Дяволското гърло или добре дошли в царството на Хадес


Венета Николова - Пътешествия без край

Пристъпиш ли прага й, за да се озовеш в хилядолетния й полумрак, ще се почувстваш като беззащитна брънка във Вселената. Заслушаш ли се в грохота на отвесните водни маси, които изчезват в бездънния лабиринт, ще изтръпнеш пред величието на майката природа. А когато чуеш легендите за нея, ще пожелаеш незабавно да я напуснеш, за да избягаш далеч от този ад. Наричат я не без основание Дяволското гърло. Пропастната пещера, чийто отвор е зейнал насред скалите на Триградското ждрело, привлича като магнит десетки хиляди, желаещи да надникнат в царството на Хадес. Но спокойно, всички те се завръщат живи и здрави от него!

_DSC0693 (2)

Пещерата била известна още на траките, обитавали тази част на Родопите. Те вярвали, че внушителната пропаст, от чието гърло се издигат мъгли и изпарения, е пътят към отвъдното. Оттук, според една легенда, в Царството на смъртта се спуснал Орфей, за да върне към живота своята Евридика. Бог Хадес обаче му поставил условие – да не се обръща назад към любимата, докато не напуснат царството му. Но точно на мястото на т. нар. Бучаща зала в пещерата Орфей вече не чувал стъпките на Евридика и притеснено се обърнал да я потърси. Така завинаги я загубил. Минавали години, векове, хилядолетия, а бездънната пропаст, зейнала като вкаменена рана в планината, си стояла все там, всявайки страх и почит сред местните хора.

_DSC0713

По време на турското робство пещерата била кръстена Страшната съдийка, а в гърлото й, без съд и присъда, хвърляли крадците и убийците. Никой смъртен обаче не дръзвал да проникне в непрогледната й паст до 1961 г. Тогава за пръв път трима смели алпинисти от София се спускат в нея. И установяват, че това е 60-метрова пропаст, в която пада най-големият подземен водопад на Балканите. Става дума за цялата река Триградска, която идва от съседна Гърция, минава през село Триград и се сгромолясва с чудовищен рев в Дяволското гърло.

_DSC0661 (3)

„ Хубавото е, че въпросните трима изследователи остават живи, за разлика от младите им колеги от гр. Варна” – твърди нашият гид Мичо Солаков. И разказва как в началото на 70-те години на миналия век 21-годишната Сияна и 27- годишният Евстати правят единствения засега опит да изследват т.нар. Сифон или мястото, където буйните води потъват в недрата на земята, сякаш погълнати от сифон. Водолазите се гмуркат, но повече не излизат живи на повърхността.

_DSC0696 (2)

Никой не може да разгадае подземния път на реката. Според изследователи става въпрос за огромен воден лабиринт, който задържа всичко, което попадне в нея. Правени са опити за проследяването на водните течения с оцветена вода. Но тя излизала на повърхността след цели два часа. „Къде ходи водата през това време, какви ги върши, никой не знае” – чуди се и се мае гидът ни, докато ни вкарва в 150-метровия естествено прокопан тунел, отвеждащ право в т. нар. Бучаща зала. „Това е най-голямата благоустроена за туристите подземна зала в България, вътре може да се побере целият столичен храм-паметник „Св. Александър Невски” – разказва Мичо Солаков. И добавя,че в подземната река живее пъстърва, която никога не е виждала светлина и е видоизменена. Цялата била покрита с бели петна, а някои по-възрастни и достолепни екземпляри са със закърняло зрение.

_DSC0671 (2)

През това време край входа на пещерата съзирам огромни черни петна. „Тук се е събрала цялата прилепна колония от околностите – това са над 35 хиляди екземпляра, които прекарват зимния си сън в пещерата” – обяснява Мичо Солаков. Според него няма съмнение, че именно Дяволското гърло е митичното Царство на Хадес. Доказателство за това са изваяните от природата каменни изображения на Орфей и Евредика, както и на цяла плеяда митични герои:

_DSC0680 (2)

„Героите от тази легенда са замръзнали от камък” – разказва Мичо. Разглеждаме вкаменения лодкар Харон, а също и Сизиф, който мъкне тежкия си товар, така, както е описан в легендата, според която „Когато чул песента на Орфей, Сизиф се спрял и се заслушал в музиката”. Пред нас е и кучето Цербер, което пази изхода на подземния свят. Стигаме и до  т. нар. „Орфеева вода”, където Орфей оплаквал любимата и както се казва в легендата „А от сълзите му бликна ручей, от който душите на мъртвите утоляваха жаждата си”. Ето го, същият този малък ручей се намира пред нас. Превърнат е в светилище, тук хората са поставили иконки. Всеки пипа водата, мие лицето си, някои отпиват глътка, трети остават монетка и си намислят нещо. “Досега нямаме рекламации за несбъднати желания” – отсича Мичо.

_DSC0663-1 (2)

Още на входа те посреща издялана в камъка дяволска глава, а в Бучащата зала те стряска фигурата на тракийски войн в цял ръст. А за да се измъкнеш от пропасстта, ще трябва да изкачиш стръмна метална стълба с 301 хлъзгави стъпала, които водят нагоре към естествения й вход, покрай буйните води на водопада – преживяване, което не се забравя лесно!

_DSC0721 (2)

Пътешествия без край . Венета Николова

 


Какво четем:

🔴 Европа прекали: Забранява ни да кръщаваме децата си! Бебетата не знаели каква вяра приемат

🔴 Разпространете лекарството на Бай Добри: Половин село спря лекарствата за кръвно-1 супена …

🔴 На 31 януари изтича валидността на годишните винетки за 2015 година...

Източник: Пътешествия без край



Коментари



горе