Пътеводител до величествения Дяволски мост край Ардино
Стръмната пътека оформяше остри завои, а вълнението ми нарастваше – знаех, че
приближаваме Дяволския мост! Въпреки че гъстите клони на дърветата не ми позволяваха
да видя реката, чувах нейния тътен. Тръпнех в очакване да се докосна до мистичната
атмосфера, за която съм слушала толкова много. И не спирах да вървя.
Първата ми среща с Дяволския мост беше емоционална. Както всяка следваща! Когато могъщият му силует се очерта в края на пътеката, започнах да крача все по-бързо. Докато накрая “Шейтан кюприя” не се изправи пред мен – огромен каменен исполин, надвесил се над бурната река Арда, сякаш да я защити от хорските набези…
Кулминацията на моето първо посещение бе изкачването до една скала, разположена
на десния бряг на реката. Там усетих величествения дух на това място, любувайки
се на прелестната гледка към неуморно препускащите води на Арда; каменния мост,
свързващ двата стръмни склона; планинските възвишения, дали убежище на гъсти гори
и сгушените в тях села – Гълъбово и Латинка.
Гледка към Дяволския мост от скала, разположена на десния бряг на река Арда. Източник: https://www.facebook.com/photography.uzunov/
Къде е Дяволският мост?
Пешеходното съоръжение се намира в Родопите – на десетина километра от град Ардино, който пък е на 294 км от София и 128 км от Пловдив. До китното планинско градче най-удобно се стига през Кърджали. Двете населени места са свързани с живописен път, осеян със завои и дълъг 33 км.
Дяволският мост е разположено във внушителен пролом на 420 метра надморска височина, а планините от двете страни на реката достигат до 800 метра.
Как се стига до него?
Независимо от кой тип туристи сте, бихте могли да откриете подходящ за своите предпочитания маршрут до Дяволския мост.
С автомобил
Ако сте ограничени откъм време или просто не ви се върви, може да използвате автомобила си, за да посетите тази забележителност. Когато стигнете град Ардино, тръгнете в посока село Дядовци – едно от изоставените села в Родопите, за които тепърва ще ви разказваме. Подминете ли табелата за него, започнете да се оглеждате наляво. По някое време на планинския склон ще се извисят призрачните къщи, пазещи спомените на няколко поколения.
Една от къщите в изоставеното село Дядовци. Източник: https://www.facebook.com/photography.uzunov/
Асфалтовият път продължава още няколко километра, за да стигне до импровизиран паркинг – уширение, на което да оставите колата си, ако не искате да я подлагате на изпитания.
Следва черен път, по който обаче спокойно може да се мине с джип или друго возило, което няма да ви е жал да изпробвате. Състоянието на “настилката” постоянно се изменя под въздействието на стичащата се по склона вода, но от време на време от общината я подравняват.
По него може да тръгнете и пеша – в зависимост от темпото ви, приятна разходка
с продължителност между половин и един час ви дели от Дяволския мост.
През зимата Дяволският мост е още по-красив! Източник: https://www.facebook.com/photography.uzunov/
С колело
За екстремните си преживявания, включващи ключовите думи “колело” и “Дяволски мост”, ще ви разкажа друг път. Но до въпросния пролом на река Арда наистина бихте могли да стигнете с велосипед, като за целта може да тръгнете и от Ардино, и от своеобразния паркинг, за който вече стана дума.
Маршрутът от Ардино включва каране по същия асфалтов път през село Дядовци. На места има изкачване, на места – спускане, но всеки с минимален опит в колоезденето би се справил. Що се отнася до черния път – той предоставя възможност за едно вълнуващо спускане до Дяволския мост, осеяно с камъни и тук-там остри завои.
Това беше моето първо маунтин байк преживяване и толкова здраво стисках кормилото, че когато пристигнах, не си усещах ръцете! А и беше цяло чудо, че стигнах без произшествия… От личен опит мога да ви дам два съвета:
- Не тръгвайте с колело до Дяволския мост, ако никога не сте карали по пресечена местност преди това.
- Винаги носете каска!
Връщането е по същия път, но не е толкова забавно. Даже хич! Голяма част от времето ви ще премине в бутане на колелото, тъй като повече от половината маршрут включва стръмен наклон и неравен терен.
