Скрито пред очите ти: Чипровци


Градчето Чипровци, Северозападна България, е един от 50-те малко познати туристически забележителности в България, които Министерство на туризма популяризира с кампанията „Скрито пред очите ти”. Разположен е в полите на Западна Стара планина, непосредствено до границата със Сърбия. Намира се на територията на област Монтана. 

Вижте с какво е атрактивен за туристите и защо си заслужава да бъде посетен: 

Чипровци е старо селище, възникнало още по времето на траките. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи. Районът е богат на залежи от мед, злато, сребро, желязо и олово. През римската епоха районът е бил един от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта – cuprum – идва и името на селището, което първоначално е звучало като Кипровец, по-късно Чипоровци и накрая – Чипровци. През XIII – XVI в. Чипровци е оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии. 

Градът има своя „златен век“ – XVII, който се свързва с процъфтяването на стопанския, духовния и културен живот на града. Рудодобивът и обработката на ценни метали спомагат развитието на занаятите и търговията. В този период градът се превръща в голям износител на стоки за Централна и Източна Европа. Стопанският подем от своя страна допринася за възраждането и на духовния и културен живот. Гордите планинци вписват имената си и в борбата за национално освобождение – при потушаването на Чипровското въстание от 1688 г. са изпепелени Чипровци, Копиловци, Клисура, Железна. Изумителен е фактът, че чипровчанинът Петър Богдан Бакшев пише своята „История на България“ век по-рано от Паисий. През 1651 г. в Рим излиза на кирилица първата печатна книга на новобългарски език – „Абагар“ – от чипровския възпитаник Филип Станиславов. 

Първото светско и висше училище в българските земи

е открито през 1624 г. в Чипровци. Повече от два века Царство България е заличено от географската карта, но Чипровци съществува на картите на европейските пътешественици. Когато християнска Европа върви по пътя на своето Възраждане, а българите тънат в мрака на робството, жителите на Чипровци се чувстват като истински европейци в първото българско светско училище, дело на местни католици. 

Чипровските килими са признати от ЮНЕСКО

Чипровските килими се радват на световна известност. Килимарската традиция в градчето датира отдавна, но през XIX век килимарството се развива с изключително ускорени темпове. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна и има характерна окраска и орнаментика. 

В края на 2014 г. чипровските килими стават част от Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, вписани официално на годишния форум на организацията в Париж под номер 965. Тъканите чипровски килими са третият български феномен, вписан в световната листа след Бистришките баби (2006/2008) и нестинарството (2009), с което българският килимарски център получава световна известност и признание за качеството на своята продукция. 

Чипровските традиции в килимарството датират отпреди повече от 1 300 години и продължават да привличат вниманието на специалисти и ценители от всички континенти. Местните майстори ревностно пазят и предават наследените от прабългарите технологии за създаване на тъкани, орнаменти, фигури и композиции, които са своеобразна писменост на нашите предци. В тях са закодирани послания и мантри, символи и обети, предаващи на сътворения килим силата на крепител на духа, здравето и щастието в дома на своя притежател.

Според чипровчани няма друга тъкан, която да носи толкова философия, затова и всеки от тях си има име – „Цвеке“, „Зелки“, „Саксии“, „Дървото на живота“, „Пилета“, „Есенна лоза“, „Пролетна лоза“, „Бомбите“… Килимът открай време заема специално място в живота на чипровчанина и неизменно го съпътства през годините от раждането през женитбата до смъртта.

Илюстрация на това е фактът, че килимът е бил задължителен елемент от чеиза на всяка чипровска булка. Един от най-характерните орнаменти е канатицата – стилизирано изображение на пеперуда – символ на вечния живот от древността. 

Златарска школа

Още през времето на Втората българска държава град Чипровци е оживено рударско селище, ползващо се със значителни свободи и привилегии. Неслучайно след османското нашествие в богатите феодални имения на българските боляри Соймировичи се събира голяма част от българската аристокрация – фамилиите Парчевич, Княжеви, Пеячеви, Маринови. В тази богата и висококултурна за своето време среда работят и чипровските златари, голяма част от които притежават високо за епохата образование и възможност да пътуват и творят по цялата империя, чак до Централна Европа и Италия. 

