Пътуване до Хасково! "Исусе… тия хора колят кучето си"


Еуфорията в интернет около връзката между певицата Никол Шверцингер и хасковлията продължава с пълна пара. Десетки „колоритни снимки“ обикалят интернет пространството със скоростта на светлината, но този разказ ще ви просълзи от смях. Негов автор е Никола Крумов. Публикуваме го без редакторска намеса!

Пътуване до Хасково

Аз съм певицата Никол и съм новото гадже на българския тенисист Григор. Преди ходех с пилота Люис, но го разкарах(та той мислеше само за електронни игри). Каква разлика между двамата – първият единствено мачкаше клавиатурата, а Гришо само се чуди как да ми събуе гащите. Люис обичаше най-много да се гушкаме(също и да си разменяме обеците), а Грег се връща от корта(няма добр’утро-добр’ден) и веднага се нахвърля отгоре ми като гладен ученик на топла баничка. Аз съм момиче от класа и обожавам луксозния живот – само най-добрите партита, дрехи, яхти, къщи… Обичам пътешествията. Днес заминаваме на гости в Хасково. В самолета играя малко джобен тенис с любимия. Пътуваме от Лондон. България се намира в източна Африка между Испания и Мадрид. На летището в София без да забележа ми откраднаха обувките от краката, но това не е проблем. Качваме се в чакащата ни лимузина. Колко красива страна – навсякъде природата е подсилена с интересни арт инсталации от боклуци(дори по дърветата), а снега от пътя нарочно не се чисти, за да е по-забавно на водачите. С Григор се натискаме в колата, а нашият шофьор ми е измислил ново име, което повтаря непрекъснато – Ду Хайму. Много готино – ще го запомня. После ни спират от пътна полиция и ни „сурвакат” с 20 лева(традиционен ритуал който не разбрах, но ми хареса). Следобед пристигаме. Посрещат ни тържествено и с много любов. Търся басейна, но намирам само едно много странно куче – то е огромно, розово и има две дупки на лицето. Вечерта идват роднини и приятели на семейството, ще правим купон. Сядаме на дълга маса в хола, а аз се старая да помагам. Стаята мирише на пържено и цигари, но домакините предвидливо са ме облекли със стария анцуг на чичо Пенчо, фланелката връз която спи котката Тодорка и някакъв елек принадлежал на майката на едната баба(много бил топлел, което е вярно). Подготвила съм изненада – българската песен „Бяла роза”. Разчеквам гърло, а гостите като по сигнал оставят вилиците и чашите си. Започва така нареченото хоро – колко е хубаво. Бързо научавам стъпките, а останалите ме викат възторжено на няколко биса. Сядаме за почивка. Пием плодов сок от дървото ракия. Нещо ме напъва(дори и на нас звездите понякога ни се ходи по голяма нужда). Търся тоалетната, отваряйки всички възможни врати. Боже, няма такава, а главичката му вече се е показала. Ще се пръсна. Гришо ме вижда, обяснявам му с две думи, хваща ме спешно за ръка и ме повежда към една много по-малка къща на двора. Свършвам си работата, а любимият ми показва как да си служа с вестника. Той е рицар. Облекчена сядам на масата. Токът спира(явно от виелицата навън), носят се свещи, камината пука, веселбата се засилва с песни. Тук хората са различни. Аз имам много приятели в шоу бизнеса, милиони фенове, но тези люде в Хасково наистина ме обичат – виждам го в очите им. Те не ме разпитват колко пари имам, къде съм правила концерти, кои известни личности познавам. Те се интересуват от мен самата, любопитни са каква съм като човек. Говорим до късно, а после с Грег си лягаме. Печката на дърва бумти в спалнята, устните ми поемат тялото му. Сутринта се събуждам от неописуема врява. Слизам по стълбите от втория етаж и право на двора. Исусе… тия хора колят кучето си. Ужас. Режат парчета месо от гърба му и ги слагат на метална решетка над въглени – нещо като кърваво барбекю. Лее се вино, а мъжете са голи до кръста на студа. Няма да ям от това, но миризмата от скарата е влудяваща. Е… ядох. Горещото вино е великолепно, кучешката сланина на жар превъзходна, разговорът весел и непринуден. Искам този ден да не свършва никога. Стояхме една цяла прекрасна седмица. После си тръгнахме. На раздяла сълзите нямаха спиране, не исках да си отивам, изпитвах болка от това. В самолета мислех за родителите на Гришо – толкова свестни хора. Но най-много разсъждавах над самите българи. Те са впечатляващи със своята идентичност и неповторими обичаи. Те са намерили начина да се веселят въпреки всичко. Радват се, иронизират себе си, смеят се и накрая винаги малко се оплакват. Разбира се и в тази държава има много несправедливости, но погледнете как се е обърнал светът. Моят Григор е като разцъфнал млад бизон… Как само прекарах оная пача Маша.

Автор:Никола Крумов


Какво четем:

🔴 Симеон Радев: "Щом е за България

🔴 2000 българи играят хоро на олимпийския стадион в Берлин

🔴 Борисов пред бизнеса: Пет закона за съдебната реформа влизат в парламента

Източник: bgnews168



Коментари



горе