Десетки души пренощуваха в черква в Мелник в очакване на чудо


В нощта срещу големия християнски празник Антоновден десетки миряни от цяла България пристигнаха в най-малкия град в страната Мелник, за да пренощуват в единствената българска черква, която носи името на светеца. Църковните литургии проведоха в съслужение тримата отци Николай Арнаудов, Димитър Туджаров и дяконът Никола Златински, а певчески екип от санданската църква "Свети Георги" огласяше Божия храм.

Освен като покровител на монасите, на бедните и сираците Св. Антоний Велики е почитан и като молитвен застъпник за душевноболни хора. В житието му се споменава, че чрез него Господ "изцери онези, които бяха умоповредени", пише в. "Струма".

Затова всяка година хора с различни психически проблеми търсят застъпничеството на този светец в единствения запазен храм в България, посветен на Св. Антоний. Сред миряните на вечерната литургия присъстваха и кметът на Мелник Наско Петев и съпругата му Карамфила, които не пропускат да уважат този светъл празник ежегодно.

Отец Николай разказа, че хората вярват, че ако стъпят боси върху символния знак на Цариградската патриаршия, който се намира върху голяма мраморна плоча в средата на черквата, се зареждат с енергия. Той лично не споделя това разсъждение и е категоричен: "Няма такова нещо - всичко е във вярата, и когато вярваме, чрез богоугодника Свети Антоний Велики се молим и Бог ни дава всичко", казва отец Николай.

В деня на християнския празник всички ритуали започват от 8 часа, след което се провежда тържествена литургия. Стотици хора палят свещ за здраве, много от тях оставят различни дарове за благоденствие, обяснява отец Николай. Но да се нощува в храма всъщност не е най-точният израз, защото смисълът е не да се спи, а да се будува вътре в черквата. През това време се чете псалтир, хората се молят - всеки според нуждата си от изцеление.

Според отец Николай в цялото това очакване понякога се наслагват и много сектантски истории, предимно от незнание. Затова той препоръчва на миряните да слушат какво казва свещеникът. Както знаете, "имате ли вяра колкото синапово дърво, ще кажете на тая планина да се премести и тя ще се", добавя той и продължава с разказа: "Тук са докарвани на времето бесовати хора - обзети от зли духове, връзвани със синджири, и доста от тях са се изцерявали, когато Бог се е застъпвал за тях. Чудеса са ставали тук винаги - и преди, и сега. В момента в черквата в Мелник между нас невидимо присъства Бог и хората според молитвата и вярата получават това, което искат. Важно е да има молитвено будуване. Тъй като съм от два месеца отец в храма, възнамерявам занапред да обсъдим с владиката митрополит Серафим да се направи бдение, но това е за в бъдеще", коментира отец Николай Арнаудов от Сандански.

Докато разговарям със свещеника, около нас продължават да идват и да се тълпят в храма много хора. Благоевградчанинът Емил Христов, който е строителен работник, заедно с майка си Митра и 4-годишния му син Александър бяха сред вярващите миряни, дошли на святото място да потърсят Божията милост в нощта на празника. Семейството им има корени в санданското село Ладарево. "За първи път съм тук, в този храм. Имаме със съпругата ми бебенце на 3 месеца и затова съм с майка ми и по-големия син Сашко.

"От 2-3 години насам се случиха в семейството ми няколко нещастни случая, за което дойдох тук да търся Божията помощ и тази на Св. Антоний Велики. Сашко е много умно, но свръхбуйно дете. Беше на около годинка, падна лошо и си удари главичката. След това мина време, оперираха го от херния, не след дълго си счупи и ръчичката. Затова ще се моля за здраве на цялото семейство и най-вече Сашко да бъде по-смирен. В детската градина той е много послушно дете, но вкъщи е свръхпалав.

Искам да призова хората да не прибягват към разни баячки, врачки и врачувания, тъй като оттам можеш единствено да изпатиш. Истината е вярата в Бог. Затова вместо да вземат хората заеми за ходжи и прочие, за да им развалят магии, да ходят по-често на църква и там да молят за помощ. Всеки един отец ще им прочете молитва за състоянието, в което са, и съм сигурен, че вярата в Бога ще избави всекиму от бедата, в която се намира", убеден е Емил Христов.

Марияна Колева и синът й са пристигнали чак от Димитровград, за втори път посещават храма "Свети Антоний Велики". "Прочели сме, че този светец помага много, а синът ми има нуждата това да се случи колкото се може по-скоро. Много трудно понесе развода със съпругата си и изпадна в тежка депресия. Предишния път дойдохме на 8 декември, но тогава отчето не даде да нощуваме, а му прочете молитва, която му се отрази доста положително. Още тогава той усети облекчение, затова днес ще посрещнем празника тук, в храма, с вяра и молитва. Отецът ни прочете и благодарствена молитва, тъй като синът ми се чувства по-добре вече след първото ни посещение", сподели с вяра и вълнение 60-годишната майка Марияна Колева.