Чипровското сребро се търси на Венецианската борса, а търговията с прочутите сребърни „чипровски чаши“ се разпростира по целия Балкански полуостров. Златарски произведения от чипровски майстори могат да бъдат открити в редица български музейни сбирки, в съкровищниците на най-големите балкански манастири, както и сред музеите на влашки и унгарски владетели. В творенията на чипровските златари от XVII в. специалистите откриват сложно художествено мислене, което ги доближава до най-добрите образци, създавани по това време в Италия. 

Книжовна школа

Българското възраждане започва от Чипровци с пренасянето от чипровчани на ренесансовите идеи от Италия. С цялата си дейност манастирите, училищата, църквите – православни и католически – способстват в голяма степен за превръщането на Чипровци в значим културно-просветен център и опора на българския дух през Средновековието и особено през XVII в. 

Един от най-интересните феномени е Чипровската книжовна школа. В мъчителните робски години, когато само в някои манастири и църкви се преписват стари ръкописи, в Чипровци се пишат и подготвят за отпечатване в Италия и другаде немалко съчинения. Чипровската книжовна школа се заражда още през втората половина на XIV в., просъществува до Чипровското въстание през 1688 г и два века твори в изгнание във Влашко, Маджарско и Хърватско. Значителен брой от създадените и отпечатани от нейните представители произведения са на чужди езици – латински, италиански, немски, унгарски, „илирийски“. Авторите от тази школа са предимно български католически духовници. 

Петър Богдан Бакшев написва „История на България“ 100 години преди Паисий. След него се нареждат Петър Парчевич – църковен деец, най-големият политик и дипломат от онова време; Филип Станиславов, известен с книгата си „Абагар“, отпечатана в Рим през 1651 г. – първата българска печатна книга; Яков Пеячевич – професор по философия във Висшето богословско училище в Загреб; Кръстьо Пейкич – „българин от Чипровец“, както сам се подписва, абат на Чанадската епископия и каноник на Фюнфкирхенската епархия в Австрийската империя, автор на „Зерцало истине“, изиграла за Сърбия ролята, която Паисиевата история има у нас; Блазиус Клайнер – лектор по богословски науки в Българската францисканска семинария в гр. Алвинц; Франц-Ксавер Пеячевич – професор по философия; Евсевий Ферменджин – български католически духовник в Загреб; първият български академик, Франческо Соймирович, граф Юлиян Пеячевич – автор на седемтомната история на рода Пеячевич и др. 

Чипровски манастир

Манастирът „Св. Иван Рилски“ е един от най-старите манастири у нас, основан скоро след приемането на християнството за официална религия в България. Той се намира на 6 км североизточно от Чипровци и е национален паметник на културата с десетвековна история. Според народното предание по волята на цар Симеон в Чипровския манастир се подготвяли свещеници и се превеждали богослужебни книги. 

Не са запазени останки от най-старите постройки на манастира – той многократно е разрушаван, ограбван и опожаряван от османците. Първият пожар лумва през 1404 г. след въстанието на Константин и Фружин. Твърди се, че причината е в царевича Константин, който се укривал тук (оттук идва и името Царев кладенец на близкия извор). Манастирът е разрушен от войските на султан Сюлейман Великолепни, изпратени да потушат надигането на българите. 

През XVII в. Северозападна България е известен рударски район със силно католическо влияние, а чипровските майстори се прочуват из цялата Османска империя и Европа като занаятчии и търговци на златни и сребърни бижута. Поради това, че българите по тия земи били заможни, Чипровският манастир бил богат и добре поддържан. Разгромът на Чипровското въстание от 1688 г. обаче нанася сериозен удар на католическата общност, а манастирът е изпепелен заедно с богатата си библиотека с многобройни славянски книги и икони. 

