Сняг


Снегът от снощи е покрил до вчера голите дървета.
Три гларуса треперят вън… И зъзнат уличните псета.
Не се надявах… Боже мой! На детство някак ми мирише.
И белота… И самота… И чистота… И ми се пише.

За първи път, за първи път от много, много дълго време…
Къш на дребнави суети, къш на безсмислени проблеми!
Я виж онази струйка дим … Как с облачето се закача…
От къщичката… Диша още… Помежду два небостъргача.

И пише ми се за любов… И даже да изглежда смешно.
Не остарявай… Остаря ли… Ах, остарява безутешно…
С окапали листа… Снегът така прекрасно я покрива.
Но, знам , ще дойде пролетта… и ще докаже, че е жива.

А телевизора ръмжи… От политически дебати…
Земетресения… Войни… Насилия… И атентати…
И всеки ден… И всяка нощ… Натрапчиво… Демисезонно.
И от кошмара ме дели едва едно дистанционно…

А вън снегът… И боже мой! И детство… Толкова е странно.
И знам , ще се стопи… И пак към битието постоянно.
И любовта… ще плаче пак… И кучето ще й приглася.
А тази тънка струйка дим… Към небесата се възнася…




Четете още:

🔴 ГЪБИТЕ - РАСТЕНИЯ ИЛИ ЖИВОТНИ, ПОЛЕЗНИ ИЛИ ВРЕДНИ?!

🔴 Kак живяхме преди 10 ноември 1989 година

🔴 Национал живее с баничка на ден





Източник: memoriabg





Коментари

горе