Ани Младенова: Много хора лъжеха Живков
Едно интервю на Кеворк Кеворкян
На 29 юни 1990 година записах с камера пространен разговор с Ани Младенова, бивш майор от Държавна сигурност /отпечатан е в бр.1 на списание „Всяка неделя”/.
/Фрагменти от него/
- Имахте ли някакво особено влияние вие над Живков?
А.М.: Ами, как да ви кажа, особено влияние…
- Милушев /шефът на УБО/ в това ви упреква, нали?
А.М.: Той казва, че Ани Младенова е единственият човек, на когото Тодор Живков
е вярвал.
Може би самият Живков трябва да се попита.
Моето обяснение е, че аз просто никога не съм го лъгала.
Преди две-три години той един ден ме извика да пием кафе, самичък не обичаше да пие кафе – и дословно ми каза: „Ти не се нагаждаш и не лъжеш. Какво ти е мнението – трябва ли да се пенсионирам?”
Аз много внимателно, за да не го обидя, казах, че с оглед на здравословното му състояние и възрастта може би е нормално вече да се пенсионира.
След това, на другия ден, той ни извика на кафе всичките, които го обслужвахме в резиденция Банкя, и пред всичките малко на шега сподели: „Знаете ли, Ани Младенова вчера ме посъветва да се пенсионирам”.
Беше един ужасен момент, всички просто се ужасиха и веднага някой от служителите отиде да информира генерал Милушев за това, което съм казала.
Генерал Милушев ме извика в кабинета си и не мога да ви опиша каква сцена последва – като каза, че Живков сега е в апогея на силите си и сега създава кадри, той е велик, той е неотразим, въобще от този сорт неща. Как си позволявам аз да му давам съвети да се пенсионира!
На което аз му казах, че не съжалявам за това, което съм казала. Може да се пита генерал Милушев за този наш разговор. И му казах, че ако е такъв, за какъвто се представя, близък на Живков и човек с ангажимент към него, би трябвало да се присъедини към мене и да бъде честен с него.
- Отварял ли е друг път дума Живков, че трябва да се оттегли?
А.М.: Ами в Централния комитет вероятно е записано.
- Вие чували ли сте?
А.М.: Той си беше подал официално оставката.
Аз даже видях документа в куфарчето, което взех, за да го занеса на охраната.
Без да искам хвърлих едно око на този документ, макар че по регламент никой нямаше право да разглежда документите на Живков, но просто този документ не беше поставен в папка. Без да искам, погледнах.
Той забеляза погледа ми, засмя се и каза: „А, прочети го да видиш, какво пише!”
Аз прочетох документа.
Каза: „На глас!”
Аз го прочетох на глас. Естествено, ако той се пенсионираше, това щеше да има значение за всички, които го обслужвахме. Попитах го, наистина ли ще се пенсионира.
Той каза: „Да, разбира се. Само че – каза – те вероятно няма да ми приемат оставката. Аз съм като един стар и голям дъб. Те живеят под моята сянка, няма да ми приемат оставката.”
На мен ми стана чудно за това, което говори.
Отиде на работа, върна се на обед и наистина каза, че оставката не са я приели. Беше в добро настроение.
- Виждали ли сте го да излиза извън себе си?
А.М.: Виждала съм го, да, за съжаление – когато се кара на Владимир Живков. Просто съм била в дома.
- А в други случаи?
А.М.: Не.
- Нека да поговорим сега за 10 ноември. Какво преживяхте тогава?
А.М.: На 10 ноември аз бях 24 часа на работа. Сутринта започна дежурството.
Влязох да го събудя, имах лекарства да му давам, и го сварих…всичко ли трябва да разказвам?
- Да, това е интересно.
А.М.: В интерес на истината, той не спеше, не си спомням колко часа беше – 7 или 7,30.
Дадох му лекарството, той беше още в леглото и ме помоли да се обадя по телефона на неговите деца, Евгения Живкова и Владимир Живков, и да им кажа, че днеска е последния му работен ден, и специално да помоля Владимир да не идва в пленумната зала в Бояна, в дом №1, просто каза, че може би ще бъде тежък, неприятен ден, да му се спести. И да се държат достойно.
Говори се за преврат. Не знам тези хора на какво казват преврат.
Не мога да им разбера мотива – защо толкова шум вдигнаха.
Не съм видяла нито повече оръжие охраната да носи, не съм видяла някаква специална подготовка, някой нещо да прави по-особено.
- Беше ли засилена или сменена охраната?
А.М.: Не. Абсолютно в този ден всичко си беше като…
- Предишните?
А.М.: Абсолютно всичко си беше така, както си беше всеки ден.
С изключение на това, че той просто беше спрял да работи.