В началото на XVIII в. български православни монаси възстановяват светата обител, подкрепени от Руската православна църква. През 800 г. година руският император Павел I подарява на манастира богато украсено евангелие. През 1806 г. берковският бей Юсуф паша отново разрушава до основи и опожарява манастира. Следващото възстановяване е през 1829 г. – с помощта на местните хора е изградена ниска каменна църква с покрив от плочи, а най-голямата ѝ ценност е дърворезбованият иконостас, чиито икони са изписани от майстора зограф Христо Енчев. 

Днешният манастирски комплекс включва еднокуполна каменна църква с красив дърворезбован иконостас, каменна кула звънарница с костница на загиналите във въстанието, малък параклис, сгради с чардаци и дървени арки. 

Църкви

Католическата катедрала „Санкта Мария“ е построена през 1371 г., а останките от нея днес се намират на място, наречено Историческия хълм. При археологически разкопки (1980 – 1988) са разкрити основите на католическия храм, както и изградената през 1672 г. църква. При Чипровския католически манастир е открито училище – гимназия, а по-късно и висше училище, наречено „Семинариум“. Предполага се, че в олтара на катедралата е гробът на великия българин Петър Богдан Бакшев, написал „История на България“ 100 години преди Паисиевата история. Днес са запазени само основите на църквата. 

В съседство с католическата църква се намира православната църква „Св. Възнесение Христово“. Не е известно кога е построена църквата, но се знае, че през XVII в. вече е съществувала. По време на Чипровското въстание от 1688 г. храмът понася разрушения и по-късно е възстановен. „Св. Възнесение Христово“ е действащ храм, архитектурен и културен паметник с национално значение. 

Останки от църквата „Св. Николай“ – построена през ХVІІ в. Основите и част от абсидата се намират на 20 м източно от Шарената чешма. Църквата е еднокорабна, с дължина 24 м и широчина 6,40 м. По стените се забелязват следи от стенна мазилка със стенописи. 

Природа и планински маршрути

Разположен в Стара планина, Северозападна България, Чипровци и неговите околности са идеално място за любителите на природата. Подходящи за еднодневни преходи или пикник са маршрутите до Чипровския водопад, Гушовския манастир, римските и тракийски руини, поляните край река Огоста, както и близките върхове.

За по-сериозни преходи или екскурзии с джипове може да бъде създадена организация чрез местни водачи. Информация за възможностите може да се получи в къщите за гости или в Туристическия информационен център. 

Защитени територии и природни забележителности

Чипровският водопад се намира в защитената местност Деяница, скрит сред буковата гора в долината на Стара река. Височината му е 18 м и до него може да се стигне по екопътека „Деяница“. Водопадът е най-красив при пролетното топене на снеговете по билото на планината. 

Деяница е защитена местност с площ около 30 хектара, разположена в подножието на връх Три чуки (1938 м) и връх Вража глава (1936 м), които са част от най-високия дял на Западна Стара планина, по билото на която минава държавната граница със Сърбия. Това живописно кътче в Чипровския дял на Стара планина е особено привлекателно за любителите на високопланинския туризъм. Високите върхове на запад от Чипровци са на границата със Сърбия. До подножието им може да се стигне след 5-часов преход пеша или с джип, а усилието си струва, тъй като оттам се открива невероятна гледка. Тъй като районът е граничен, носенето на лични документи е задължително. 

Равненско градище е защитена местност край село Равна с площ от 186 хектара. Девствената природа, защитените растителни видове, както и останките от тракийска крепост и римска монетарница придават неповторимо очарование на местността и я превръщат в предпочитан туристически маршрут. 

Друг защитен природен обект е пещерата Мишин камък. Тя се намира между селата Превала и Горна Лука в Чипровския дял на Стара планина, в едноименен лесопарк. Изваяните от природата фигури от сталактити и сталагмити носят истинска наслада за окото. 

Стоовци, или Разчепати камък, се намира на 9 км източно от село Превала (част от землищата на селата Смоляновци и Белотинци). В подножието на Разчепати камък е скалата Викалото, под която има надписи, все още неразчетени докрай от археолозите. В района се реализира проект на община Чипровци за създаване на ландшафтен парк „Широка планина“.