Атмосферата на Дяволския мост е мистична през всички сезони! Източник: https://www.facebook.com/photography.uzunov/
Пеша
Може да се разходите пеша до Дяволския мост, използвайки асфалтовия път. Аз обаче не съм почитател на безкрайното крачене по шосета, затова ще ви разкажа за любимия си алтернативен маршрут.
Стигнете ли до изоставените къщи на село Дядовци, паркирайте колата, ако въобще сте с нея, и тръгнете по широкия черен път, виещ се нагоре по склона, покрай прогнилите постройки. След няколко минути ще стигнете до кръстовище в гората – наляво е горната махала на Дядовци. За да стигнете до Дяволския мост, може да поемете надясно – това е основният горски път, който ще ви отведе право там. Другият вариант е да продължите напред – за целта трябва да откриете малката синя стрелка, сочеща скрита сред храсталаците пътечка. Спуснете се по нея, като се оглеждате – по някое време тя се слива с широкия горски път, по който трябва да вървите.
Този маршрут има една особеност. През март 2015 година в района на Ардино имаше зимно бедствие със снежна покривка, достигаща на места до 3 метра. Градът беше откъснат от света за няколко дни – без пътища, без ток, без обхват на мобилните оператори. (И за това ще ви разкажем скоро, обещаваме!). Вследствие на обилния снеговалеж огромен брой дървета паднаха, препречвайки основните горски пътеки в цялата околия.
Районът на Дяволския мост не прави изключение – иначе приятния за лека разходка път в момента отнема малко повече време. Тръгнете ли по него, ще трябва на няколко места да преодолявате препятствия от клони, като ги прескачате, заобикаляте или се промушвате под тях. Преживяването е незабравимо – гарантирам ви, че не сте били на такъв преход! Не е и толкова трудно, колкото звучи – красотата на природата и свежестта на планинския въздух ще ви помогнат да достигнете до десния бряг на река Арда неусетно.
Открих информация за добре обозначена екопътека от Баните, минаваща през Вишнево и Гълъбово и стигаща до Дяволския мост. Тя води до левия бряг на реката, но е по-дълга от ардинската. Нямам лични впечатления за нея – със сигурност обаче съществува и очаква любителите на алтернативния туризъм с нетърпение!
Ако минете по екопътеката през село Гълъбово, ще се насладите на приказни гледки! Източник: https://www.facebook.com/photography.uzunov/
Какво ще видите, когато стигнете до река Арда?
Дяволският мост внушава респект заради размерите си. Съоръжението е дълго 56 м и широко 3,5 м с 12-сантиметров каменен парапет. Мостът е трисводест, с полукръгли отвори за оттичане на водата, а височината на централния свод е 11,50 м.
Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан още “печата на Соломон”. Това е първият мост, на който експертите виждат такъв знак! Любопитно е да се отбележи още, че конструкцията е невероятно здрава – за пет века нито веднъж не е претърпяла преустройство и не е имала нужда от допълнително укрепване.
Източник: https://www.facebook.com/photography.uzunov/
Източник: https://www.facebook.com/photography.uzunov/
Какво може да правите там?
Екскурзията до Дяволския мост е прекрасно еднодневно преживяване, подходящо за всички сезони. Атмосферата на мястото се променя заедно с тях, затова си заслужава да посетите тази забележителност, дори вече да сте били там веднъж.
Стигнете ли до Дяволския мост, най-вероятно поне един час ще се разхождате около него, за да си направите снимки или просто за да се полюбувате на неговото мистично излъчване. След това може да се отдадете на различни дейности, отговарящи на личните ви предпочитания…
Пикник
Наоколо има беседки, които позволяват да си запалите огън и да въздишате по прелестната гледка, докато хапвате любимите си вкусотии. Ако не сте почитатели на събиранията на маса, бихте могли да поседнете на огромните скали край реката. Така ще си направите пикник в сърцето на Родопите, усещайки спокойствието и величието на този регион.
Тъй като това е една от най-посещаваните забележителности в Източните Родопи, може да случите на ден, в който около Дяволския мост има твърде много хора. Избягайте от тълпата, като хванете пътечката от десния бряг на реката, която започва от единия край на моста и криволичи из гората. След 20-ина минути ще се озовете на окъпана в слънчеви лъчи поляна, на която има скрита от очите на туристите беседка – перфектното място за мързелив планински следобед!
Беседките край Дяволския мост дават възможност за отдих на сянка. Източник: https://www.facebook.com/photography.uzunov/
Риболов
Ако отидете рано сутрин, може да си намерите добро местенце за риболов. Бих искала да подчертая, че не знам дали тази дейност е позволена. Почти винаги обаче има рибари, опънали въдиците си, така че явно в река Арда има какво да се хване.
