Симеон Радев: "Щом е за България


На 19 януари се навършват 137 години от рождението на Симеон Радев – бележит български писател и дипломат. За него широката българска културна общественост има представа като такъв главно от летописните му книги „Македония и българското възраждане“ и „Строителите на съвременна България“. Лично познат с плеада деятели на ВМРО още от нейното създаване, като Гьорче Петров, Даме Груев, Христо Татарчев и други, той е посветен в революционното дело почти невръстен от самия Гоце Делчев, който го заклева пред евангелието, камата и револвера.

Неговото описание в книгата „Ранни спомени“ на обществените отношения и националния живот за едно време в Македония е най-автентичното и сбито правено някога.

Четейки тази негова последна книга, открих още в самото предисловие, нещо което всъщност ме подтиква да напиша тези редове. Той пише: „В 1954 година бях много потиснат и като размишлявах как мога да освободя духа си от това угнетение, намерих, че най-доброто средство ще бъде да опиша спомените си от моите младини, когато ученик в Македония и Цариград, живеех с гордостта да казвам, че съм българин и с радостта, че се уча.

Направих това. Олекна ми. Книгата написана, оставих я настрана с надежда, че ще дойде ден да излезе на бял свят. Тоя ден дойде - щастлив съм, че го дочаках.“

10.01.1961 г. ВМИ София

Защо е бил потиснат Симеон Радев до 1954 година? Обяснението се налага от само себе си. Но трябва да се знаят фактите, които засягат не само него, но и редица други кадърни, отлично подготвени дипломати.

След 9 септември 1944 година, голяма част от тогавашните дипломати, намиращи се зад граница остават вън от България. От завърналите се и тези, които са били в центъра – МВнР са оставени на работа само 20 души, в това число и Симеон Радев. Намерението на тогавашното ръководство е било те да бъдат използвани предвид новата международна обстановка, главно за подготовка на позициите на България на Парижката мирна конференция. Те участват действително съвестно. Най-полезен е бил именно Симеон Радев, но и други запознати дотогава с отношенията ни с балканските страни. Оценката на тях като професионалисти е била отлична. Това ми разказа Ненко Чендов – бивш посланик в Турция и заместник-министър, който в края на 1991 и началото на 1992 г. ме завари да работя върху Договора за приятелство, добросъседство, сигурност и сътрудничество между България и Турция. Бях натрупал на бюрото си около 30 папки, взети от архивите, съдържащи работи и от Симеон Радев. Чендов ги попрегледа и ми каза : „Правилно си се насочил. Симеон Радев и досега си остава един от най-добрите ни специалисти по Турция“. Той въздъхна и добави : “Аз бях първият началник на „Кадри“ на МВнР след 9 септември 1944 година. Веднага след подписването на Парижкия мирен договор през 1947 година ме извика Васил Коларов и ми нареди – „Всички тези 20 бивши дипломати до три дена да ги няма.“ Изпълних заповедта. Уволнихме всички включително и Симеон Радев. И до ден-днешен не мога да си простя, че послушах Васил Коларов.

Има обаче и друг непознат епизод от живота на Симеон Радев от последните му години, а може би и месеци преди да го достигне смъртта.

През 1964 година на посещение в България идва /след дълго замразяване на отношенията/ министърът на финансите на Турция - Фехби Ислямиели. Тогава министър на външните работи на България е Иван Башев.

Взето е решение да се активизират българо-турските отношения. През 1966 г. започва този нелек процес.

На 22 юли 1966 г. е подписан в София Протокола Иван Башев – Ихсан Чалаянгил. Той предвижда двете страни да подпишат две споразумения : „За изселване на български граждани от турски произход, чиито близки и роднини са се изселили преди това в Турция“ и „ Споразумение за ликвидиране на взаимните имуществени и финансови претенции между двете страни“.

Изведнъж, обаче се оказва, че нашето министерство няма достатъчно подготвени специалисти. Освен това институционалната памет в значителна степен е загубена. Да се водят такива сложни разговори с опитна, пазеща традициите си дипломация като турската, е „кауза пердута“.

Взема се решение да потърсят помощта на бивши дипломати – запознати с материята. Задача почти неизпълнима. Знае се как са били те уволнени. Новите началници, няма как да влязат в контакт с тези, които са засегнати лично от тях.

Тогава се решава да изпратят най-младия стажант-аташето в „Турска секция“ – Стамат Стаматов, да ги намери и сондира мнението им дали биха се съгласили да консултират министерството по поставените задачи.

Никой не се отзовава. Един от тях, Иван Сливински, бивш завеждащ „Турска секция“, още като чува с каква задача е изпратен посетителят, изсъсква през зъби през полуотворената врата „Млади момко, кажете на Вашите началници, че не искам нито да ги виждам, нито да ги чувам!“, и я затръшва.

Стамат Стаматов не се прибира и се насочва към другия адрес – Симеон Радев. Той го посреща изключително топло и вежливо. Разговорът продължава почти два часа. Симеон Радев се интересува за всичко. За атмосферата в министерството, за подробностите около предстоящите разговори. Накрая се замисля и отговаря кратко: „Щом е за България - ще дойда!“

На другия ден Стамат Стаматов докладва лично резултатите от разговорите на Иван Башев. Той е поискал това. Не пропуска да сподели и впечатлението си от обстановката в жилището на Симеон Радев, която говори, че обитателите му са изключително материално затруднени. Самият Симеон Радев между впрочем, отговаря на интереса на младият си посетител, че пенсията му е 70 лв. Възмутен от това Иван Башев нарежда да се изготви докладна от негово име за отпускане на персонална пенсия от 270 лв. на този наистина заслужил бележит българин и патриот. За съжаление на 15 февруари 1967 г. Симеон Радев почива.


Какво четем:

🔴 2000 българи играят хоро на олимпийския стадион в Берлин

🔴 Борисов пред бизнеса: Пет закона за съдебната реформа влизат в парламента

🔴 Жена от Родопите доказва силата на мечтите

Източник: БГНЕС



Коментари



горе