Градчето Чипровци, Северозападна България, е един от 50-те малко познати туристически забележителности в България, които Министерство на туризма популяризира с кампанията „Скрито пред очите ти”. Разположен е в полите на Западна Стара планина, непосредствено до границата със Сърбия. Намира се на територията на област Монтана. 

Вижте с какво е атрактивен за туристите и защо си заслужава да бъде посетен: 

Чипровци е старо селище, възникнало още по времето на траките. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи. Районът е богат на залежи от мед, злато, сребро, желязо и олово. През римската епоха районът е бил един от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта – cuprum – идва и името на селището, което първоначално е звучало като Кипровец, по-късно Чипоровци и накрая – Чипровци. През XIII – XVI в. Чипровци е оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии. 

Градът има своя „златен век“ – XVII, който се свързва с процъфтяването на стопанския, духовния и културен живот на града. Рудодобивът и обработката на ценни метали спомагат развитието на занаятите и търговията. В този период градът се превръща в голям износител на стоки за Централна и Източна Европа. Стопанският подем от своя страна допринася за възраждането и на духовния и културен живот. Гордите планинци вписват имената си и в борбата за национално освобождение – при потушаването на Чипровското въстание от 1688 г. са изпепелени Чипровци, Копиловци, Клисура, Железна. Изумителен е фактът, че чипровчанинът Петър Богдан Бакшев пише своята „История на България“ век по-рано от Паисий. През 1651 г. в Рим излиза на кирилица първата печатна книга на новобългарски език – „Абагар“ – от чипровския възпитаник Филип Станиславов. 

Първото светско и висше училище в българските земи

е открито през 1624 г. в Чипровци. Повече от два века Царство България е заличено от географската карта, но Чипровци съществува на картите на европейските пътешественици. Когато християнска Европа върви по пътя на своето Възраждане, а българите тънат в мрака на робството, жителите на Чипровци се чувстват като истински европейци в първото българско светско училище, дело на местни католици. 

Чипровските килими са признати от ЮНЕСКО

Чипровските килими се радват на световна известност. Килимарската традиция в градчето датира отдавна, но през XIX век килимарството се развива с изключително ускорени темпове. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна и има характерна окраска и орнаментика. 

В края на 2014 г. чипровските килими стават част от Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, вписани официално на годишния форум на организацията в Париж под номер 965. Тъканите чипровски килими са третият български феномен, вписан в световната листа след Бистришките баби (2006/2008) и нестинарството (2009), с което българският килимарски център получава световна известност и признание за качеството на своята продукция. 

Чипровските традиции в килимарството датират отпреди повече от 1 300 години и продължават да привличат вниманието на специалисти и ценители от всички континенти. Местните майстори ревностно пазят и предават наследените от прабългарите технологии за създаване на тъкани, орнаменти, фигури и композиции, които са своеобразна писменост на нашите предци. В тях са закодирани послания и мантри, символи и обети, предаващи на сътворения килим силата на крепител на духа, здравето и щастието в дома на своя притежател.

Според чипровчани няма друга тъкан, която да носи толкова философия, затова и всеки от тях си има име – „Цвеке“, „Зелки“, „Саксии“, „Дървото на живота“, „Пилета“, „Есенна лоза“, „Пролетна лоза“, „Бомбите“… Килимът открай време заема специално място в живота на чипровчанина и неизменно го съпътства през годините от раждането през женитбата до смъртта.

Илюстрация на това е фактът, че килимът е бил задължителен елемент от чеиза на всяка чипровска булка. Един от най-характерните орнаменти е канатицата – стилизирано изображение на пеперуда – символ на вечния живот от древността. 

Златарска школа

Още през времето на Втората българска държава град Чипровци е оживено рударско селище, ползващо се със значителни свободи и привилегии. Неслучайно след османското нашествие в богатите феодални имения на българските боляри Соймировичи се събира голяма част от българската аристокрация – фамилиите Парчевич, Княжеви, Пеячеви, Маринови. В тази богата и висококултурна за своето време среда работят и чипровските златари, голяма част от които притежават високо за епохата образование и възможност да пътуват и творят по цялата империя, чак до Централна Европа и Италия. 

