сложи точка на изкуственото делене заради религията. Двете села - Брезе и Широка лъка, сме живели заедно векове в една селищна система, а все някой отгоре или отвън ни е делил по изкуствен етнически принцип", казва Румен Билянов. Било създадено църковно настоятелство, което 20 години води кампания за църква в селото си. През 2003 г. направили първа копка, но проектът бил спрян заради административни неуредици, а и защото районът бил свлачищен. След това обаче хората отново започнали да вадят строителни разрешителни за църква на парцел в центъра на селото.

Най-голям радетел за градежа на храма е отец Юлиян, който служи в Пловдивската митрополия. Коренът му обаче е от родопското село. Досега от дарения са събрани около 24 000 лв. и материали. Пpoeктът за църквата е бeзвъзмeзднo дapeн нa Бpeзe oт coфийcкия пpoeктaнт Xpиcтo Гюpoв. След 10 години на чакане за разрешение строителството на църквата "Свети Йоан Предтеча" започва с втора "първа копка" на 9 юни м.г., за което помага и тогавашният зам.-кмет. на Девин Георги Серафимов. Копката прави архиерейският наместник на Смолян архимандрит Висарион. На ритуала е вградена капсула с послание към поколенията, подписана от пловдивския митрополит Николай. Църквата вече е готова на груб строеж. "Има още 7000 лв. в сметката. Но много хора даряват и в материали. Последно измазахме с вар, дариха 5 кубика, дариха и цигли да я покрием", казва кметът Чавдаров. В края на м.г. го изненадало и дарение от 1 тон лепило за мазилка, което доставил от дарители Анастас Иванов от смолянското село Чокманово. Той се прочу през м.г. с това, че вдига храмове с дарения и кредити. Според Чавдаров досега от селото за храма са дарили над 70 души.

Събирането на средства продължава с касички в съседни села, в обществени институции в Смолян и в района, като даряват и мюсюлмани, и християни. Големи дарения по 2000-3000 лв. правят периодично и бизнесмени от Пловдив. "Много хора от района и туристи също даряват. Два пъти вече се пълни касичката, първия път вътре имаше 1300 лв., сега отнова е пълна", казва Владимир Георгиев, който поддържа обществената къпалня при извора на Беденските минерални бани. "Зacлyгaтa зa cтpoитeлcтвoтo нa xpaмa e нa цялoтo нaceлeниe.”

„Фaктът, чe всички заедно правим пpaвocлaвeн xpaм, пoкaзвa, чe xopaтa ca ocъзнaти и знaят кopeнитe cи. И го правят без натиск, докато преди все някой друг им е определял кой какъв е", казва Румен Билянов. За вярата в Брезе той дава за пример овчаря Антон Мустанов, който сам изгради и поддържа от няколко години параклис "Св. Св. Петър и Павел" на около 4 км над селото, на 1500 метра надморска височина. 71-годишният овчар твърди, че видение го накарало да започне градежа на храма след тежка катастрофа, при която оцелял по чудо сина му. На всеки Петровден старецът дава курбан за жителите на село Брезе и околните села.


Какво четем:

🔴 Цветомир се върна 5 пъти от отвъдното

🔴 Гурбетчиите пращат все повече пари у нас

🔴 Немската преса хвали опернатани прима Соня Йончева

Източник: Труд



Коментари



горе