Прилив на адреналин
Непосредствено след като мине под Дяволския мост, реката образува сравнително спокоен басейн, в който може да се разхладите. Дори през лятото водата е леденостудена, но няма нищо по-освежаващо от плуването в такава среда!
Любителите на силните усещания пък могат да практикуват дисциплината “скок от мост”. Качете се на най-високата точка от моста и погледнете надолу. Сигурно косата ви ще настръхне, но не това е целта на заниманието. Трябва внимателно да прецените къде се падат скалите, за не паднете вие върху тях… ясно защо. Има едно специфично място, от което може да скочите право в студената вода. На своя отговорност и поемайки огромен риск!
Ако решите да практикувате някоя от двете дейности обаче, може би ще си имате проблеми с рибарите, заседнали там в очакване на улов. Ала това не бива да ви спира!
Двудневен преход
Разходката дотам не ви е била достатъчна и съвсем случайно носите със себе си екипировка за нощуване под открито небе? Може да направите среден по трудност преход, за да се потопите в неподправената атмосфера на родопските села. Тръгнете по пътеката, която започва от левия бряг на реката, за да стигнете до едно от двете населени места – Гълъбово или Латинка. Този маршрут е с голяма денивелация и изисква предварителна подготовка и планиране, но отправите ли се в тази посока, незабравимите емоции са гарантирани!
Други забележителности
Ако сте с кола, вероятно посещението на Дяволския мост не ви е отнело много време. Ето защо може да продължите с опознаването на региона. На около 3 км от град Ардино се намира древното тракийско светилище Орлови скали. Съвсем скоро ще ви разкрием и неговите тайни!
Орловите скали край Ардино. Източник: https://www.facebook.com/photography.uzunov/
Освен това, Ардино е на около час път и от Кърджали, и от Смолян. Накъдето и да се отправите, няма да сбъркате – около двата града, разположени в Родопите, има толкова много забележителности, че едва ли ще ви стигне времето да разгледате всичко!
Каква е историята на моста?
Историческите сведения сочат, че още през V век пр. Хр. на това място е имало мост, свързващ двата бряга на река Арда. Предполага се, че по това време оттам е минавал древният път “Виа Егнация”, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през проход Маказа.
По-късно, в началото на XVI век, пътят възвръща своето значение, а султан Селим I решава да изгради наново моста със стратегическо разположение. Строежът на “Шейтан кюприя”, което на турски означава “Дяволски мост”, започва през 1515 година и приключва три години по-късно. Някои източници сочат, че съоръжението е построено от Уста Димитър от Неделино, който вградил останките на римския мост в новата конструкция.
Гледка към и от върха на Дяволския мост.
До средата на миналия век местните често минавали през Дяволския мост. Говорих с 90-годишния дядо Сали, роден и живял в Ардино, който ми разказа как е ходил с баща си пеша до Асеновград най-редовно. Маршрутът им минавал през разположените наблизо села Гълъбово и Сливка, продължавал по планинските пътеки чак до село Тополово, а оттам – право в големия град. Целта им, разбира се, не била да се разходят за здраве – от Асеноград взимали чували с жито, които носили на гръб по обратния път.
По спомените на дядо Сали през 40-те години на XX век мостът бил “оживено място, пълно с народ”. По цял ден по него се виела върволица от хора, преминаващи пеша, с катъри или с камили. Съоръжението било част от основна пътна артерия, свързваща Ардино, тогава със статут на село, с Латинка – оживено селище, в което имало над 100 къщи.
През 80-те години Дяволският мост и регионът около него са използвани като място за снимките на великия български филм “Време разделно”. Атмосферата на пролома и заобикалящите го гори перфектно съответства на емоционалния заряд, който тази лента носи.
Определян като шедьовър на средновековното строително майсторство, мостът край Ардино е обявен за паметник на културата през 1984 година.
