Георги Джагаров умрял от срам в мизерия, непогледнат от децата си


Едва ли някой ще се учуди, че веднага след 10 ноември 1989 г. на закрито партийно събрание в Съюза на българските писатели се разобличава вредната политика на Георги Джагаров. Тъй като Янко Станоев не е член на комунистическата партия, не присъства на форума, но случайно попада в сградата на Съюза на „Ангел Кънчев” 5, докато той се провежда.

Като влиза, от микрофоните на партера кънти писклив глас: „Това, което извърши Джагаров, опетни името на СБП...” Станоев вижда, че "подсъдимият" седи сам в "Тихия кът" - обичайното място за важни творчески раздумки в момента е нещо като единична килия. А салонът прелива от люде с "активна гражданска позиция", спомня си Янко Станоев пред столичен седмичник. Оказва се, че ораторът е поетът Веселин Андреев, който не след дълго се самоуби.

Човек не знае накъде ще го отвее съдбата. От самото начало животът на Джагаров е покрай големите, покрай властта. Като ученик влиза в РМС и се озовава сред ярки антифашисти.

Попада в затвора и излиза на 9 септември 1944 г. А нито един от неговите съдници не излезе от затвора на 10 ноември 1989 г.

До един бяха служили на властта, коментира Янко Станоев. После Джагаров завършва Московския литературен институт „Максим Горки”.

Като си тръгва за България, развеселени руснаци в съседното купе на влака го канят на чашка в своята компания. Сред тях е и Леонид Илич Брежнев, по това време областен управител в Русия. Оттогава е познанството на Георги Джагаров с бъдещия генерален секретар на ЦК на КПСС. След време, вече заел най-високия държавен пост в СССР, Леонид Илич гостува на Тодор Живков в България. Джагаров вече е зам.-председател на Държавния съвет на НРБ и в качеството си на такъв участва в посрещането на важната делегация.

Брежнев е видимо пиян още при слизането от самолета на летище София. „Свестява се” с две водки в залата за ВИП гости на сегашния Терминал 1

Малко по-късно, на обяда в резиденция „Бояна”, важният политик задрямва на масата. Живков прави знак всички присъстващи да излязат и само да вземат цигарата на Брежнев - да не се подпали. Хитрият държавник си е наумил при тази визита да издейства от батюшката да бъде опростен 2 млрд. преводни рубли дълг на България. И успява. При същата визита Брежнев е удостоен за пореден път със звездата "Герой на НРБ".

Брежнев обаче имал друга важна менторска мисия - да предупреди българите да внимават в отношенията със СФРЮ. По това време Югославия е лидер на организацията на т.нар. необвързани държави и с нея според СССР трябвало да се прави дипломация. „Тодор, вие пак нещо сте се сдърпали със сърбите?”, започнал диалога Леонид Илич. „Сбъркахме...”, заоправдавал се Живков. „Ние сме патриоти и си имаме своето национално достойнство”, обадил се Джагаров - разбираемо е, че поетът може да си позволи да каже неща, които политикът при същите обстоятелства не може. „Аз съм руски патриот и винаги ще пия за един български патриот!”, казва Брежнев, вдигайки наздравица. После обаче викат Джагаров в Москва да дава обяснение за фриволното си поведение, макар че се осланял, че като на творец му е простено да се държи по-свободно.

Благодарение на Георги Джагаров Янко и още 31 млади творци се сдобиват с лелеяното софийско жителство. След падането от власт на Тодор Живков Георги Джагаров ще признае:

Живков умееше да прикотква писатели, учени, артисти, режисьори...

Тази атмосфера ни допадаше. Трудно беше да се проумее, че това е също начин да се разруши личността на твореца”. Безкръвната гилотина чрез дрогиране е много по-страшна от тази в другите соцстрани чрез затвори и груби репресивни санкции. А Живков я практикуваше с десетилетия. По безкръвен начин той успява да превърне част от творците от индивиди в гайки и бурмички в тоталитарната машинария.

След 10 ноември 1989 г. талантливият българин е толкова беден, че се срамува да говори с децата си. „Оказа се без имоти, без пари... и всъщност преди 15 години умря от срам”, смята Янко Станоев.

Досие

Георги Георгиев Джагаров е български поет и драматург. Завършва литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работи като редактор във в. „Литературен фронт“ и като драматург в Младежкия театър. Членува в редакционните колегии на списанията „Пламък“ и „Родна реч“. Бай Тошо го прави председател на Съюза на българските писатели и заместник-председател на Държавния съвет. Като член на ЦК на БКП на пленума през 1973 г., на който се обсъжда идеята България да стане 16-а република на СССР, казва: "Едва ли е нужно и аз да подчертавам, че и с този доклад другарят Тодор Живков прояви онези качества, които ние отдавна познаваме, за които го уважаваме и обичаме като мъдър и прозорлив ръководител на България, онези качества, които му спечелиха име на един от най-изтъкнатите дейци".


Какво четем:

🔴 БЪЛГАРИЯ - ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ

🔴 МИСТИЧНИТЕ ТАЙНИ НА БЪЛГАРИЯ, ОТПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 7000 ГОДИНИ

🔴 Кмет плати с лични средства горивото за снегопочистване

Източник: Блиц



Коментари



горе