Голяма женска група пристигна в храма от санданското село Хърсово, води ги Валентина Апостолова, която многократно си е тръгвала от храма очистена и благословена. Жените останаха да пренощуват в храма, а на другия ден имаха намерение да останат за тържествената литургия, за която се очакваше и Неврокопският митрополит Серафим.

"Тази година се падна лошо време и затова не е препълнено, както предходните, когато буквално нямаше къде игла да пуснеш от хора", каза Яне Пашов, който е бивш кмет на градчето, а сега е пенсионер и клисар в храма. "Молитвата тук отразява душевното състояние. За да дойде човек да пренощува в черквата "Св. Антоний Велики", той се оставя в ръцете на Бога.

Този храм беше затворен 44 години, от които 35 години през така нареченото комунистическо време. Но хората пак идваха да преспиват за здраве. Знаехме, че тогава беше атеистично време, искаха да прекъснат връзката между вярващите и Създателя, който ги лекува тук чрез патрона на храма Св. Антоний. След това дойде 1990 година, целият ни малък град се бори безуспешно 9 години да отворим храма, докато добрият създател ни даде ум да направим литийно шествие с Мелнишката чудотворна икона и буквално тя го отвори. Защото идваха много комисии от Министерството на културата да ми тропат на мене - да не съм посмял да отрежа катинара на храма. Тогава им казах, че ще се борим само с чисти средства. След като направихме обиколка на целия Мелник с чудотворната икона, дойдохме тук и видяхме, че е срязан катинарът. Софиянци и санданчани до ден-днешен не са ни подложили на съмнение, че може да сме сторили манипулация. От лятото на 1999 година храмът вече е отворен и хиляди хора от цяла България и чужденци са минали оттук да преспиват за здраве.

Преди година и половина дойде едно семейство от Благоевград с 3 големи деца. Синът беше млад архитект, а двете му сестри - студентки. Тогава родителите им ми казаха, че преди година и половина са спали тук, на каменната плоча пред входната врата. Това е станало в студен есенен ден. Майката, която си спомням, че беше общинска чиновничка, ми разказа как са спали отвън, защото малката й дъщеря, студентка, буквално полудяла, докато се готвила за изпит в първи курс. Лекарите били безпомощни в Благоевград, но разбрали от възрастни хора в махалата им за това свято място и се решили, макар и на открито, да пренощуват пред храма.

Тази жена сънувала сън, който никога няма да забравя, след като ми го разказа. Свети Антоний им отворил вратата и им казал: "Щом ви е толкова голяма вярата, аз ще ви помогна". На сутринта хората се прибрали в Благоевград, а дъщеря им - жива, здрава и изцерена. Нямало и помен от болестта. Затова дошли цялото семейство на благодарствено поклонение", разказва със сълзи на очи клисарят Янко.

"Именно тази жена тогава ми разказа, защо живописта по стените на храма е с цветя. В съня си, след като й била отворена вратата на храма, тя видяла до местата със столовете вази с цветя, но някои били увехнали. Тя се обърнала към Свети Антоний с думите: "Ще отида да донеса прясна вода и да полея тези, които са увехнали. Той обаче й отвърнал, че нямало да се освежат, защото всъщност това не били цветя. "Всяко едно цвете е човешки живот и ти на него не можеш да помогнеш", отвърнал й светецът.

Аз съм се молил Свети Антоний да разкаже на някого защо са тези цветя по стените и това се случи с тази жена и майка от Благоевград. Това са оригинални стенописи от 1981 г. Дали живописецът, когато ги е рисувал, е знаел това, което аз знам, никой не може да каже.

Но моето дълбоко убеждение е, че тук стават чудеса не само на празника Св. Антоний, а целогодишно. Сещам се отново за 2003 г., когато дойде една пловдивчанка, която на площада разказа пред всички мелничани, че два-три месеца преди това е спала тук, защото й предстояла операция заради миома. След като се молила за изцеление цяла нощ, жената си тръгнала на сутринта с вярата, че се е излекувала. Отишла на лекар, снимала се на рентген и със старата и новата снимка се явила отново на преглед. Лекарите се удивили, когато видели, че туморното образувание е изчезнало.

Друг случай от Варна - идва младо семейство, жената имала бяло петно в окото. Беше през деня и тогава ги посреща тогавашният касиер на храма. Хората останаха да преспят, впоследствие жената ми разказа как чула глас, след като решили на заранта да си ходят. Затова се върнала да поспи още малко. Тогава, като се събудила, видяла в огледалото, че петното го няма", завърши поредната си история за чудодейно изцеление клисарят Янко.


Какво четем:

🔴 Дарители дали 650 литра кръв от началото на годината

🔴 Стихове и Перперикон събират Мария и Милен

🔴 Гърция качи Бербо на пиедестал

Източник: 24 часа



Коментари



горе