Чипровското сребро се търси на Венецианската борса, а търговията с прочутите сребърни „чипровски чаши“ се разпростира по целия Балкански полуостров. Златарски произведения от чипровски майстори могат да бъдат открити в редица български музейни сбирки, в съкровищниците на най-големите балкански манастири, както и сред музеите на влашки и унгарски владетели. В творенията на чипровските златари от XVII в. специалистите откриват сложно художествено мислене, което ги доближава до най-добрите образци, създавани по това време в Италия. 

Книжовна школа

Българското възраждане започва от Чипровци с пренасянето от чипровчани на ренесансовите идеи от Италия. С цялата си дейност манастирите, училищата, църквите – православни и католически – способстват в голяма степен за превръщането на Чипровци в значим културно-просветен център и опора на българския дух през Средновековието и особено през XVII в. 

Един от най-интересните феномени е Чипровската книжовна школа. В мъчителните робски години, когато само в някои манастири и църкви се преписват стари ръкописи, в Чипровци се пишат и подготвят за отпечатване в Италия и другаде немалко съчинения. Чипровската книжовна школа се заражда още през втората половина на XIV в., просъществува до Чипровското въстание през 1688 г и два века твори в изгнание във Влашко, Маджарско и Хърватско. Значителен брой от създадените и отпечатани от нейните представители произведения са на чужди езици – латински, италиански, немски, унгарски, „илирийски“. Авторите от тази школа са предимно български католически духовници. 

Петър Богдан Бакшев написва „История на България“ 100 години преди Паисий. След него се нареждат Петър Парчевич – църковен деец, най-големият политик и дипломат от онова време; Филип Станиславов, известен с книгата си „Абагар“, отпечатана в Рим през 1651 г. – първата българска печатна книга; Яков Пеячевич – професор по философия във Висшето богословско училище в Загреб; Кръстьо Пейкич – „българин от Чипровец“, както сам се подписва, абат на Чанадската епископия и каноник на Фюнфкирхенската епархия в Австрийската империя, автор на „Зерцало истине“, изиграла за Сърбия ролята, която Паисиевата история има у нас; Блазиус Клайнер – лектор по богословски науки в Българската францисканска семинария в гр. Алвинц; Франц-Ксавер Пеячевич – професор по философия; Евсевий Ферменджин – български католически духовник в Загреб; първият български академик, Франческо Соймирович, граф Юлиян Пеячевич – автор на седемтомната история на рода Пеячевич и др. 

Чипровски манастир

Манастирът „Св. Иван Рилски“ е един от най-старите манастири у нас, основан скоро след приемането на християнството за официална религия в България. Той се намира на 6 км североизточно от Чипровци и е национален паметник на културата с десетвековна история. Според народното предание по волята на цар Симеон в Чипровския манастир се подготвяли свещеници и се превеждали богослужебни книги. 

Не са запазени останки от най-старите постройки на манастира – той многократно е разрушаван, ограбван и опожаряван от османците. Първият пожар лумва през 1404 г. след въстанието на Константин и Фружин. Твърди се, че причината е в царевича Константин, който се укривал тук (оттук идва и името Царев кладенец на близкия извор). Манастирът е разрушен от войските на султан Сюлейман Великолепни, изпратени да потушат надигането на българите. 

През XVII в. Северозападна България е известен рударски район със силно католическо влияние, а чипровските майстори се прочуват из цялата Османска империя и Европа като занаятчии и търговци на златни и сребърни бижута. Поради това, че българите по тия земи били заможни, Чипровският манастир бил богат и добре поддържан. Разгромът на Чипровското въстание от 1688 г. обаче нанася сериозен удар на католическата общност, а манастирът е изпепелен заедно с богатата си библиотека с многобройни славянски книги и икони. 

В началото на XVIII в. български православни монаси възстановяват светата обител, подкрепени от Руската православна църква. През 800 г. година руският император Павел I подарява на манастира богато украсено евангелие. През 1806 г. берковският бей Юсуф паша отново разрушава до основи и опожарява манастира. Следващото възстановяване е през 1829 г. – с помощта на местните хора е изградена ниска каменна църква с покрив от плочи, а най-голямата ѝ ценност е дърворезбованият иконостас, чиито икони са изписани от майстора зограф Христо Енчев. 

