Teлякът – една отишла си професия
Овча купел и Княжево са близо до Павлово, а съвсем малко по-надалеч от махалата ни бе и Горна баня, тъй че първите ми „бански“ спомени са свързани тъкмо с тия места. Обикновено в неделя заран дядо или баща ми купуваха билетчета, чинно сядахме на огледално лъснатите от посетители дълги пейки и зачаквахме. От банята излизаха вече изкъпалите се, опашката ги поглеждаше завистливо, баняджията викваше по фелдфебелски гръмовно следващите номера и нейде подир час идваше и нашият ред.
Същинската баня бе прелюбопитна гледка за детския поглед с малкия /по-горещ/ и голям /по-хладен/басейн – и двата с глави на лъвове или грифони, чиито уста бяха превърнати в шурнали; с лаканите и тасовете за обливане; с мустакатите чичовци, които влизаха отвреме-навреме и потропваха по някое желязо с налъм или с металната си дръжка за отключване на кабините, за да сплашат гмуркащите се или плуващи малчугани, защото плуването в басейна, както и сега, беше забранено… Запомнил съм тия неделни сутрини и с хората, нахлузили на китката на някоя от ръцете си ластик с метално кръгче, които, миейки се, начесто хвърляха по едно око към човека, препасан с чаршаф, около когото непрестанно бе шумно и оживено. Те, казано ми бе, чакали ред за него. За теляка. Фигурата, без чието присъствие всеки разказ за софийските обществени бани винаги ще си остане блед и непълен…
Постепенно градските бани намаляха – едни бяха съборени, други органите на ХЕИ често затварят, над трети пък тегне заплахата от закриване. Защото не били рентабилни. Нищо чудно и да е така. Истина е, че къщите в града се топят, а доста от живеещите в блокове – даже когато нямат топла вода – предпочитат да топлят кофи с бързовари и се къпят в апартаментите си и тъй бойкотират /странно ми е защо/ кварталните си „чистилища“, които редовно са посещавали допреди година-две десетилетия наред… И тия бани /особено неминералните/ все повече и повече линеят. Редеят клиентите им, редеят и теляците.
Между отиващите си столични квартални бани е и т.нар. „Разсадника“ – на пресечката на „Жданов“ и „Хисаря“. А светлоокият мъж от снимката – Йордан Йорданов е теляк от четвърт век. На шестдесет и две години е, софиянец, преди да се захване с тоя занаят, бил кантарджия към склада на „Топливо“ при някогашната гара „Сердика“. Работил пет години най-напред в баня „Три кладенци“ /на спирка „Одрин“ по линията на „тройката“/ и там всъщност – при Киро Гълъбаров, научил всичко най-важно в бранша. И вече двадесет години е в „Разсадника“.
…Сам всеки се къпе както му е угодно, но класическата теляшка последователност за действие е следната: почва се от гърба, сетне иде ред на ръцете, на краката – най-накрая. Сигурно се досещате, че всичко това се върши, след като клиентът поне десетина минути предварително е стоял под душа. Изтриването става с кесе /или спарка/ от литак. Което ще рече – от чиста вълна. Преди ги давали от самата баня, сега теляците – тъй и не разбрах по чие хрумване – си ги осигуряват сами.
След изтриването е сапунисването. Със сапун на клиента. А измиване на главата също се прави само ако посетителят пожелае. И цялата процедура трае четвърт час. В разтвор от калиев перманганат кесето се дезинфекцира след всеки клиент и следващият може да сяда…
Работата – в сравнение с преди десетина години – е намаляла три-четири пъти и
действуващите теляци в София в момента са изключително пенсионери. Зарад курортите
лятото е „мъртъв“ за занаята сезон, а иначе – през седмицата – по-оживено е все
пак в петък, събота и неделя. Клиентите са и млади, и деца, не само възрастни;
и хрисими, и кавгаджии, и темерути. Останат ли веднъж доволни /а бай Йордан, въпреки
че фигурата му е на боксьор от категория „перо“, е прочут с чевръстите си масажи
на цялото тяло, от които всеки мускул живва/, започват да идват всяка седмица.
Не всички са сръчни обаче като него, а и мнозина не си дават много-много зор.
Още повече че стимули всъщност няма. Тарифната ставка е малко над пет лева, но тя важи само за получаване на болнични и на отпуск. Твърда щатна заплата няма. Системата е – на парче. Билетът за теляк струва двадесет и четири стотинки, от тях за него са двадесет, остатъкът – за предприятието. Тъй че от пет души: лев. И каквото падне от бакшиша. Мижави приходи, с две думи, затуй млади хора няма. И не ще има. Не само според Йордан Йорданов.
Щях да забравя смените. Две са: от 8,00 до 14,30 и от 14,30 до 20,30. На всеки час работа по наредба се полагат десет минути почивка /парата, може би някои си спомнят, бързо замайва/, но има ли клиенти, тая пауза тъй и не се ползува.
Баняджията втори път поглежда към нас – явно насъбрали са се клиенти, и бай Йордан става. Пътьом съблича лилавата хавлия от гърба си, мярвам за последен път синята татуировка на гърдите му, махва ми с ръка и открехва вратата. Откъм банята долитат шум и гласове, облак фанара надниква през прага и дребничкият мъж тихо и из един път потъва в него…
Препечатано от сп. „София“, 1986 г.
Автор: Иван Тодоров
Какво четем:
🔴 Из страниците на "Калуня-Каля" от Георги Божинов🔴 Съвети, които могат да намалят сметките ни за ток
🔴 Духлата е най-дългата пещера
Източник: socbg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
