Голямата тайна на Антихристиянското въстание от 866 г.


Потушавайки бунта с отчаяна жестокост, княз Борис-Михаил се е борил, за да запази живота си и престола

Официалните версии за покръстването на българите са сътворени несъмнено във времева близост със самото събитие, може би и едновременно с него; те са част от пропагандното съдействие, което Цариградската патриаршия оказва на българския владетел в условията на борбата за налагането на християнството в България. Според едната от тях великият господар Борис решил да се покръсти след като инокът Теодор Куфара бил сменен, по молба на императрица Теодора (815 - 867) - майката на император Михаил III (842-867), за сестрата на българския владетел, неизвестно как попаднала във византийски плен. Тази Борисова сестра, която вече била станала християнка, убедила брат си в предимствата на новата религия, според Продължителя на Теофан, на когото дължим тези легендарни сведения. Последвалото християнизиране на българите, в легендарен изглед, е представено в Украсения препис на "История" на куропалата Йоан Скилица; рисунка на л. 68; Национална библиотека на Испания-Мадрид

(продължение от миналия четвъртък)

Отразяването на християнизирането на България е обект на целенасочена и съзнателно организирана пропагандна кампания още от 865 г. На причините за организирането й, нейните проявления и развитието на основните й елементи си струва да спрем подробно някога; сега е редно да поставим на обсъждане поне наличието на такъв исторически факт, защото той е в пряка връзка с днешната ни тема. Тази пропагандна кампания не е спирала през всичките 1150 години и нещо след налагането на християнството в България; тя продължава с модерни средства и днес.

Точно организирането на пропагандна кампания за налагането на християнството в България, при това изглежда едновременно със самото събитие от есента на 865 г., е главната причина днес да се налага да търсим под лупа историческата истина за последвалите събития; а те са от особена важност. И докато самият акт на покръстването на обитателите на Двореца на българските владетели, а и, изглежда, на Вътрешния град в Плиска изобщо, е вече сравнително добре изяснен след почти двувековни усилия на изследователите, то последвалите масови изяви на недоволство от решението на княз Борис-Михаил остават все още твърде неясни. Точно те, както личи от изворите, са били най-често обект на прикриване и преиначаване.

Нека веднага да определим историческата времева рамка на разглежданите събития. Ако предположението ни, въз основа на етнографски и езикови данни, за началото на Антихристиянското въстание е вярно, то броженията трябва да са траяли почти пълни три месеца - от Деня на Слънцето (Сурва, 1 януари) до 28 март (вж. първата част на този текст) 866 г. Откритият от Анатолий Турилов християнски празничен календар, в който победата на княз Борис-Михаил е чествана от Българската църква именно на тази дата още в следплисковско време, няма да можем да пренебрегнем. Наистина, това сведение не е подкрепено от друг извор, но пък ако изолираме всички данни за българската история, които съществуват само в един-единствен писмен извор, то тогава ще бъдем принудени да се лишим от поне една трета от събитията през последните почти 1335 години от съществуването на държавата ни; едва ли бихме могли да си го позволим.

Несъмнено ще се връщаме пак на въпроса за последователността на събитията в Антихристиянското въстание в България през 866 г. и в следващите месеци, но първоначалното определяне на времевата рамка е наистина от особена важност. Засега е достатъчно, че предположеният от нас начален ден на въстанието не противоречи на останалите сведения, които имаме за това време; напротив, този ден е напълно в съзвучие със знанията ни за покръстването на владетелския двор в Плиска и за последвалите събития.

След двумесечно затишие (от 1-19 септември до 9-19 ноември 865 г.), през което време някакви слухове все пак вероятно са успели да се процедят навън от затворения свят на Вътрешния град в Плиска, и поне 40-дневни активни покръстителни действия до края на декември, при съществуващите по това време съобщителни транспортни връзки вече е било възможно организирането на масово съпротивително движение; да, именно масово.

Въпреки целенасоченото въздействие върху писмените извори нямаме друг избор освен да характеризираме възникналото брожение първо като въстание ("тези, които били въстанали [surrexerant] против него [княз Борис-Михаил]"), по думите на реймския архиепископ Хинкмар (IХ в.) в Бертинските летописи. Нека припомним още, че архиепископ Хинкмар преразказва, както личи, сведения от първа ръка - през папа Николай I, който пък е добре информиран от българските пратеници, които през лятото-есента на 866 г. пристигат в Рим; за това пратеничество и за резултатите от него Хинкмар е отлично осведомен.

Понеже няма съмнение, че брожението трябва да определяме като въстание, а не само като бунт, сме длъжни поне накратко да се спрем на неговата масовост. Пак Хинкмар е категоричен: "И тъй, колкото били [,quotquot igitur fuerunt; т. е. всички] [велможи; proceres у Хинкмар, primates в 17-тия отговор на папа Николай I] в десетте области [на съответното понятие ще се спрем друг път] [на България], те се събрали около двореца му [на княз Борис-Михаил]." Трябва да е станало ясно, макар сега да не е възможно да се спрем на всички извори за тези събития, че въстанала цялата старобългарска аристокрация от всичките 10 области в държавата; масовостта на въстанието не би следвало да се подлага на съмнение вече.

