Родното: Думи на велики българи: Алеко Константинов


Припомняме ви незабравими думи и цитати от творчеството на великия български писател и общественик Алеко Константинов. На 13-ти януари 2016 се навършват 153 години от неговото рождение. Алеко Константинов е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев на 23 май (11 май стар стил) 1897. 

„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!” -  откъс от фейлетона „Страст”

„Ний не умеем да ценим и не сме привързани страстно към нашата хубава природа. Защо? - Защото не я знаем, защото живописната природа не се изучава нито в кафенетата, нито в кръчмите. В кръчмите и кафенетата, сред удушливия дим, под влиянието на наркотическите и спиртливи питиета и озлобените газети, ще постоянствуваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България със стереотипните фрази: „А бе българска работа”, „българи-диваци, не ги ли знаеш”, „българия-дивотия”... А пък нито България, нито българите изобщо са диви, а сме диви и простаци ний, които знаем само да хулим, за да се покажем, че уж сме много видели и много знаем...” 

„Опознай родината, за да я обикнеш!”

„Пази боже сляпо да прогледа!“ 

„Ний сме убедени, че ако зададем въпрос: кой е първият гений в България – целият народ, без колебание, ще извика: Иван Вазов!“ 

„А идеали трябват, Алексей, те не са празна дума, както мисли жадната за облаги сволоч.“ 

Откъси от „Бай Ганьо”:

„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!”

„Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме.”  

„Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде…“  

„Той се огледа по стените на коридора, потърси някой гвоздей да закачи възела си; той мисли, че щом е стена, трябва да има и гвоздей по нея, и се обръща към мене: – Ама простя работа тези немци, един гвоздей не им стига ума да забият, па казват, че ние сме били прости. Като се убеди окончателно в простотията на немците, бай Ганю сложи нерешително кърпицата си с мускалите пред входа на стаичката си, за да му са пред очите, доде се изкъпе.“ 

„Бай Ганю от бързина, види се, беше забравил да тури в дисагите закуска. “А бе най-сетне българи сме, ще се прегледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце – ще помине човек. Ами!” И наистина, той помина добре. Другарите му го угощаваха с ядене и пиене – той ги угощаваше с най-горещ патриотизъм, смесен с апетит и жажда. Но всичко си има край. Свърши се най-после провизията на съседите ни, изпразниха се галоните…“

„– А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра… Знайш, алъш-вериш е то, не е шега… Па да ти кажа ли правичката… (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!…Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…“,


Алеко Константинов е роден в град Свищов на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови. Започва писателската си дейност с поезия. Става известен под псевдонима Щастливеца, както се иронизира сам в едно от произведенията си, и е автор на ненадминати сатирични фейлетони и остра публицистка. Първият му запомнящ се текст е пътеписът "До Чикаго и назад" (1894), в който описва пътуването си до Америка и проследява цивилизационните разлики, като дава темпераментна картина на нравите. Но може би най-популярната му книга е "Бай Ганьо", в която създава образ на герой, оспорван и до днес, но превърнал се в нарицателно име за различни проявления на човешкия и националния характер.  Сред по-известните му произведения са „Разни хора, разни идеали“, „Пази боже сляпо да прогледа“ и др.

По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България като с изкачването на Черни връх на 27 август 1895 се поставя началото на организирания туризъм.


Какво четем:

🔴 Най-голямото съкровище на тези любящи татковци са техните дъщери

🔴 Няколко наистина супер хитрини за зимнитe неволи

🔴 Близначета се родиха на Бабинден в Сливен

Източник: rodnoto



Коментари



горе