Трън – на една ръка разстояние


Венета Николова - Пътешествия без край

Има едно място в България, където животът не се е променил съществено през последните 50 години, глобализацията е само далечно ехо, а за развитието на туризма се говори в перспектива. Затова пък попаднеш ли тук, ще останеш изненадан от екзотичните природни гледки, редуващи се от двете страни на тесния автомобилен път. Град Трън e заобиколен от стари села и планини, които чакат да бъдат открити от хора любопитни и с приключенски дух. 

Община Трън – третата по големина в България, е разположена в Краището. Така се нарича крайграничният планински район, който все още не е изследван от туристите, въпреки че може спокойно да съперничи по природни дадености с някои от най-популярните ни туристически зони. Когато напускаме столичния град и се отправяме на запад към Краището, оставаме изумени от рязката промяна на пейзажа. Ненадейно пред погледа изникват високи планински зъбери, чиито заснежени върхове се нижат като броеница на фона на безоблачното небе и долини, нашарени с билки и цветя. В далечината съзираме връх Руй – първенецът на планината със своите 1705 м надморска височина. 

Статуята на майстор Гига в Трън – събирателен образ на трънчани, известни зидари, строители и грънчари

Централният площад на един от най-бедните български градове грее със свежите цветове на наскоро ремонтираните си сгради, с чисто новите си настилки и спретнатите зони за отдих. Усещането е за една хармонична градска среда. Дори  църквата „Св. Никола” е прясно боядисана в… „авангардно” розово. Центърът е изцяло обновен и модернизиран със средства от еврофондовете . Напоследък градът започна да посреща туристи в новия си хотел, разположен в централната му част. Има и две къщи за гости, както и две наскоро ремонтирани хижи, предлагащи добри условия. 

Автентичната  работилница за грънци в с. Бусинци.

А иначе община Трън не може да се оплаче от липса на забележителности. Една от тях е музеят на киселото мляко в село Студен Извор. Селото е родното място на д-р Стамен Григоров – откривател на прословутата лактобацилус булгарикус – бактерията виновник за заквасването на млякото. Музеят проследява пътя на българското кисело мляко от пасището до търговската мрежа. В него е изложена и първата научна публикация на д-р Григоров за здравословния продукт, отпечатана в далечната 1905 г. на френски език. Сред местните атракции е и с. Бусинци, прославило се със своята керамика. Някога хората тук били изкусни майстори на глината, с която сътворявали красиви и функционални предмети на бита. Именно в такъв бусински керамичен съд в началото на 20 век д-р Стамен Григоров пренася киселото мляко в Женева, за да го подложи на научни изследвания. В музея на керамиката в центъра на селото се запознаваме с великолепни образци от известната бусинска керамична школа. 

Характерни за нея са цветовете – предимно зелено, медно и жълто, а орнаментите са най-вече растителни, като житни класове и пр. В музея са изложени и различни модели стомни, сред които и „дяволската стомна”. Тя е с 5 гърла, но само едно от тях е функционално. Някога на булките давали да пият от такава стомна и ако налучкали правилната дупка, значи ставали за невести. Зад музея има автентична бусинска къща с характерната пещ за изпичане на съдове. За паленето й се използвали само сухи дървета, защото ако мокро дърво попадне, цялата продукция се пука и става негодна. В къщата има и две грънчарски колела, както и типични бусински керамични съдове.

Ждрелото на р. Ерма 

В Краището се намира приказното ждрело на река Ерма. Преди години тук бе изградена екопътека, която в момента не е в добро състояние и изисква подходяща туристическа екипировка, за да бъде обходена. По нея се редуват спокойни равни крайречни участъци със стръмни места и страховити, но будещи любопитство скални цепнатини. Наблизо попадаме на демонстрационен пункт за култивирани билки, където се отглежда разсад на над 20 вида лековити растения, виреещи в района. „Скалите на ждрелото се издигат на 200 м височина и са много атрактивни” – разказва планинският водач Михаил Михов и добавя:

„Оттук може да се направи прекрасен маршрут и да се стигне до граничното село Трънска Банкя на самата граница със Сърбия – граничната бразда преминава през една местна къща. Наблизо е и поречието на река Ябланица, където също има много красива екопътека. Тя обаче не е в добро състояние. Предстои да бъдат изградени и атрактивни трансгранични веломаршрути в района.”

Скалният параклис „Св. Петка”

Напускайки Трънско, се отбиваме в скалния параклис „Св. Петка”. Според местна легенда Света Петка се заселила в пещера над Трън, след като дълго бягала, преследвана заради това, че проповядва християнската вяра. По-късно местните превърнали пещерата в параклис и приели светицата за своя покровителка. Запалваме свещ в тясното пространство на параклиса и си обещаваме, че отново ще се завърнем в този недокоснат от урбанизацията и човешката суета природен оазис. БНР

Венета Николова .  Пътешествия без край


Какво четем:

🔴 Кукери с биберони гониха злите сили под дъжда в Симитли

🔴 Скрито пред очите ти: Село Бръшлян, архитектурният бисер на Странджа

🔴 Родопско село гради църква. Брезе е сред въстаниците от Тъмръшката република

Източник: pateshestvia



Коментари



горе