Историческите сведения за Дяволския мост се изчерпват с това. Сякаш Дяволът е лишил хората от спомени, свързани с този обект… Факти може и да липсват, но не такова е положението с митовете!
https://www.facebook.com/photography.uzunov/
Легенди за Дяволския мост
Всеки посетител на Дяволския мост се интересува от произхода на името му. “Защо се нарича така?”, питат стотици туристи годишно. А еднозначен отговор на този въпрос липсва…
Стъпката на Дявола
Една от най-разпространените, но недостатъчно убедителни, легенди твърди, че в една от скалите личи стъпката на Дявола. Дори на места се срещат сведения за множество стъпки – може би те носят спомена за разходката на Сатаната по тези места…
Свърталище на разбойници
Друга легенда разказва как гъстите гори край Дяволския мост били свърталише на разбойници. Преминаването оттам криело много опасности – не само за ценния товар от Беломорието, а и за самите хора.
Смеха на Дявола
Старите хора от региона сравняват тътена на реката със смеха на Дявола. Ако човек се заслуша, може и да го чуе – зловещ гърлен звук от А(р)да…
Вградената сянка
Според друго предание, местна хубавица носила храна на майстора. Той обаче решил да вгради сянката ѝ в моста, за да го направи здрав и издръжлив. Скоро след това момичето починало, но явно този трик е проработил, имайки предвид на колко века е съоръжението!
Отражението на Дявола
Докато тези земи все още били част от Османската империя, местен водач пожелал една от най-красивите девойки в околността да се присъедини към харема му. Няколко турчина на коне я подгонили и тя тръгнала да бяга през планината. Накрая стигнала моста и, останала без сили, решила да скочи от него. Знаела, че така ще изгуби живота, но ще запази достойнството си. Когато преследвачите я настигнали обаче, видели отражението на Дявола във водите на реката и избягали на мига.
Източник: https://www.facebook.com/photography.uzunov/
Наличието на дяволско отражение също има обяснение, предавано от уста на уста. Години наред се правили опити да бъде построен мост над река Арда – все неуспешни. Бурните води на реката безпощадно отнасяли със себе си всяка конструкция. По-възрастните зидари започнали да вярват, че това място е прокълнато, и не искали повече да ходят там.
Тогава с амбициозната задача се заел млад майстор. Той също възнамерявал да вгради сянката на любимата си в основите на моста, мислейки, че това ще го укрепи. Ала Дяволът му се явил и му казал, че мостът ще стане вечен, само ако майсторът спази няколко невъзможни условия: строежът да отнеме само 40 дни, а образът на Сатаната хем да се вижда, хем да го няма; да може да се докосне, но да не е материален.
Младият дюлгерин сключил сделка с Дявола, въпреки че провалът щял да коства живота на него и неговата любима. 40 дни по-късно мостът бил готов, а Лукавият спазил уговорката. И до днес се твърди, че в слънчев ден, между 11:00 и 12:00 часа, мостът и неговото отражение оформят образа на Дявола, ако човек знае откъде да ги погледне…
Мостът на смъртта
Както вече стана ясно, Дяволският мост бил част от изкючително важен маршрут, свързващ няколко ключови региона. Ето защо по него често минавали кервани, каращи стока. По онова време обаче нямало парапет, а мостът бил все така тесен. Често се случвало подплашените камили и катъри да падат в реката, затова и злощастните пътници дали на моста това адско име.
След като знаете всички тези легенди, със сигурност ще усетите мистичната красота на Дяволския мост. Нощем пък мястото става още по-необикновено. И днес са малко смелчаците, които биха се отправили на разходка до Дяволския мост, следвайки горските пътеки, огряти единствено от лунната светлина.
Дяволският мост през нощта. Източник: https://www.facebook.com/photography.uzunov/
Завършвам разказа си там, откъдето го започнах – на пътеката за Дяволския мост. Този път описанието е на Константин Страшимиров, автор на пътеводител за кърджалийския край от 1981 година:
“За Ардинския мост се тръгва по пътя за с. Дядовци (6 км). От селото се поема
по каменлива пътека, очертана още преди столетия. Тя ни извежда над тясното скалисто
корито на р. Арда. Живописното ждрело е удивително красиво място. Долу Арда шуми
забързана, блъска се в тясното гърло на пролома и шмугвайки се под стръмния мост,
опнат като лък, тече надолу.”
Силуетът на Дяволския мост е внушителен, дори когато се вижда в далечината! Източник: https://www.facebook.com/photography.uzunov/
Какво четем:
🔴 Трезве чорбата – зимната наслада🔴 Пророческите думи на Уилям Гладстон за България, които днес звучат повече от актуално
🔴 ЕЛИН ПЕЛИН за гения на българската завист
Източник: urbex
Коментари
Последвайте ни във facebook!
