КАКВО ОЗНАЧАВА ПЕРПЕРЕК (ПЕРПЕРИКОН)?

Перперек пределено отговаря на определението скалист. Светилището е буквално издялано в камъните, постройките също са каменни. В Тракия са споменати и много планини: Хемус, Родопи, Пангей, Гигамер, Мерит, Орбел, Кагайон...

Трябва да напомня обаче и, че един от епитетите на Тракийския Конник е Перкос.Неговото име се свързва от различни изследователи с гърма, дъбовото дърво и т.н.Перк(ос) означава – този, който перка, удря, ломи...т.е. гръмовержецът.

В този случай също се наблюдава връзка с древните езици на хети и индо-арийци.Паркуну, парсия, парахта означават пера, троша, преследвам (удрям) на хетски.Прагатая, прашанти, партиви са санскритски думи за удрям, убивам, праскам, прах ( нещо раздробено, удряно).

Представените тук данни позволяват заключението, че Перперек означава камъкът на Перк(ос) – върховния тракийски бог. Неговото име прилича на древните думи заскала, но както бе вече посочено значението на древния теоним е малко по-различно.Скала означава нещо с остри ръбове (скалм е тракийска дума за меч). Древната дума пер (скала, отломък) идва от пера, перкам, ломя. Понеже името на тракийския гръмовержец също е изведено от пера, перкам, ломя, то в Пер-перекнаблюдаваме едно повтаряне на частицата пер – пера, перкам бия.

Трябва да се спомене, че името на Перперек е свързано и с това на Пирин планина, наричана още Перин. Връзка показват разбира се и древния Перинт, а също и близката до Троя Перкота. Явно траките са хранели голяма почит към своя бог на гръмотевицата, за да нарекат толкова много места с неговото име.

Тракийския Перк(ос) изпълнява същата фунция както и древния Перун, старогерманския Тор, галския Таран, индо-арийския Паржания и разбира се хетския Тархун. Учените смятат, че се касае за общо индо-европейско божество, но съществуват данни, които свидетелстват по-скоро за това, че култ към едно балканско божество е пренесен на различни места от тракийски преселници.

В кавказките езици (абхазки, картвелийски и др.), които са съвсем различни от индо-европейските има думи като пире, пири, парану със значение мълния (С.Николаев, Б.Страхов). Явно се касае за заемки от индо-европейски език. Тракийското присъствие в Кавказ е доказуемо както от значителния брой топоними и хидроними, така и от материалната култура. Нашите учени си мълчат, но Р. Ходинот спомена отдавна за тракийската керамика от Триалети (Грузия).

Тракийското присъствие (на мизи и дардани) сред хетите е документирано още през 14-ти век преди Христа. Тракийското завоевание на Индия е описано от Ариан, Ноний, Плиний, Еврипид, Страбон...Това, че траки са се заселили в Галия се вижда от местните култове към Сбелсурд (Белсурд), Белен, Берекинтия, а и Дионис. От Хиполит пък знаем, че келтската религия е повлияна от учението на тракиеца Залмоксис. В земите на германите има доста тракийски находки – ромфеи, котли, върхове на копия...

Някой може да нарече всички тези неща случайност, за мен обаче те са ярко доказателство за огромното влияние на нашите деди върху народите на Европа и Азия в древността. Перперек не е само ехо на името на тракийския гръмовержец, но също и свидетелство за качествата на народа ни. Качества, които ние все още носим в кръвта си, те могат да се пробудят, ако човек пречисти себе си и започне да живее не като слаб просяк, а като светълблагородник. Дедите ни бяха уважавани за духовната си и физическа сила, как ще бъдем запомнени ние зависи само от нас.

Завършвам с думите на Славейков:  “Един народ расте сам с идеалите, със задачите, които взема на своите плещи и с тях той се въздига до подвизи, за които преди се е считал некадърен да стори. Ето ви и пример: С векове народа ни мърцина живя в мрак, и ражда се, и гина со скотовете скот. Кое го възроди, кое заспала мощ в юначните гърди събуди? В подвизи кое го днеска води? Ричагът всемогъщ на мъртвите народи – светия идеал!”