Нека накратко видим кои са участниците в бунта. В замъглените съвременни и по-раншни интерпретации на тези събития, брожението срещу християнизацията на България манипулативно се определя като "бунт на боилите", което е напълно извън наличните изворови исторически, археологически и етнографски данни; етническата принадлежност на въстанниците никъде не е упомената категорично. Сега само ще напомним, че унищожаването на федеративния характер на българската държава при кханасюбиги Крум, или най-късно в първите години от царуването на Омуртаг, извежда в държавното управление, включително и като управители на области, представители на славянската аристокрация; сред Омуртаговите "хранени хора" е багатурът Славна -надгробният надпис на багаина го определя като стотник. Надгробието на багаина Остро е открит при разкопките на Шуменската крепост, а боритарканът Радислав бил управител на Белград - "най-прочутият от дунавските градове" и на околните земи и в това му качество посрещнал учениците на светите ни братя Кирил и Методий през 886 г.

Отдавна бе предположено (Васил Златарски 1927), че в Антихристиянския бунт от 866 г. участват, първо, знатните от всичките 10 области на държавата, и, второ, практически цялото население на Плиска и от нейните околности. Археологическите проучвания в тези земи през последните десетилетия показаха категорично разнородния етнически състав на населението там - както в самата Плиска, така и наоколо. Макар на етническия състав на въстаниците да предвиждаме да се върнем друг път пак, то приведените примери би следвало да ни убедят още сега, че далеч не само прабългарските аристократични родове били против християнизирането на България; славяните също участват, макар и процентно в по-малка степен, както ще видим друг път, в защитата на вярата на предците.

Подкрепата на процеса на християнизация на България след славяните обаче трябва да се признае като по-съществена, като дял от населението, отколкото сред прабългарите. Също отдавна е отбелязано, че християнизацията на България е процес, който върви успоредно с процеса на славянизация. За разлика от западните и източните славяни, за чийто мощни антихристиянски въстания тук също е ставало дума, процесът на християнизация на славянските племена на Балканите върви изглежда по-плавно и значително по-спокойно; и това е така поне по две причини.

Ако предположим равномерно заселване на българското землище към 865-866 г., то ще получим, че приблизително една четвърт от него е заселено с население, което по-рано е било в границите на Византия, т. е. по всяка вероятност - вече християнизирано; става дума за земите на юг от Стара планина - в Македония и Тракия, но също и в Отвъддунавска България, където има потомци на заселено там византийско население. Така можем с голяма доза сигурност да определим, че обществената база на Антихристиянското въстание от 866 г. не превишава три четвърти от населението на страната по това време.

Славянските племена, от установяването им на Балканския полуостров, са по-податливи на възприемане на всякакви инородни вярвания поради относителната неразвитост на собствените им религиозни представи - археологическите следи от славянски култови паметници от всякакъв вид се броят на пръстите на ръцете; това несъмнено, макар в много по-малка степен, важи и за традиционните прабългарски религиозни схващания. В това време християнството е напълно завършена цялостна система от вярвания, даваща стройно и съзвучно с представите на средновековния човек обяснение на окръжаващия свят. Относителната неразвитост на религиозните вярвания на славяните и прабългарите несъмнено улеснява в значителна степен християнизацията на България; за разлика от много по-късната християнизация на западните и източните славяни, когато славянските религиозни вярвания вече са значително по-развити и всеобхватни.

Ако обаче Антихристиянското въстание от 866 г. е толкова масово, както го показват изворите, то как княз Борис-Михаил успява да го потуши; дори с лекота, според внимателно отредактираните още в тяхното съвремие извори. Потушаването на въстанието е всъщност най-голямата тайна в тези събития; обясненията на изворите за чудеса, свещи и 48 сръхчовеци съвременният здравомислещ българин няма как да приеме.

Сякаш сведенията за тези събития започват да изплуват простепенно. Датата 28 март - победата на княз Борис-Михаил над въстанниците, съотнесена към етнографските сведения за омокрянията в края на Мръсните дни, дават продължителността на тази епична битка на живот и смърт; нито лесно, нито бързо княз Борис-Михаил успява да запази живота и престола си - масовостта на въстанието осигурило неговата значителна продължителност. Цялата истината за потушаването на въстанието от 866 г., ако нейното разкриване изобщо е възможно в наши дни, ще трябва да се търси надълбоко, под дебелите пропагандни наноси на времето.


Какво четем:

🔴 Българинът, класиран сред 10-те най-добри пейзажни фотографи в света: Старая се да обръщам повече внимание на хубавото около нас

🔴 За Мария, нашето лицемерие и чуждото богатство…

🔴 В България царува стикерът

Източник: СЕГА



Коментари



горе