След посещението на едно чуждестранно лице, което не ми е удобно да назовавам, той просто спря да работи.
Мисля, че беше на 6-и или на 7-и, ако не се лъжа, в продължение на 3-4 часа следобеда, той просто спря да работи…
- До 10-и ?
А.М.: Да. На 6-и или 7-и ноември. Аз никога не го бях виждала, както предполагам
и другите, този човек в продължение на часове да не работи.
- Очаквал ли е, че ще има такова развитие по-късно?
А.М.: Мисля, че не.
- Ставало ли е дума за това?
А.М.: Аз ходих да го видя, след като го освободиха от Военната болница, ходих да го видя в дома му, срещнах се с него и семейството и останах с впечатлението, че е безкрайно изненадан от всичко, което е станало с него.
- Той не е очаквал подобно отношение към него?
А.М.: Не, не е очаквал. Абсолютно никак.
Даже аз бях безкрайно изненадана – те по много груб начин го изхвърлиха от резиденцията в Банкя, което мисля, че можеше да му бъде спестено.
- Как стана това?
А.М.: Непрекъснато се напомняше :”Събирайте му багажа и да се маха”. Дословно ми се казваше: „Кажи му да се маха вече”.
Викам: „Как си представяте? Как да вляза в стаята и да му кажа да се маха?” Просто не върви, не може.
И трябваше по много деликатен начин – понеже аз се занимавах не само с медицинското му обслужване, но и с голяма част от битовото обслужване, изобщо с доста неща там, които са свързани с бита, започнах да събирам багажа, и много внимателно, след като целият багаж беше вече събран, му подсказах, че трябва да напусне резиденция Банкя.
- Това наскърби ли го?
А.М.: Не, не…
- Има или няма вина Живков?
А.М.: Вероятно има. След като са празни магазините, има вина.
Не ми стана ясно, защо изведнъж страната се оказа в такава яма, както я нарече проф. Чирков – обрулена страна.
Лично на мен не ми е ясно, изведнъж стана нещо страшно. Аз не бях в състояние…много мислих в началото, как стигнахме до това положение, какво стана въобще, за България, за целия социалистически лагер, за Съветския съюз…
- Той имаше ли реална представа за това как живеят хората у нас?
А.М.: Мисля, че не. Съвсем определено – не.
А когато на нас ни задаваше въпроси, на техническото обкръжение, всичките му отговаряхме, даже и ние – всеки се стараеше със захаросани отговори…
- И вие ли?
А.М.: Ами…
- Защо?
А.М.: Защото всеки от нас имаше началник. Нали ви казвам – когато стана въпрос за пенсионирането му, близо половин час след това генерал Милушев ме извика, нямате представа, каква сцена последва! Мислех, че трябва да се пенсионира. Един болен и възрастен човек не може да бъде начело на страната.
- Той не е имал представа за реалното положение на страната.
А.М.: Мисля, че нямаше. Когато отивахме по разни заводи, виждахме прясно боядисана боя, нови машини, работничките с нови престилки.
- Лъжеха ли го?
А.М.: Лъжеха го. По най-безцеремонен начин. Много хора го лъжеха.
Знаете ли, единственият човек, който съм чувала директно да говори неприятната истина в кабинета на Живков, това беше Георги Джагаров. Единственият човек, за тези 15 години – не мога да се сетя поводите, по които той направо се е разправял с Живков – това е бил Георги Джагаров. Всички останали – с усмивка и с благи думи…
- Вие казахте веднъж, че се чудите дали той е изградил системата или тя него?
А.М.: Ами, да. На тоя въпрос не бих могла да отговоря. Не ми е ясно, кой кого е изградил.
- Страхуваше ли се той от Горбачов?
А.М.: Мисля, че не бяха приятели.
- Помните ли нещо например от първата им среща?
А.М.: Спомням си едно копче, което трябваше да зашия. На една среща, която трудно вървеше, между Живков и Горбачов.
Живков, наблюдавала съм, когато има някакви притеснения, хващаше копчето на сакото си и го въртеше.
Живков и Горбачов са били в кабинета, аз и лекарят бяхме навън, и след 10-15 минути ме извикаха да му зашия копчето.
И ми беше много неудобно, защото между двамата там трябваше да шия копчето.
Той беше притеснен. Историята ще каже какви са били нещата, тепърва…
Какво четем:
🔴 БЪЛГАРИТЕ И АКАДСКАТА ИМПЕРИЯ – ЕДНА "НЕВЪЗМОЖНА" ВРЪЗКА🔴 Скрито пред очите ти: Средновековен град крепост Хоталич, Севлиево
🔴 Ути Бъчваров: Време е за свинско и винско
Източник: socbg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
