92-годишен скиор: Настина ли, качвамсе на Снежанка да ме брули беломорският вятър


92-годишният Стрико Ваньо е талисман на пистите в Пампорово.

Много съм свързан с Пампорово - аз и курортът израснахме заедно, казва Стрико Ваньо

“Aспирин съм пил преди 60 г. Не настивам, но и да се случи това, се качвам на връх Снежанка, посипвам се гол със сняг и заставам да ме брули беломорският вятър. След 10-15 минути мога да се кача на ските”, казва 92-годишният Иван Раев, известен като Стрико Ваньо, една от емблемите на Пампорово.

Ветеранът живее в Чепеларе, но всеки ден се качва в Пампорово и кара до 17 ч. Раев произхожда от род, който е сред основателите на курорта, не само е най-възрастният практикуващ скиор у нас, но и жива история на ските в Родопите.

Бай Иван е на ски от 18-годишен. “Преди това сами си правехме като деца шейни. Като се качих на ски, имаше само писалки - 2-3 чифта имаше при Васил Сираков. Бяха с обикновени обувки, връзваха се с въжета.

Нямаше писти, а

една пътека от връх

Снежанка, където

е днешната

телевизионна кула,

до сегашния път за Смолян. Пистите ги направиха през социализма. По онова време снегът беше по над 2 м. Властта мобилизираше хората да чистят с лопати пътя от Чепеларе към Смолян”, спомня си доайенът.

Възрастният чепеларец е оставил по един от двата вида тогавашни ски в единствения в България музей на ските в родния си град.

Със ските го свързал първият пансион, построен от негови роднини по майчина линия в Пампорово в средата на 30-те години. Бил е на мястото на днешния хотел “Перелик”. Той и братовчед му Наско Сираков реално са били първите ски учители на туристите.

“В пансиона идваха богати и много заможни хора, а също министри и банкери. Тогава ските се знаеха от богатите. Учехме ги да карат, особено децата им. До Чепеларе идваха с коли, а оттам до Пампорово ги извозвахме, завити с кичени халища, с мулета догоре, защото нямаше път”, разказва той.

По онова време той учел в техникум по строителство, архитектура и геодезия в Ксанти. Баща му го карал с мулето до днешния гръцки град, а обратно се връщал с камион, който веднъж в месеца минавал през града, за да товари продукти от Беломорието.

Бил е последният випуск от българи в Ксанти, понеже през войната градът останал в Гърция и останалите българи довършили образованието си у нас. Зимата прекарвал в Пампорово, за да помага в пансиона.

“Много бедно време

беше. Ние сме 5 деца,

аз съм най-големият - изхранвахме се от две крави и с картофи. Нищо нямаше в магазините, 2-3 г. след 9 септември беше пълна мизерия”, спомня си чепеларецът. По-късно при социализма бутнали пансиона и на мястото около него построили хотели. В ония години работел в Пловдив, но не пропускал да кара ски през зимата. Тъй като нямало много местни кадри, от новата власт му предложили да стане техник в създаващите се трудови войски.

Завършил задочно за машинен инженер и го направили директор на тежка строителна механизация в Пловдив към министерството на строителството. Участвал с машините в строителството на националните обекти - почти всички язовири, които се строели в България, в енергийните гиганти “Марица-изток” и АЕЦ “Козлодуй”.

Понеже бил партиен член, добър скиор и местен човек, партията го изпратила да работи за създаването и укрепването на курорта Пампорово като секретар на курортния партиен комитет, който бил с ранг на общински.

Като шеф на БНТ Иван Славков отишъл при него и изложил намерението си телевизията да си строи творчески дом. Бай Иван завел адаша си на една хубава ливада, където имало мандра и извор. Сега районът около станцията на БНТ е застроен, но тогава е бил приказно красив.

Покрай строителството Иван от Чепеларе завързал близки контакти със зетя на Тодор Живков.

“На откриването имаше много артисти, певици, оркестри - въобще целия артистичен елит. Тогава, май на самия купон, на Славков му сефтосаха прякора Батето. Аз бях до него винаги и ме кръстиха Стрико.

После се разчу и той си остана с прякора до края на живота си, аз - също. Някои дори днес не знаят, че истинското ми име е Иван Раев”, спомня си доайенът.

Стрико е нещо като

“аго” при турците

Дори малко по-голям да е човек, с това обръщение декларираш уважението и добронамереността си, обяснява чепеларецът.

“Спортувам не за пари и слава, а за здраве. Обучил съм много хора да карат ски безплатно, само за един ден мога да науча човек да се спуска по пистите”, уверява той.

Според системата му най-напред учи начинаещите да ходят със ските по снега с различните техники.

При ходенето със ски коленете трябва да се трият едно в друго, а тялото да бъде напред. Второто нещо, което трябва да научи ученикът му, е как се пада. Бай Иван ги съветва да се пада така, че краката и ските да са встрани и да се избегне досег с тялото. Следват задължителните техники на потегляне, пазене на равновесие и спиране и ученикът му бил готов.

“Световноизвестни скиори не могат да бъдат ски учители. При мен няма да станат шампиони, но ще могат да си доставят удоволствие на снега”, разкрива той.

Само веднъж помни

да е падал от ските,

но не носел вина. Бил в щаба на организаторите на ски състезание в ски зоната на Чепеларе Мечи чал. По време на спусканията през 1976 г. бай Иван зяпал нанякъде и един от състезателите го помел и му счупил крака. Ходилото му се обърнало на 45% от обичайното си положение спрямо коляното. След серия от операции се оправил и сега няма и помен от случилото се.

Заради възрастта и вечната си усмивка бай Иван има безплатна карта за лифтовете, която му предоставя лично мажоритарният собственик на “Пампорово” АД Цветелина Бориславова.

Преди 10-ина години той я видял на кулата на връх Снежанка, отчупил един красив боров клон и ѝ го подарил, така станали приятели. Бориславова му е дала и ски обувки. Ските пък са му подарък от фабриката за ски в Чепеларе. Възрастният мъж е и отличен плувец и лятото прекарва с месеци при роднини на покойната си съпруга в Сарафово.

“Сутрин излизам в 8 ч, задължително правя гимнастика, след час влизам в морето и 3 часа не излизам от водата, плувам до солниците и до Бургас”, казва Стрико Ваньо. Намига, че за ските много му помогнал и фактът, че докато учел инженерна специалност във Варна, се обучил и взел кетап и за балетмайстор. Аз съм вързан с Пампорово, аз и курортът сме израсли заедно, казва Стрико Ваньо.


Какво четем:

🔴 И Господ иска да гледа Висоцки

🔴 ​Памет за Висоцки – 78 години от рождението му (видео)

🔴 Великотърновка учи на български изселническите деца в Стокхолм

Източник: 24 часа



Коментари



горе