Днешният манастирски комплекс включва еднокуполна каменна църква с красив дърворезбован иконостас, каменна кула звънарница с костница на загиналите във въстанието, малък параклис, сгради с чардаци и дървени арки. 

Църкви

Католическата катедрала „Санкта Мария“ е построена през 1371 г., а останките от нея днес се намират на място, наречено Историческия хълм. При археологически разкопки (1980 – 1988) са разкрити основите на католическия храм, както и изградената през 1672 г. църква. При Чипровския католически манастир е открито училище – гимназия, а по-късно и висше училище, наречено „Семинариум“. Предполага се, че в олтара на катедралата е гробът на великия българин Петър Богдан Бакшев, написал „История на България“ 100 години преди Паисиевата история. Днес са запазени само основите на църквата. 

В съседство с католическата църква се намира православната църква „Св. Възнесение Христово“. Не е известно кога е построена църквата, но се знае, че през XVII в. вече е съществувала. По време на Чипровското въстание от 1688 г. храмът понася разрушения и по-късно е възстановен. „Св. Възнесение Христово“ е действащ храм, архитектурен и културен паметник с национално значение. 

Останки от църквата „Св. Николай“ – построена през ХVІІ в. Основите и част от абсидата се намират на 20 м източно от Шарената чешма. Църквата е еднокорабна, с дължина 24 м и широчина 6,40 м. По стените се забелязват следи от стенна мазилка със стенописи. 

Природа и планински маршрути

Разположен в Стара планина, Северозападна България, Чипровци и неговите околности са идеално място за любителите на природата. Подходящи за еднодневни преходи или пикник са маршрутите до Чипровския водопад, Гушовския манастир, римските и тракийски руини, поляните край река Огоста, както и близките върхове.

За по-сериозни преходи или екскурзии с джипове може да бъде създадена организация чрез местни водачи. Информация за възможностите може да се получи в къщите за гости или в Туристическия информационен център. 

Защитени територии и природни забележителности

Чипровският водопад се намира в защитената местност Деяница, скрит сред буковата гора в долината на Стара река. Височината му е 18 м и до него може да се стигне по екопътека „Деяница“. Водопадът е най-красив при пролетното топене на снеговете по билото на планината. 

Деяница е защитена местност с площ около 30 хектара, разположена в подножието на връх Три чуки (1938 м) и връх Вража глава (1936 м), които са част от най-високия дял на Западна Стара планина, по билото на която минава държавната граница със Сърбия. Това живописно кътче в Чипровския дял на Стара планина е особено привлекателно за любителите на високопланинския туризъм. Високите върхове на запад от Чипровци са на границата със Сърбия. До подножието им може да се стигне след 5-часов преход пеша или с джип, а усилието си струва, тъй като оттам се открива невероятна гледка. Тъй като районът е граничен, носенето на лични документи е задължително. 

Равненско градище е защитена местност край село Равна с площ от 186 хектара. Девствената природа, защитените растителни видове, както и останките от тракийска крепост и римска монетарница придават неповторимо очарование на местността и я превръщат в предпочитан туристически маршрут. 

Друг защитен природен обект е пещерата Мишин камък. Тя се намира между селата Превала и Горна Лука в Чипровския дял на Стара планина, в едноименен лесопарк. Изваяните от природата фигури от сталактити и сталагмити носят истинска наслада за окото. 

Стоовци, или Разчепати камък, се намира на 9 км източно от село Превала (част от землищата на селата Смоляновци и Белотинци). В подножието на Разчепати камък е скалата Викалото, под която има надписи, все още неразчетени докрай от археолозите. В района се реализира проект на община Чипровци за създаване на ландшафтен парк „Широка планина“.


Какво четем:

🔴 Калфин обеща помощ за семейството на убития Тодор

🔴 Атанас Далчев - "Към родината"

🔴 Скрито пред очите ти: Етнографски комплекс, Враца

Източник: economy



Коментари



горе