Обират ти апартамента и казваш "малкия дявол"


Какво значи, когато от МВР кажат “да, бе, да”

Обраха ни къщичката. Става въпрос за апартамент, разбира се, но за мен това е къщичка. Място, което си е само наше и по дефиниция най-безопасно. Обаче не е! Обраха ни нагло, по обед.

Десетина минути преди мама да мине оттам. Решила да се отбие да остави нещо. Ами ако беше заварила изродите, а!? И само като се замислиш, си казваш майната им на откраднатите неща. Вещи. А какво можеше да стане!? Защото винаги си казваме “малкия дявол”.

Доволни сме, че са ни преметнали в магазина с малко, че са ни обрали малко, че са ни излъгали малко. Щото, “а какво можеше да стане”. И няма значение дали става въпрос за столицата, или за други градове. За центъра или за крайния квартал. Те са нагли, не им пука...

Разказваха ми, че скоро задигнали луксозен автомобил от т.нар. затворен комплекс. Там, където хората, успели в живота, плащат луди пари за охрана. Задигнали колата през деня и нищо. А пък ключарят, който дойде да оправя разбитата врата, като гледаше пораженията, кротко каза, че тия са блъскали с “козия крак” поне 20 минути, за да отворят.

Чул ли е някой и не е посмял да види какво става, или не е имало никого по това време в другите апартаменти, няма значение.

Двайсет минути

тия са блъскали,

без да им пука

На майтап помолих служителите на МВР, дошли на оглед, като хванат кретените, да ме пуснат насаме за 5 минути при тях. Отговориха ми да, бе, да”, т.е. няма. Не разбрах това “да, бе, да ще ги хванем” ли беше, или “да, бе, да ще те пуснем”. Застрахователите кротко приеха заявлението за щетата. Явно са претръпнали.

Застраховката дава спокойствие, казват.

И наистина, диша се по-леко, докато не си намериш бельото на балкона. Тогава нито застраховката, нито алармата, нито тежката врата с по няколко резета ще те успокоят.

Защото усещането, че няма сигурност и за пет лева ще те пребият, както онези стари хора, в чийто дом изроди нахлуха, не може да се защити с пари.

Кой е виновен, че станахме

такива?

Семейството? Един приятел ми разказа, че видял малко дете да блъска по една ограда, блъска здраво, шум до небето.

Таман да му направи забележка с цялата строгост на съвестния човек, видял как таткото умилително гледал малкия и дори го насърчавал.

Училището? Учителите нямат пари да си лекуват нервите. Те нямат пари за доста по-евтини неща. Работят, заради мисията някои, други, защото само това могат.

Държавата? Там казват, че правят реформи. Преди време имаше един виц ли, експеримент ли беше, не помня. Късно вечерта пред жилищен блок с паркинг в произволен квартал човек крещи “Помощ! Обират ме!” Никаква реакция. На следващия ден, същият човек почва да крещи “Крадат гумите!” За отрицателно време всички били на балконите да видят дали тях не ги крадат.

“На нас това не може да ни се случи” е част от родния манталитет и мислене. Кой е виновен? Кой? Нали това е най-актуалната думичка тия години. Е, Кой!?

Във Враца двама пребили момче заради забележка, че пресичали неправилно. Не го пребили, убили го.

Другаде мъж намушкал с нож друг в спор за паркомясто.

И аз ви занимавам с някакъв обир на апартамент...


Какво четем:

🔴 Време е да си изясним какво е расизъм

🔴 Лили Иванова с грандиозен концерт в НДК на 31 март

🔴 ЛИЛИ ИВАНОВА: НЕ ВСИЧКО Е ПАРИ, ПРИЯТЕЛЮ

Източник: 24 часа



Коментари



горе